неделя, 14 февруари 2021 г.

ЗАРЕЗАН - стихотворение от Иван Белослатински

 

ЗАРЕЗАН

 

Заспали се гушат лозята

под снежната бяла покривка.

По стар обичай от селата

при тях са дошли на разпивка.

 

Със бъклици вино и глъчка

усмихнати идат стопани

и всеки зарязва по пръчка,

полива я с вино от лани.

 

Оглежда главините стари

с надежда “Мискет” и “Болгар”

да пусне по-дълги ластари,

богат да е божия дар.

 

И кръшно хоро се извива,

а виното руйно се лее.

Макар че все още е зима,

наоколо всичко се смее.

 

          Иван Белослатински