Кръстопът
Безверен...
и в тъжна самотност угасвам –
ненужна,
забравена тлееща свещ.
Душата
е морна, мечтите неясни,
пред
утрото ново – угаснал копнеж.
И
погледа впивам в прозореца малък,
да
видя в тъмата спасителен бряг!
И
устните шепнат пак думи прощални!
Надеждата
чезне в килийния мрак.
А
черната орис прегръща ме жадно,
целува
ме блудно в часа на нощта!
На
старост превръща нелюбена младост,
в
пустиня – уханните бели цветя...
Безверен...
и в тъжна самотност умирам,
без
капка надежда – ненужен в света.
Къде
ли, о, Боже, доброто да диря?
Дали
ще се върне при мен пролетта?
Лазар Дългърски,
„Гласове от мрака”,
сборник, изд. „Цанко Церковски”, София, 1991
г.,
в-к "Литературно
земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар