101 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛИЙСКИ - редакционна статия

 

ВЕЛИК И БЕЗСМЪРТЕН ДЪРЖАВНИК

Много пъти сме писали за безсмъртното дело и ярката личност на великия водач на земеделското движение в България - Александър Стамболийски.

Сега ви предлагаме малко хронология – защо и как се стига до жестокото покушение срещу него.

Александър Стамболийски и правителството на БЗНС успяват за кратко време да извадят страната от националната катастрофа след няколкото безсмислени войни.

Но важните, същностни реформи и цялостната дейност на правителството са в интерес на народа и  засягат икономически интереси на  групи и съсловия  в обществото. Това е една от основните причини за да се стигне до кървавия преврат на 9 юни 1923 г.

Когато тръгва на стодневната  обиколка, за да извежда страната от тежката външна изолация, Стамболийски съсредоточава усилията си за решаването на проблема със Западна Тракия и излаза на Бяло море, като оставя за по-късно въпроса за Македония. След сключването на Нишката спогодба – март 1923 г., БЗНС и лично Стамболийски получават още един сериозен противник в лицето на ВМРО.

И се започва подготовката за преврат. В Пазарджик се установява един от висшите дейци на Военния съюз – полк. Славейко Василев, с цел да организира преврата. 

Механизмът на преврата е задвижен на 8 юни.

По  това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица.

На 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полковник Славейко Василев. 

След като му съобщават за преврата, Стамболийски тръгва за двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак. По пътя за Пазарджик тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харлаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Веднага след преврата на много места в страната избухват селски вълнения в подкрепа на Стамболийски. Най-големи са размерите на бунтовете в Плевенско, Шуменско и други селища из цялата страна.  Но всички бунтове са потушени от военния гарнизон и други сили, верни на превратаджиите.

Така мъченически загива  Александър  Стамболийски – една от най-ярките личности в националната ни история.

ЛЗЗ, редакционна статия

 

Кървавият подпис на Александър Стамболийски преди смъртта му

 

Илия Бешков    Убиецът говори

 брой 2/2024