неделя, 22 май 2016 г.

СЪС „ЗЛОТО” В КОРКИНА - откъс от разказ на Йордан Христов

/със съкращения/

На селата от Станкедимитровска околия най-тежкият удар бе нанесен пролетта на 1956 г.  Тогава започна масовото коопериране на земята и добитъка. То постави началото на бурен миграционен процес, който отвори жива рана в сърцата на селските стопани.
Миграцията обезлюди много села. Разрушени бяха десетилетия изграждани икономически структури и взаимоотношения, доказали своята жизненост и полезност. И ако се връщам в спомените си към миналото, то е описвайки го, и извличайки поука, да предпазим себе си и потомците от евентуални нови грешки.
Имах лошия шанс пролетта на 1956 г., при създаването на ТКЗС в с. Коркина, като председател на ОР на БЗНС, да попадна в една работна група с небезизвестния Любен „Злото”, член на БКП, АБПФК. С прозвището „Злото”, са го удостоили неговите съпартийци, заради неугасващия стремеж всеки ден да прави злини на хората. А възможности за това му даваше служебното положение. Според мен, това прозвище напълно прилягаше на зловещата му личност. Той беше алкохолик, кльощав, прегърбен, със стиснати челюсти; гледаше изпод вежди с миши очи и с пистолет на кръста хвърляше бездарността, неграмотността и злобата си срещу хората. За „Злото” всеки сдружен земеделец бе опозиционер, враг и гад. „Вашта мамка земеделска! Сите сте фашисти и гадове, че ви изтребим до един” – често се заканваше той и думите му не оставаха без последици.
... Такова беше времето... Често истината, отстоявана от 100 души сдружени земеделци можеше да бъде унищожена от клеветата само на един редови член на Партията, още повече, ако той беше АБПФК.
 
Йордан Христов

сряда, 4 май 2016 г.

ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ - стихотворения от НАДЕЖДА ЦАНЕВА

Бяло кокиче върху снега –
разцъфтяло в студа, над леда.
Не издигай над преспи глава,
не е време, не бързай сега.

***
Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.

***
Роза ухае. Пеперуда над нея лети.
Откъснеш ли я – ще те заболи.
Остави цветето – нека цъфти.
Мига само ти улови, запази.
 
Надежда Цанева, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

НАВЪН Е ПРОЛЕТ - стихотворение от ДИМИТЪР БОЙНОВСКИ

Навън е пролет, а в душата – есен.
Решетките разсичат синевата.
Във мрачната килия лъх на плесен
и мислите потъват в празнотата.
 
В жестоко време дните ми минават.
Крачка, две и пак, и пак отново.
С вода и хляб само ме „гощават”.
Във самота линее мойто слово.
 
Навън е пролет, а в душата – есен.
Тежи ми майко, страшният затвор.
Отдавна съм забравил що е песен.
В сърцето – яд, в очите – гневен взор.
 
Димитър Бойновски, март, 1948 г.,
„Блага дума”, изд. „Петит”, Русе, 1998 г.
ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ПРОЛЕТНО - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Пролетно е и красиво,
светъл небосвод,
цветно е, без капка сиво,
слънчев хоровод.
 
И кипи животът, пее,
а гласът - щастлив,
пролетта се смее, смее
и те прави жив.
 
Друг животът е на пролет -
нов и ведър, чист
като птици сме във полет
и порастващ лист.
 
Милена Филипова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ПЪТЕКИ СЪДБОВНИ - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА

Бунтовнико Ветре, волно понесен
над тучни поля и високи била,
ще запееш ли една стара песен
увенчала непокорни чела?...
 
Защо друговерец Левски обеси
и поетът Ботев чета поведе?
За кой баба Тонка пита омеси
и Райна княгиня знаме извезе?
 
Бунтовнико Ветре, ти разкажи
за това, което тук, у нас е вилняло,
издухай днешните мазни лъжи,
че робство тук никога не е живяло.
 
А после – за червената шарка
отровила нрави, вяра, традиции…
На злото за всяка запазена марка
от времената на порочни патриции…
 
Бунтовнико Ветре, ти смело отвей
всяка гавра с народа ми беден,
любов и правда сред него посей
да не бъде никога повече сведен!
 
Маргарита Нешкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СИЯНИЕ СИ ТИ, РОДИНО - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

О, моят свет е глух на гняв и сила,
с небесни химни той е просветлен,
с талазите на нива изкласила,
с усмивка детска, с песни озвучен.
 
Българийо, дар божи, глътка въздух,
сияние небесно, земен рай!
Как а ти върна океана радост,
преди да дойде неотменен край?
 
Дали живях по твой закон и нрави?
На гладния дали подадох хляб?
Натегнал съм от твоите дари благи,
а бях до вчера мъничък и слаб.
 
О, идвай, идвай, драговолна пролет!
Залей земята с вишнев цвят и плод.
Просторът тръпне, кани ме за полет.
Политам в шемет, бистър ясен свод.
 
Пенко Керемидчиев

ЛАЗАРКИ - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА


Ярко слънце заблестяло
рано, рано, от зори.
Пойно птиче е запяло
из полянки и гори.
 
Цвят люлеят пъстри китки,
светят тичинки – очи.
Лазарки плетат на плитки
свежи дъхави венци.
 
Лазарките песни пеят,
тропкат с шарени чехли.
Сърмени сукмани веят,
буен танца се върти.
 
ххх
 
Заченат в пъпка с листопада,
разпукнат в роза, трън,
Разлистен в сърмена кошуля,
прекършен в свят мечтан,
 
възкръснал с обичта на майка,
заякнал в бащината длан,
възнесен с полет на девойка,
премазван в гняв със боздуган.
 
В перо и нокът, цвят, бодила,
от мед и жило, плява, жито,
светът пулсира ли, пулсира,
завързан лазарница също.
 
Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

МИГ - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми, приспани.
Палят дробовете и свистят...
свилени коси, раздрани.

            Рани в клетките ми тлеят –
            ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...

Бях ли твоята мечта?
Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...

            Тихо тракат мокрите стъкла –
            като миглите върху очите ми.
            Миг... отмина пролетта.
            Лятото стоварва се върху плещите ни.

Габриела Цанева, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СЪБУЖДАНЕ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Насреща гърми водопада
от снежните луди води
и чувствам, как дишат прохлада
планинските здрави гърди.

Събуждат се сънни горите,
от дългия тягостен сън,
заслушани във висините,
ще звънне ли пролетен звън?

Раздра се сребристата риза
и тих ясен ден затрептя.
Април, огърлица наниза
от слънце, треви и цветя.

Петър Илиев, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

вторник, 3 май 2016 г.

ОТПЛАТА - епиграми от МАГИ СМЕШКОВА

ОТПЛАТА

Един Николай
завъртя кравай.
Откъдето и да го подхванеш
няма край.
Далаверички, парички,
имотчета, женички…
И черна слава
на БЗНС той подарява!
 
“БЛАГОРОДСТВО” С ОПИТ

Червената партийна класа
“благородните” си принципи прилага:
на всякакви помага
да изпълзят по върховете
на партиите демократични,
защото разбира добре,
че камъни по “своите” ще хвърлят
хорицата с човешко лице!
 
Маги Смешкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СЪВЕТИ - епиграма от ГЕОРГИ КОЗАРЕВ

-За власт, пари и слава
всичко  умно се продава…
- Не знам дали ме разбираш,
но аз съм верен на нашата идея
и за постове, пари и слава
душата ми не се продава.
-За себе си съвета запази –
и Бог да те възнагради…
 
Георги Козарев, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СКРИТА КАРТИНА - епиграми от СТОЯН КОЛДОВ

СКРИТА КАРТИНА
 
Чорапът се разплита
за някаква си свита.
Към края всеки пита:
“Защо картината е скрита!?”
 
ПРОБЛЕМ
 
За да осъдят тримата авери
Съдът ще трябва да намери
най-строгия у нас закон,
но има ли Троянски кон,
ще бъдат те с голям късмет:
затвора ще го заменят с банкет.
 
КОАЛИЦИОННИ ПАРТНЬОРИ
 
Потайно се разбрали
и крали, крали, крави!
Да ги осъдят някога – едва ли!
 
Стоян Колдов, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ИМИТАЦИЯ - сатирично стихотворение от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Пред Европа имитираме, 
че на всичките проблеми, 
колкото да са големи,  
някакъв колай намираме.
 
Имитираме реформи   
и програми, и платформи.
Смешно е, но  имитираме,  
че нямаме престъпност даже  
по високите етажи.
И полицията имитира,  
че се реформира - 
държавата и гражданите рекетира.
А съдебната система  
е безкрайна тема…
Още имитация:
че сме нация  
с ромска интеграция,     
с намалена бюрокрация,
с много ферми и стада…
 
Е, да -
при такава имитация   
и Европа имитира,   
че ни субсидира!

Кирил Назъров, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Дявола си опашката размаха,
а комунистите я взеха за байрак
и тръгнаха след нея, за да правят
под небето на земята рай.
Така години в надпревара,
превили робски гръб,
за дявола градиха рая,
за хората копаха гроб.
А Дявола си опашката подви,
за отплата каза им: „глупци”,
ехидно се усмихна
и доволен ги отмина!
 
Живка Танчева,
„Славееви гори”, изд. „Пладес”, 2015 г.
ЛЗЗ бр. 2/2016 г.