сряда, 4 май 2016 г.

СИЯНИЕ СИ ТИ, РОДИНО - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

О, моят свет е глух на гняв и сила,
с небесни химни той е просветлен,
с талазите на нива изкласила,
с усмивка детска, с песни озвучен.
 
Българийо, дар божи, глътка въздух,
сияние небесно, земен рай!
Как а ти върна океана радост,
преди да дойде неотменен край?
 
Дали живях по твой закон и нрави?
На гладния дали подадох хляб?
Натегнал съм от твоите дари благи,
а бях до вчера мъничък и слаб.
 
О, идвай, идвай, драговолна пролет!
Залей земята с вишнев цвят и плод.
Просторът тръпне, кани ме за полет.
Политам в шемет, бистър ясен свод.
 
Пенко Керемидчиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар