на люта зима песента.
И вихър леден безпощадно клони брули –
безкрайно дълга е нощта.
О, нощ свирепа… Нощ на снежните корони!
Вилнее неспокоен сън.
А храмът ми свещен с кристалните колони
оглася сатанински звън!
Пробягват във съня ми сенките зловещи –
миражи в мразовита нощ.
Сред мрака маков реят гибелните срещи
за сетен удар – сетна мощ!
Душата ми потръпва в пазвите студени,
където няма топлина…
О, вечно ли душите ще са вледенени?!...
След мрака идва СВЕТЛИНА!
Иван Селановски, ЛЗЗ бр.6/2014 г.