Решетките разсичат синевата.
Във мрачната килия лъх на плесен
и мислите потъват в празнотата.
В жестоко време дните ми минават.
Крачка, две и пак, и пак отново.
С вода и хляб само ме „гощават”.
Във самота линее мойто слово.
Навън е пролет, а в душата – есен.
Тежи ми майко, страшният затвор.
Отдавна съм забравил що е песен.
В сърцето – яд, в очите – гневен взор.
Димитър Бойновски, март, 1948 г.,
„Блага дума”, изд. „Петит”, Русе, 1998 г.
ЛЗЗ бр.2/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар