с небесни химни той е просветлен,
с талазите на нива изкласила,
с усмивка детска, с песни озвучен.
Българийо, дар божи, глътка въздух,
сияние небесно, земен рай!
Как а ти върна океана радост,
преди да дойде неотменен край?
Дали живях по твой закон и нрави?
На гладния дали подадох хляб?
Натегнал съм от твоите дари благи,
а бях до вчера мъничък и слаб.
О, идвай, идвай, драговолна пролет!
Залей земята с вишнев цвят и плод.
Просторът тръпне, кани ме за полет.
Политам в шемет, бистър ясен свод.
Пенко Керемидчиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар