МИГ - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми, приспани.
Палят дробовете и свистят...
свилени коси, раздрани.

            Рани в клетките ми тлеят –

            ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...

Бях ли твоята мечта?

Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...

            Тихо тракат мокрите стъкла –

            като миглите върху очите ми.
            Миг... отмина пролетта.
            Лятото стоварва се върху плещите ни.

Габриела Цанева, ЛЗЗ бр.2/2016 г.