Къпят се дърветата в разгара!
Пчелните работнички не траят,
със жуженето слухът ни жарят.
Спрял на припек, горделив на пруста
и петелът весело подсеща,
че дошла е пролет златоуста
със прегръдка приказно-гореща!
Ко... Ко... Ко... от двора сипе гами;
в старата ни круша бий кълвача...
И с поклон пред веселите дами
с вещина люлее клон във здрача!
Само гарван някакъв сърдито,
от сайванта скръбно се обади:
глас запрати в огненото сито
и захвърли над горящи клади!
Ала туй не спря жарта да жари:
въглени да тлеят във лехите...
Да подгонят зимните кошмари!
Пролетно да цъфнат дните сити!
Милчо Присадашки, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар