Новите технологии и образованието
Живеем в нов, все по-технологичен и автоматизиран свят. Информацията си
често получаваме виртуално от интернет сайтове, страници и социални мрежи.
Общуваме в skype, пишем с приятелите си във facebook, коментираме, осъждаме
и се дивим във форумите. Гледаме филми и четем книги виртуално и сме все
по-погълнати от “Матрицата”.
Къде остава нашето образование в този модерен 21 век.
Все по-често се застъпва схващането, че образованието трябва да е в крак с
новите технологии, всеки ученик трябва да умее да използва компютър, да се
правят презентации на уроци, виртуални уроци във виртуални класни стаи, където
учителят е заменен от компютъра. Това може би е вълнуващо и модерно, но да се
запитаме на какво ни учеха нашите учители хванали тебешир в ръка пред черната
дъска. Лично мен ме учеха на морал, честност, родолюбие, патриотизъм, уважение;
изграждаха мирогледа ми като човек и личност и бяха хора, на които аз се
възхищавах и желаех да подражавам.
Така е било от Средновековието, през Възраждането, като стигнем и до
съвременността. Но днес заедно с напредъка на технолигиите изследванията
показват, че нашите ученици стават все по-неграмотни, не знаят да си служат с
езика си и не спазват книжовните правила за правоговор и правопис. Да не
говорим за днешните “ценности” на “чалга културата”, която насажда модел на
пошлост и низост, идеал са парите, порокът и изкуствената външност.
Необходим ли е компютърът в нашето време? Да, той е неизменна част от него,
но нека не се осланяме на кибер пространството и не заместваме изцяло
човещината и хуманността в образованието и човешкото общуване, защото то е
незаменимо. В семейството, училището и социалния кръг се формира бъдещето на
нашите деца и цялото общество и всички ние сме длъжници и участници в него.
Вяра Дамянова, ЛЗЗ, бр. 2/2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар