сякаш са девойки хванати в хоро,
само че са още вейките им голи.
Ала те все чакат нещо тъй добро!
Ала те сънуват ласкави повеи...
Закъсняла пролет – твоя дъх горещ!
Дай им твойта нежност – да растат със нея,
твойта необятност, буйния кипеж!
И душата моя, трепнала те чака,
за да литне в твоя викащ небосвод.
Пъпките на вяра да разцъфнат в мрака...
И дано узреят есента във плод!
Нека само чужди ледени вихрушки
да не ти навеят късни преспи сняг...
- Моя добра Пролет! Нека не откъснат
толкова изстрадан търсен цвят!...
Марин Начев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар