Пред читателя е антология на българското хайку.
Поетите, които са написали тези произведения, се разделят
доста ясно на две групи: тези, чиято кариера се е състояла предимно през
двадесети век, и тези, които са писали предимно през двадесет и първи.
Случайно или не, аз и Джим Кейшан участвахме в основаването
на Българския хайку клуб през 2000 г.: точно на разделителната точка и на двете
групи. Първата група пише хайку преди влиянието на интернет; хайку дейността на
втората група е до голяма степен белязана от него.
Характерно за първата група е, че имат по-малък достъп до
информация за хайку; може би затова са подходили към формата с пълна авторска
свобода, както е обичайно в литературата, независимо от литературната форма.
Втората група, от друга страна, проявява ориентация, породена от излагането на
интернет. Практиката на тази група е доминирана предимно от хайку културата,
съсредоточена в английския език.
Всяко изкуство и литература служи за изразяване на идеи,
включително хайку литературата. Когато избирах стихотворения, основната ми
задача беше да разгледам тези идеи и да ги подбера въз основа на тяхната
оригиналност и емоционална дълбочина. Постоянно имах предвид двата критерия,
вече определени от Башьо: „поетична истина“ и „допълнително
значение“ (метафора).
Когато определях формата на хайку се придържах към основния
стандарт за културен обмен, предписан от Между-народната P.E.N.: „всички форми
са универсални, всички култури са равни“. Което означава, че смятах за хайку
форма от 5-7-5 срички със задължително спазване на институцията на „поетичен
лиценз“, която позволява на всеки автор да адаптира формата към своите
изразителни нужди.
Ясно е, че японските културни стереотипи, като senryū, kigo
или shasei не могат да бъдат решаващи при разглеждането на българското хайку,
особено след като тези стереотипи не са част от дефиницията на хайку в Япония,
а повече или по-малко представляват естетически тенденции, характерни за
различни културни политики (например senryū изобщо не съществува в епохата
Башьо, kigo е маргинална техника и дори самият термин haiku произхожда много
векове по-късно).
Колекцията включва 75 автора, представени с по едно хайку.
Възрастта на авторите варира от 14 до 80 години, докато времето за създаване на
определени хайку е около 1200 години (благодарение на едно хайку, изключително
важно, но повече за това – по-късно).
Бих казал, че тази сбирка с българско хайку ясно откроява
трите най-ярки характеристики на българските автори, а именно анимизъм,
митология и традиционализъм, а веднага след това въображението и живописността
на израза.
Българската култура, подобно на японската, е „култура на
сърцето“.
В този смисъл българското хайку се различава от това, което
обикновено смятаме за „западно хайку“, т.е. хайку, което е продукт на една
рационална култура. Трябва също така да се отбележи, че България е най-старата
съвременна европейска държава – основана през 681 г. от хан Аспарух – и
българският народ и нация са творци на култура: кирилицата, създадена в
утробата на ранносредновековната българска държава, която се простира на три
морета, се използва днес от около 250 милиона души по света, които говорят предимно
славянски и тюркски езици.
Затова не е изненадващо, че „език“, „азбука“, „писмо“ и
„йероглиф“ са чести теми на българските хайку поети. Това са все черти на
българската култура, които намират място в българското хайку и които го правят
специфичен, а може би и място от особен интерес в днешното международно хайку.
Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.
— хан Омуртаг (822)
Повърхностните критици, склонни към стереотипно мислене, не
успяха да видят в хайку на този владетел трите идеи, които са присъщи на хайку:
безкористност, прераждане и кръговрат на времето.
Това хайку е забелязано в известния Търновски надпис от
поета Димитър Стефанов. Пътят му до днешните поети беше сложен: първо беше
написан (изсечен) на древен български с руни върху кожа, след това преведен на
гръцки („lingua franca“ от онази епоха) и издълбан в камък, и накрая преведен
от гръцки на днешния български.
Щастливото обстоятелство, че е запазен е, че е написан от
владетеля, така че е могъл да бъде изсечен в камък. Не знаем колко подобни
записи върху кожа са изгубени. Интересното е, че в днешния български език той
има 17 срички.
За първи път публикувах това хайку (на английски) в началото
на века в един от първите броеве на японското списание Ginyu. В днешната
българска литература има две форми: като 5-7-5 от Димитър Стефанов и като
свободна форма от Едвин Сугарев.
Седем пъти дявол и седем
пъти бог* –
отрова от лютиче потича по мъха
на средната линия на тялото ми
— Венелина Петкова
*Популярна българска песен на Васил Найденов.
Изразът и понятието гендай хайку (съвременно хайку) идва в
България с 83 години закъснение, но българските поети пишат хайку, които по
своя дух и характер са пълен еквивалент на най-добрите японски гендай поети.
Символната плътност на хайкуто на Венелина Петкова много напомня на известното
хайку на Канеко Тота и като че ли споделят една и съща емоция:
Японска слива цъфти в
моето езеро:
синя акула плува навсякъде, сянката на тигър до нея
през градината толкова черна.
— Тота Канеко
В пантеона на българските хайку поети природата е върховно
божество, а официалната църква е само рамка, в която се проявяват религиозните
идеи. Много често обаче единението с природата няма нищо общо с официалната
идеология на църквата. Въпреки това е интересно да се разгледа взаимовръзката
между религиозните стереотипи и преклонението пред природата в българското
хайку. Следните три хайку показват прекрасно тази връзка:
Пеперуда
прикована с карфица –
нова Голгота
Димитър
Стефанов
пълнолуние
бухалът на църквата
с ореол
Людмила
Христова
Коледа
Луната дава половин пита
на самотници
Даниела
Симеоновска
За разлика от западния хайку поет, който по правило се
ограничава до индивидуалната си реалност, като единствена реалност, българският
хайку поет като цяло няма такива ограничения. Ето защо хайкуто на българските
хайку поети често е космогонично и по правило митологично. Митологичното
измерение ще разпознаем в хайкуто на четиринадесегодишната Дария Георгиева,
Силва Парушева поставя като свой поетичен фокус континентите, а хайкуто на
Стефан Гечев е едно от любимите ми в този сборник:
ако погледна тъмнината
с празна усмивка
ще видя ли себе си?
Дария
Георгиева
Континентите
са корабокрушеници
в сълзата на Бога.
Силвия
Парушева
Когато
камъните се събудят,
как ще се оправдаем?
Стефан
Гечев
Също така проявите на колективен дух са често срещани сред
българските хайку поети. Оставям по-подробен преглед на този важен аспект за
по-задълбочен и по-дълъг анализ и тук изброявам три интересни хайку само като
пример:
Изричам думи
от устата на хиляди
предщественици,
Никола
Стойчев – Жнеполен
стара черга
езикът
на няколко поколения
Зорница
Харизанова
Стрела да метнем
сърцето на водача
да оживее.
Елена
Диварова
За българското хайку остава много недоизказано. Надявам се
този кратък преглед да бъде насърчение за читателя.
Димитър Анакиев, съставител
*
Това е първото масово
представяне на българското хайку пред световната общественост.
Съставител и редактор
на антологията, както и автор на предговора е Димитър Анакиев.
Редактор на американското
издание е Джим Кейшиан. Ангологията е издадена на английски език в два формата
– електронна книга и печатно издание, които ще се разпространяват и ще бъдат
достъпни на „книгомашини“ по целия свят от най-голямото издателство в света за
хайку и сродни форми на английски език: Red Moon Press, Уинчестър, Вирджиния,
САЩ.
Сред представените
творци, освен цитираните в статията, са вече познатите на читателите на в.
„Литературно земеделско знаме“ Веселина Башова, Габриела Цанева /в ред.
колегията на вестника/, Димитър Анакиев, както и известни български автори,
сред които Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Елисавета
Шапкарева, Лъчезар Селяшки, Петър Чухов, Рада Москова, София Филипова и много
други.
Има идея по-късно да
се осъществи второ, българско издание, което да включва 100 български хайку
творци от различни поколения.
ЛЗЗ
сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2023
в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2023
