сряда, 29 януари 2014 г.

ЛЪЖА - стихотворение от МИЛКА ПЕШЕВА

Лъжа

С лъжа живяхме някога и днес,  
с лъжа ни мина целият живот.
Все чакаме мечтания прогрес, 
все носиме огромния хомот.

Вярвахме, че всички ще сме равни, 
до следващата наша петилетка.
Някои бяха все богоизбрани,  
други там умираха във клетка.

Наивници като Вапцаров, Левски  
за святата република умряха.
С лъжа остана чакана до днеска,  
разочаровани ако сега живяха.

Ограбиха земята на селяка,  
що хранеше си мирно челядта.
После той купоните дочака  
и тръгна по несретен път в града.  

А сини партийки червени  
лъжеха народеца унили.
И станаха с дворци и бизнесмени,  
а по-разумните набързо пък избили.

Все още безропотно мълчиме, 
смачкани в мизерия и нищета.
Очакваме злото да се срине  
и Бог да ги накаже за това!

Народе наш, Българийо мила,   
останахте нещастни с векове.
Радвам се, че тук съм се родила  
и не желая други светове!


Милка Пешева,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.

неделя, 19 януари 2014 г.

КРЪСТОПЪТ - стихотворение от ЛАЗАР ДЪЛГЪРСКИ

Кръстопът

Безверен... и в тъжна самотност угасвам –
ненужна, забравена тлееща свещ.
Душата е морна, мечтите неясни,
пред утрото ново – угаснал копнеж.

И погледа впивам в прозореца малък,
да видя в тъмата спасителен бряг!
И устните шепнат пак думи прощални!
Надеждата чезне в килийния мрак.

А черната орис прегръща ме жадно,
целува ме блудно в часа на нощта!
На старост превръща нелюбена младост,
в пустиня – уханните бели цветя...

Безверен... и в тъжна самотност умирам,
без капка надежда – ненужен в света.
Къде ли, о, Боже, доброто да диря?
Дали ще се върне при мен пролетта?

Лазар Дългърски,
„Гласове от мрака”,
 сборник, изд. „Цанко Церковски”, София, 1991 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.

неделя, 12 януари 2014 г.

ОБРАТНА ВРЪЗКА - статия на ЛЗЗ

ОБРАТНА ВРЪЗКА
Уважаеми читатели,
През изминалите две години редакционната колегия на в-к „Литературно земеделско знаме” направи всичко по силите си, за да бъде близо до вас.
Ние съзнаваме, че нашият литературен вестник е призван, освен да съхранява и разпръсква семето на земеделското художествено слово, и да запълни празнината, която зейна в духовния и организационен живот на сдружените земеделци след угасването на в-к „Земеделско знаме”. Без съмнение за всички е, че между двата вестника има приемственост. Професионализмът на Кирил Назъров е в основата и на двата; Йордан Борисов бе душата и на „Литературно знаме”, като подлистник на „Земеделско знаме”, и на „Литературно земеделско знаме”.  Нашият екип се опитва да остане верен както на идеята за издаване на литературен вестник с високо качество на предлаганите художествени произведения, така и на духа и тематиката, които следваше земеделският вестник. Това, надяваме се, ни остави близо до политическия ден на България и БЗНС. Може би това е и причината в редакцията на в-к „Литературно земеделско знаме” да се получат многобройни запитвания от читатели, които се вълнуват от съдбата на земеделската организация.
Ето защо, в началото на нашата трета година, решихме да създадем нова рубрика – „Обратна връзка”.
Първата тема, която ще разгледаме, е правното положение на БЗНС.
Всичко започна на 6 декември 2008 г., когато 36 конгрес на БЗНС бе помрачен от опита на група хора, начело с Николай Ненчев, чрез груба сила, а в последствие и с фалшиви документи и задкулисни действия, да подменят волята на делегатите и да бъдат вписани като ръководство на съюза. Съдебната процедура се превърна в истинска битка, която продължи цяла година. С две решения на Върховния касационен съд  справедливостта бе възстановена. С първото, от м. юли, бе отменено решението на СГС, което въз основа на изцяло фалшиви документи направи Николай Ненчев главен секретар, а с второто, от м. октомври, бе вписан редовно избрания от конгреса членски състав на ръководните и контролни органи на партията, като изрично бе вписано, че конгресните решения са неделима част от съдебното решение. Това означава, че със съдебно решение са изключени завинаги от БЗНС Николай Ненчев и хората (поименно изброени), които се опитаха да направят преврат на 6 декември 2008 г.  Може би мнозина от вас, уважаеми читатели, още помнят срамната сцена – група здрави младежи се опитват да извлачат от трибуната доайена на БЗНС, журналистът и публицистът 89-годишният по онова време Искър Шуманов.
На 27.03.2010 г. се проведе 37 конгрес на БЗНС. И всичко започна отначало. Този път нападение над делегатите нямаше. Всичко стана само по документи. Г-н Ненчев внесе в съда заявление, с което искаше да бъде вписан като главен секретар на БЗНС, избран от 37 конгрес на партията. Към заявлението си беше прикрепил цял наръчник ксерокс-копия от „протоколи” на уж проведени областни конференции, както и други внимателно изфабрикувани „документи”. Този път СГС не му повярва и поиска Ненчев и компания да представят оригиналите на тези „документи”. Не ги представиха и съдът не им даде регистрацията. Но... В нашата държава не всичко  в съда Темида решава. Решението бе обжалвано и делото отиде във ВКС. След оказан политически натиск, въпреки становището на Върховна касационна прокуратура, съдът направи Николай Ненчев главен секретар на БЗНС въз основа на „документи”, на които никой не е виждал оригиналите. Именно защото оригиналите на тези „документи” не съществуват, Районната прокуратура в София не можа да образува наказателно производство за фалшификация на документи, включително фалшификация на подписи – в наказателното право не могат да се вземат решения въз основа на копия... затова пък, в гражданското право, явно, върховните съдии – могат.
Но сагата не свършва тук. Законът дава възможност едно решение на Върховния съд, което е взето в т. нар. „регистърно производство” (т. е. дело, в което има само молител и съдия, който преценява дали да се съгласи с молбата на молителя, или да я отхвърли) да се отмени от градския съд, ако е заведено пред градстия съд т.нар. „исково производство” (при исковото производство има ищец, ответник и съд – ищецът иска нещо от съда, ответникът се отбранява, като също може да поиска нещо, а съдът решава кой е прав). И така, по този път тръгна г-н Георги Пинчев и поиска от градския съд да отмени решенията на 37 конгрес на БЗНС. Направи го още през март 2010 г., делото се образува чак през 2012 г. През юли 2012 г., следвайки процедурните пътеки, делото беше обявено за насрочване, исковата молба беше изпратена на г-н Ненчев, да се запознае с нея. Той я получи през октомври... И насрочи 38 конгрес на БЗНС за 26.01.2013 г. Междувременно се появи от нищото г-н Иво Кунчев, представител на вече несъществуващата партия БЗНС-„Врабча” и поиска от Софийски градски съд да се включи в делото между г-н Пинчев и г-н Ненчев. Той пише с неразбираем почерк неразбираеми молби на килограм, не си плаща държавните такси и не си стои вкъщи, за да си получава редовно съдебните книжа, обаче... вече година и половина делото, което би могло да върне справедливостта, не може да бъде насрочено...
А междувременно, хората, които не са членове на БЗНС (по решение на 36 конгрес на БЗНС и с решение на ВКС) си спретнаха 38 конгрес, подадоха в съда напълно фалшиви документи, и въпреки становището на градската прокуратура, с протоколно решение, взето в открито съдебно заседание (чудо невиждано в гражданското право!!!) пак бяха вписани като ръководни и контролни органи на БЗНС. Решението бе обжалвано пред ВКС от г-н Сашо Стоянов. Въпреки становището на Върховна касационна прокуратура, ВКС потвърди прибързаното решение на СГС.
Е, място за справедливост още има. Вървейки по стъпките на г-н Пинчев, г-н Стоянов заведе пред СГС и дело по исков ред. Явно, г-н Иво Кунчев не е научил за него и делото вече е в ход. Обаче... съдията иска да събере доказателства, а едно от тях е делото, което г-н Пинчев води срещу г-н Ненчев от 2012 г., а то е трудно да бъде намерено – дали е в СГС, дали е в САС, дали е във ВКС?!


ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.

понеделник, 6 януари 2014 г.

АФОРИЗМИ - от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Който не си върши работата, го издигат на по-висок пост, за да има поглед отгоре.

Който е лапнал кокала, не се заяжда.

Той не е без съвест. Дай я е на психическо чистене.

Той си тежеше на мястото, затова не можа да се издигне.


Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.

петък, 3 януари 2014 г.

БЕЛОТА - импресия от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Белота

Тази заран поглеждам през прозореца – отвън е тихо, белоснежно утро. През нощта снегът е белосал всичко – земята и къщите, храстите и дърветата... И продължава тихият утринен снегопад. Едри пухкави снежинки се спускат леко и плавно. Сякаш от облаците скачат безброй бели парашутчета, въртят се весело из простора и танцуват своя немирен танц. Прекрасният танц на снежинките. След като се уморят, кацат бавно и меко. Прегръщат се и образуват безкраен бял покров , който застила цялата земя. Тя побелява не от старост, а от снежното обновление. Нежната белота освежава и подмладява земята. Тя заприличва на красива булка. Бяла е планината. Равнината е бяла. Като че ли и ветрецът, който щипе галено бузките, е бял.
Бяло и светло е и в душите на хората. Нали човек се ражда на земята, за да види бело-видело. С бело-видело започва животът му. С бело-видело започва всеки ден. Зимната чиста белота буди тръпни пориви в чувствителните човешки сърца. В тях нахлува и започва да пулсира онзи светъл устрем, който извисява духа, подтиква човека към благородни дела, към доброта и чистосърдечие. Влива му сили да превъзмогва трудностите, горчилките, тъмата...
Навред е бяло. Като майчиното мляко, с което сме закърмени. Като пременената с пролетна белота ябълка, за чиито клони е била завързана бялата вълнена люлка, в която е люляно сиромашкото ми детство. Бяло, жизнерадостно мое детство. Бели, бедни мои ученически години под Беласица планина. Бяла, щастлива младост. Бяло човешко битие. Бяла исконна българска земя – побелявала през вековете от костите на загиналите за нея. И от пролетния цъфтеж. И от лятното слънце.
А сега земята е бяла от сняг. Слънчевите лъчи докосват падналите снежинки и те проблясват със сребриста ослепителна светлина. Сякаш навред е посипана бяла тишина. Тиха белота, замесена от сняг, слънце и звънлив детски смях. И от бяло безмълвие. Бяла тишина, прегърнала бялата земя. Бяла вълшебна приказка, написана от пухкав сняг, безмълвие и чудесни украшения от сняг и скреж.
В тази зимна белота сякаш пулсът на живота е позабавен. Пък и за къде ли да се бърза? Широк е белият свят, няма да можем да го пребродим целия. И все пак - забавеният ритъм като че ли е привиден. Защото: Хиляди хора, побелели от навалялият върху дрехите им сняг, бързат към белите сгради, мнозина обличат бели престилки и започват ежедневната си работа. С бели вълни в бурно море се борят силни моряци. Над тях прелитат бели чайки. Върху бели друми е проснато стоманеното двулиние, по което лети белият влак. Бели са мелничарят, животновъдът... Над белия лист са приведени ученикът, студентът, конструкторът, писателят... Над бели балкони се развяват бели чаршафи и пелени...
А горе под белите обаци се веят белите къдри на планината. Нейните усойни пазви ще запазят прекрасната снежна белота чак до бялата пролет. Както ще я съхранят и хората в съкровените кътчета на своите жадни за белота и светлина души... А кахърите – нека и те останат само бели. Навред е бяло. Дано е бяло и във вашите души, стопани на бялата земя! Нека е бяло и светло в душите на всички хора!


Кирил Назъров,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.