неделя, 22 септември 2013 г.

НИВАТА - стихотворение от ИВАН ВАЗОВ

НИВАТА

Морен орач из нивата сееше, 
               сееше в ровки бразди, 
руен се пот от челото му лееше 
               и по космати гърди. 
  
Гледах как фърляше весело семето - 
               чисти и здрави зърна. 
Сей, земеделецо, днес му е времето, 
               фърляй добри семена. 
  
С жътва богата,  със спор, изобилие 
               бог ще труда надари, 
честно и славно е твойто усилие, 
               бодро засявай, ори. 
                             ***
Зная сеячи и други във нивата - 
               в другата нива у нас: 
там ще поникне трънакът, копривата, 
               не позлатеният клас. 
 
Гнило е семето в почвата,  плодната, 
               дето го пръскат они, 
плодове грозни ще бликнат в народната 
               нивица, грозни злини. 
 
Хранят с отрова това поколение, 
               с дело,  с примери и реч… 
Бъдеще страшно ще  жънем в смущение, 
               жънем го  даже ний веч… 
 
Сейте, сеячи, доброто засявайте 
               в младата нива у нас, 
истини здрави в душите втълпявайте, 
               важен е днешния час. 
 
Сейте ламтеж къмто правда божествена, 
               сейте любов - не вражда, 
милост в сърцата и обич мъжествена 
               къмто дълга и труда. 
 
Жадна за хубаво семе е нивата, 
               силна е, сочна е тя: 
всичко се фаща в горката, родливата: 
               бурен и клас, и цветя.


Иван Вазов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), година ІІ, септември-октомври 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар