ЗАРЕЗАН
Заспали се гушат лозята
под снежната бяла покривка.
По стар обичай от селата
при тях са дошли на разпивка.
Със бъклици вино и глъчка
усмихнати идат стопани
и всеки зарязва по пръчка,
полива я с вино от лани.
Оглежда главините стари
с надежда “Мискет” и “Болгар”
да пусне по-дълги ластари,
богат да е божия дар.
И кръшно хоро се извива,
а виното руйно се лее.
Макар че все още е зима,
наоколо всичко се смее.
Иван Белослатински
