ЛАГЕРНИ НАСТРОЕНИЯ - стихове от БЕЛЧО БЕЛЧЕВ

Оградата
 
Бодлива тел дели ме от света,
опъната кат струна музикална,
но песен сладка не излъчва тя,
а страх от власт, жестока и брутална.
 
Работа
 
Въртя копача в студ и в пек.
Камшик ме гали с тъпа злоба.
От мен изграждат нов човек,
единствено готов за гроба.

Белчо Белчев,

из „Лагерни настроения”, ЛЗЗ бр.1/2015 г.

БЯЛА ЧАЙКА - стихотворения от ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Безснежен студ, неканен зимен гост
пронизва в мен свирепо кост след кост,
кръвта тече едва в корави жили,
едва мъждят последните ми сили.
 
Природата и тя замира в студ,
посърнала, прикътва своя скут,
безлистните върби във старост мръзнат,
тръстиките полюшват се и зъзнат.
 
29.11.1957
 
Младо утро с огнен меч разсече
на нощта стоманения щит,
пурпурната кръв разлял далече,
мракът нощен падна мъртъв вече
като великан във бой убит.
 
В равнината легнали мъглите
като кротко стадо без овчар,
руменеят бавно от лъчите
и поглеждат плахо към върбите,
сякаш там ги дебне хищен звяр.
 
А дошла от Дунав пълноводен,
бяла чайка в пламъци лети;
във възторг гори в простора роден
и ме кани с глас познат, свободен:
„О, кога ще полетиш и ти?”

Йордан Ковачев, ЛЗЗ бр.1/2015 г.

СТЪКЛЕНО СЛЪНЦЕ - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Зимно, стъклено слънце,
вятър луд и студен.
Зад завеса от облаци,
идваш тихо към мен.
 
Носиш цветно ухание -
мирис светъл и лек.
Сред небивало време
ето - срещнах човек.
 
Хвърляш сянка неистова
от небе и зефир.
Има огън в очите ти,
в тях е целият мир.
                                                              
Вяра Дамянова, ЛЗЗ бр.1/2015 г.

СПОКОЕН - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
 
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
 
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.

Поезия такава, вярвай, не умира...

В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни... О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
 
СПОКОЕН в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!

Иван Селановски

Сборник „Детелина”, поезия и проза, 2000 г. изд. Майобо, Враца
ЛЗЗ бр.1/2015 г.