четвъртък, 29 ноември 2018 г.

ЗИМИНИ ГАТАНКИ - гатанки от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Докато летим -    
рой след рой -    
бели пеперудки сме безброй…
Щом се дружно приземим, 
образуваме килим!
                            /икниженС…/ 
 
Яхнеш ли я ти-   
и там, и тук - 
по бял килим лети   
без грижи.
Ала по друг   
не може да се движи!
                           /анйеШ/
 
Огледало 
над езера, реки   
път е дало  
на кънки.
                         /деЛ/
 
Дрехи не облича,  
само тенджера за шапка слага.
Топлината не обича,  
но не може да избяга  
и се изпотява… 
Сетне бавно се стопява.
                          /кевоч неженС/
 
 
Докато е хладина  
Белчо е на планина.
Слънчо щом го напече,    
към морето потече.
                          /гянС…/

                           Кирил Назъров, ЛЗЗ бр. 4/2018, /38/

сряда, 28 ноември 2018 г.

ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО - стихотворение от НИКОЛА БЕЖАНСКИ

ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
 
          На д-р Г. М- Димитров

 
Тук всеки се спира поклон да направи, 
а после си тръгва по-блед и смутен.
И кедрите стенат, привели върхари   
над черния камък смълчан и студен.
 
Но тръгнеш ли,  нейде в земята  
дочува се някакъв глас.
И силните думи напират в душата,  
и грабват те в своята власт.
 
И ти си усмихваш,  от силния порив
тъй властно за миг запленен,   
а после политаш високо нагоре, 
където се ражда небесният ден…
 
Тук всеки се спира поклон да направи 
и после си тръгва,   но вече щастлив.
А кедрите шепнат, привели върхари:
"Вдигни си главата! Гемето е жив!"
                Никола П. Бежански, политемигрант
    Хълмът на кедрите е възвишение край Вашингтон. Там са гробищата, където на гроба на Г. М. Димитров е издигнат паметник с дарения от български политически емигранти в САЩ и Канада.
    А след  рухването на комунистическия режим костите на Гемето са пренесени в България.

вторник, 20 ноември 2018 г.

БАЩИНА ТРЕВОГА - сатира от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Сине!
Много важен ти е поста,
който вече си заел!
Ала с твойта глава проста,
как така си се наел?!
 
Нали трябва да решаваш
ти народни съдбини!
Правдата да защитаваш
в тези толкоз трудни дни!
 
Тате!
Правда, равенство и братство
днес са вече празни думи!
За да трупаме богатство
с тях залъгваме маймуни!..
 
Синко!
Всички дето управляват,
ако като тебе смятат,
тоз народ и таз държава
ще изчезнат от земята!..
 
Христо Ангелов, брой 4/2018 г. /38/

неделя, 18 ноември 2018 г.

ТЪЛПИТЕ - стихотворение от ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

В тълпите смълчана е буря незнайна; стопено е слънцето в тях.
И често, сред гълъбов прах,
опасват града те с верига безкрайна
и в тази верига от роби се движи
и черния облак на днешните грижи,
и светлия призрак на празник свещен —
свещения утрешен ден!
За подвиг тълпите ги ражда земята,
за подвиг безумно велик.
И подвига им е безлик.
кат' млечния път разпилян в небесата,
където се сплитат сребристи огньове,
които не може око да улови.
а все пак сияние чудно пламти
в тез бледи, незрими звезди.
В тълпите е скрита душата велика —
душата на новия свят.
И в шумния каменен град,
когато борбата на пристъп ги вика —
тълпите заливат гърмящи площади,
тълпите люлеят грамадните сгради
и блика душата във порив крилат —
душата на новия свят.

Христо Смирненски, брой 4/2018, /38/