ОБРАТНА ВРЪЗКА - статия на ЛЗЗ

ОБРАТНА ВРЪЗКА

Уважаеми читатели,

През изминалите две години редакционната колегия на в-к „Литературно земеделско знаме” направи всичко по силите си, за да бъде близо до вас.

Ние съзнаваме, че нашият литературен вестник е призван, освен да съхранява и разпръсква семето на земеделското художествено слово, и да запълни празнината, която зейна в духовния и организационен живот на сдружените земеделци след угасването на в-к „Земеделско знаме”. Без съмнение за всички е, че между двата вестника има приемственост. Професионализмът на Кирил Назъров е в основата и на двата; Йордан Борисов бе душата и на „Литературно знаме”, като подлистник на „Земеделско знаме”, и на „Литературно земеделско знаме”.  Нашият екип се опитва да остане верен както на идеята за издаване на литературен вестник с високо качество на предлаганите художествени произведения, така и на духа и тематиката, които следваше земеделският вестник. Това, надяваме се, ни остави близо до политическия ден на България и БЗНС. Може би това е и причината в редакцията на в-к „Литературно земеделско знаме” да се получат многобройни запитвания от читатели, които се вълнуват от съдбата на земеделската организация.

Ето защо, в началото на нашата трета година, решихме да създадем нова рубрика – „Обратна връзка”.

Първата тема, която ще разгледаме, е правното положение на БЗНС.

Всичко започна на 6 декември 2008 г., когато 36 конгрес на БЗНС бе помрачен от опита на група хора, начело с Николай Ненчев, чрез груба сила, а в последствие и с фалшиви документи и задкулисни действия, да подменят волята на делегатите и да бъдат вписани като ръководство на съюза. Съдебната процедура се превърна в истинска битка, която продължи цяла година. С две решения на Върховния касационен съд  справедливостта бе възстановена. С първото, от м. юли, бе отменено решението на СГС, което въз основа на изцяло фалшиви документи направи Николай Ненчев главен секретар, а с второто, от м. октомври, бе вписан редовно избрания от конгреса членски състав на ръководните и контролни органи на партията, като изрично бе вписано, че конгресните решения са неделима част от съдебното решение. Това означава, че със съдебно решение са изключени завинаги от БЗНС Николай Ненчев и хората (поименно изброени), които се опитаха да направят преврат на 6 декември 2008 г.  Може би мнозина от вас, уважаеми читатели, още помнят срамната сцена – група здрави младежи се опитват да извлачат от трибуната доайена на БЗНС, журналистът и публицистът 89-годишният по онова време Искър Шуманов.

На 27.03.2010 г. се проведе 37 конгрес на БЗНС. И всичко започна отначало. Този път нападение над делегатите нямаше. Всичко стана само по документи. Г-н Ненчев внесе в съда заявление, с което искаше да бъде вписан като главен секретар на БЗНС, избран от 37 конгрес на партията. Към заявлението си беше прикрепил цял наръчник ксерокс-копия от „протоколи” на уж проведени областни конференции, както и други внимателно изфабрикувани „документи”. Този път СГС не му повярва и поиска Ненчев и компания да представят оригиналите на тези „документи”. Не ги представиха и съдът не им даде регистрацията. Но... В нашата държава не всичко  в съда Темида решава. Решението бе обжалвано и делото отиде във ВКС. След оказан политически натиск, въпреки становището на Върховна касационна прокуратура, съдът направи Николай Ненчев главен секретар на БЗНС въз основа на „документи”, на които никой не е виждал оригиналите. Именно защото оригиналите на тези „документи” не съществуват, Районната прокуратура в София не можа да образува наказателно производство за фалшификация на документи, включително фалшификация на подписи – в наказателното право не могат да се вземат решения въз основа на копия... затова пък, в гражданското право, явно, върховните съдии – могат.

Но сагата не свършва тук. Законът дава възможност едно решение на Върховния съд, което е взето в т. нар. „регистърно производство” (т. е. дело, в което има само молител и съдия, който преценява дали да се съгласи с молбата на молителя, или да я отхвърли) да се отмени от градския съд, ако е заведено пред градстия съд т.нар. „исково производство” (при исковото производство има ищец, ответник и съд – ищецът иска нещо от съда, ответникът се отбранява, като също може да поиска нещо, а съдът решава кой е прав). И така, по този път тръгна г-н Георги Пинчев и поиска от градския съд да отмени решенията на 37 конгрес на БЗНС. Направи го още през март 2010 г., делото се образува чак през 2012 г. През юли 2012 г., следвайки процедурните пътеки, делото беше обявено за насрочване, исковата молба беше изпратена на г-н Ненчев, да се запознае с нея. Той я получи през октомври... И насрочи 38 конгрес на БЗНС за 26.01.2013 г. Междувременно се появи от нищото г-н Иво Кунчев, представител на вече несъществуващата партия БЗНС-„Врабча” и поиска от Софийски градски съд да се включи в делото между г-н Пинчев и г-н Ненчев. Той пише с неразбираем почерк неразбираеми молби на килограм, не си плаща държавните такси и не си стои вкъщи, за да си получава редовно съдебните книжа, обаче... вече година и половина делото, което би могло да върне справедливостта, не може да бъде насрочено...

А междувременно, хората, които не са членове на БЗНС (по решение на 36 конгрес на БЗНС и с решение на ВКС) си спретнаха 38 конгрес, подадоха в съда напълно фалшиви документи, и въпреки становището на градската прокуратура, с протоколно решение, взето в открито съдебно заседание (чудо невиждано в гражданското право!!!) пак бяха вписани като ръководни и контролни органи на БЗНС. Решението бе обжалвано пред ВКС от г-н Сашо Стоянов. Въпреки становището на Върховна касационна прокуратура, ВКС потвърди прибързаното решение на СГС.

Е, място за справедливост още има. Вървейки по стъпките на г-н Пинчев, г-н Стоянов заведе пред СГС и дело по исков ред. Явно, г-н Иво Кунчев не е научил за него и делото вече е в ход. Обаче... съдията иска да събере доказателства, а едно от тях е делото, което г-н Пинчев води срещу г-н Ненчев от 2012 г., а то е трудно да бъде намерено – дали е в СГС, дали е в САС, дали е във ВКС?!

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.