събота, 31 август 2013 г.

СЛЕДИЗБОРНИ ЕПИГРАМИ - епиграми от БОДИЛ РОЗИН

Следизборна

С илюзията „Времето е наше”    
четвърт век живях, но   
най-подир разбрах, че  
времето е тяхно!

* * *
Негативна

Вече ясно е разбрано  
и от хората наивни:  
всички действия на „Позитано”    
никак не са позитивни!

 * * *
Всеки с бедствията си

Бушуват някъде торнада,
другаде пък  
дъждове заливат хора, птици...
У нас се палят и гладуват    
стари, млади -   
зарад алчни политици!


Бодил Розин,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

сряда, 28 август 2013 г.

ЦИРКОВЕ - позиция от СТОЯН КОЛДОВ

Преди години си имахме цирк в центъра на София, но някой го подпали. Цирк има и сега по селските панаири. Разстилат го по поляни и площади. Там играят артисти, обучавали се с години. При тях няма не мога да летя във въздуха, да се прехвърлям от люлка в люлка...А ние, публиката, тръпнем от страх да не сгрешат и се окажат на пода.
Скоро станахме свидетели на друг всенароден цирк, наречен избори. То не бяха компромати, хули, анонимки, купуване на гласове и какви ли не факирски номера. И сега публиката трепереше, но вече от гняв. Много хора, замаяни от заблудите и обещанията, в бързането забравиха да си вземат очилата и когато влязоха в така наречената тъмна стаичка, сбъркаха номера на партията.
По време на кампанията някои гръмогласно ни обещаваха, че вече ще ни дадат двойно и тройно по-големи заплати и пенсии! Други - че ще ни управляват компетентни личности – експерти. Но премълчаваха в кои области, защото се знае, че у нас има високо квалифицирани експерти по далаверите. Толкова добри, че дори и европейски специалисти трудно ги откриват. От това обещание може да си помислим, че цели 20 години са ни управлявали разни склеротици, невежи... Вярно, имало е и такива, но да не забравяме, че в БСП, която продължи да ни управлява последните 20 години, има и юристи, и професори. Е, колко са били редовни дипломите им е друг въпрос. Навярно е имало и „Калинки”. За здравата управа на другарите стигаха дори хората от Държавната им сигурност. Тях ги пръснаха по всички партии, където заработиха – активно да рушат!
От цялата циркаджийска дандания излезе, че столетницата няма дори един кадърен за премиер, та се наложи да излъчат човек, който е минал през СДС, НДСВ, Тройната... Избраха го тихомълком. Сигурно ще е послушен. Не е ясно дали това не е любимият й номер, за да каже след време за оправдание от своя провал: „Той не е от нашата партия!”
През изминалите двадесетина години на много високи постове бяха полубългари. Кой полуамерикацен, кой полугерманец, друг – полуруснак...
Новоизбраният поне е чист българин. Той и да сбърка, ще му простим. Такива сме българите. Простихме на убийците – унищожили цвета на интелигенцията ни по лагери и затвори, та на един премиер за някаква си грешка ли няма да простим.
През цялата изборна кампания само един се осмели да каже високо: „За да се оправим, трябва работа, работа и пак работа!”
Тази дума за някои се оказа чуждица. Нали някои нямаха един трудов ден, нямаха дори едно мазолче по ръката от мотика, с която да са прекопали лозето. А тръгнали да ни управляват!
В голямата гюралтия не мина и без Юда, познат с предателството на Христос. Тогава тази работа се е вършила само за нищожните 30 сребърника. Тогавашната валута сега е фалшива. Сега работим в долари, в евра със зашеметяващи цифри. Важно е да има правителство, президент, прокуратура, съдии... Както си е редно за пред външния свят.
А колкото до анонимките и компроматите, прокуратурата гледа ли – гледа, съдиите решават ли – решават...
Но да не забравяме, че и Господ бди над всички. При него не минават ходатайства, натиск от партийни величия и рушвети от разни богаташи. При него давност няма както при нашите съдии за престъпленията на БКП, сега БСП. Виновните, независимо от коя партия са, той си ги  прибира и то без право на обжалване.
Колкото за цирковете... Като деца скимтяхме, че баба Меца от панаира не идва и в нашия двор да поиграе. Тогава дядо ни успокояваше: „Търпете, деца, щом баба Меца играе при комшиите, ще дойде и при нас!”   
Навярно след националния цирк, сами отворихме широко вратата, та баба Меца, макар и след някоя година, свободно да премине граничната бразда и да заиграе и у нас. Тя ще е вече бялата сибирска мечка. Но ние ще имаме ли кривача брашно да й сипем в паничката, да си хапне, защото се знае от време оно, че гладна мечка хоро не играе.
Ще почакаме и който доживее, ще види.


Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

петък, 23 август 2013 г.

ПОТОКЪТ НЕ СПИРА - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Уморени тела
влачат едва
непосилен духовен баласт
към безкрая -
и няма власт,
и няма страст,
и няма сила
да спре дори за миг
движението на потока
към бъдното.

Сред джунгла сме
със лабиринтен брод,
с безброй пътеки, пътища и гари.
И всеки бърза,
и всеки търси своя панацея -
спасителна идея,
спокоен пристан,
свят без гълчава и пищни екрани,
свят без величия и без тирани -
с топлинка в космическия студ
и зарево в огнището.

И вчера ... И днес ... А утре?...
Аз съм човек.
В мен е животът.
В мен са поезията и джунглата.
Аз съм светлина и мрак.
Не трябва да подгъвам крак,
а колко искам, ... ах, как искам
миг покой...
Хаос - инквизиторът живот,
обсебил цялата вселена, издува бузи
и с огненото си дихание -
превърнал храма ни в клоака,
приптпорва всички за атака
и без развети знамена
започвам ръкопашен бой
и в студ, и в зной -
аз - човекът на всички времена.

И тъй битувахме...
И тьй битуваме -
без стон, без вопъл, без униние
и често изпреварил времето,
се връщам САМ
оттам,
където другите отиват...
И вечно бързаме,
и всъде бягаме
безспир ... О, небеса,
един ден трябва да се случи -
ще екне тьтен под нозете ни,
ще паднем в пропастта -
навярно в късен час …
Поискай този жест от нас,
живот! -
за свободата,
за щастието,
за любовта.

Не би...
Напускаме поединично
на варварите кораба стоманен
със кули, бойници, доспехи
и цветни свастики-..
но той ... не чака...

Прощавайте трудни успехи,
прощавайте вечни тревоги.
В таз последна късна есен
вече смеем -
не искаме да пеем
чужда лебедова песен.
Бленуваме бряг.
Искаме да се върнем на брега.
Искаме да стъпим на твърда земя.

Уморени тела
и сега
влачат едва
непосилен, размирен товар,
потокът не спира -
от мечтите извира,
поел пътя към бъдното...


Тодор Цанев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

събота, 17 август 2013 г.

ЗОВ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Оставям тази сутрин планината,
с дълбоките и чисти небеса.
Зове ме пак отново равнината,
окъпана в предутринна роса.

Потеглям към житата избуяли
и спирам на възвишения слог,
да ме погалят песни долетяли
от птички във разцъфналия глог.

Пък сетне гмурвам се във синината
на кукурузите – като гора,
където ме люлее тишината
и радва ме реколтата добра.

Самин вървя във редовете,
над мене само синьото небе.
А горе, във борба със ветровете,
самотна птица със крила гребе.

Петър Илиев,
Сборник „Детелина” – ІІ том, изд. Майобо, Враца, 2002 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

сряда, 14 август 2013 г.

"А БЯХ САМО НА 17 ГОДИНИ" - отзив от представяне на книга - ИВАН СЕЛАНОВСКИ


През настоящата 2013 г. излезе от печат книгата „А бях само на 17 години” - второ издание, чийто автор е Бойчо Огнянов, (не литературният герой на Иван Вазов от романа му „Под игото”, а живият страдалец от комунистическите преизподни, вече покойник). Книгата му, по своята тематика е едно вълнуващо четиво. Негримирана илюстрация на нечовешки мъчения, които предизвикват сълзи у четящия. Тя завладява с искреността на описаните спомени и ни запознава с неистовата жестокост – варварски прийом на изтезания от ДС. В нея авторът, без злоба и помен от реванш, адресира написаното като послание, не само към своите съвременници, но отправя и въпиещ зов към идните поколения – да знаят и винаги да помнят тези 45 години от историята, години, изпълнени със смразяваща бруталност, стигаща до садизъм в десетките концлагери, осеяли родината ни – Ножарево, Заград, Белене, Ловеч, Скравена... Да помнят зловещата и костелива ръка на ДС. Спомените на Бойчо Огнянов не са само една исконна изповед на изживяното от него едва на 17 години, не са и една мажорна гама, преливаща в минорно съзвучие – те са присъда, заклинание, разобличителен документ към онези времена на вилнеещ комунистически терор.
Книгата му „А бях само на 17 години”, чийто словесен акварел рисува с неповторими багри, черните краски на едно черно минало, беше представена на 5 юни 2013 г. в клуб „Синият лъв”, град София. Представянето й бе удостоено с присъствието на президента на България за периода 1997-2002 г. г-н Петър Стоянов, председателят на политическа партия Обединени земеделци г-жа Петя Ставрева, организационния секретар на БЗНС Сашо Стоянов, представители на Съюза на писателите земеделци, съпругата, внуци и правнуци на автора, много сдружени земеделци и общественици. Топли и трогващи думи изказаха за книгата и нейния автор Бойчо Огнянов експрезидента Петър Стоянов, лидерът на Обединени земеделци Петя Ставрева, внучката на автора Лидия Огнянова и други. Водещият на представянето поетът Румен Леонидов прочете откъси от книгата, които прозвучаха в душната зала като тревожна камбана – ХОРА БДЕТЕ! НИКОГА КОМУНИЗЪМ!!!

Иван Селановски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

неделя, 11 август 2013 г.

ХАМЕЛЕОН - римувана проза от ЕКАТЕРИНА АНГЕЛОВА

Пред Съдебната палата спря луксозна лимузина. Слезе дребен господин – метър и шейсет сантима. Този мъж на средна възраст с теме вече олисяло (бурен живот бе живяло) е изпълнен от мерак с времето да бъде в крак. Придружен от адвокат, стиснал куфарче в ръка, пълно с някакви книжа, влезе във съдебна зала.
Той е Ганьо Бояджиев и живее във Бояна в къща бяла и голяма, наречете я палат... там разхожда се в халат, яде, пие на корем, има даже и харем. По паланки и села собственик е на земя, а верига магазини има в цялата страна. Как постигнал е това?
Да се върнеме назад, кога Ганьо беше млад...
Той живееше на село, беше член на Бе Ка Пе и високо оценен, стана шеф на Де Зе Се. Но... настъпиха промени – знамето червено бе напълно опетнено. Ганьо залови се едра риба да лови в помътнелите води. В тези смутни времена всеки лапна що можа. В разни групи се заплете (с млади хубави жени), мафиотски фирми май няколко откри... А накрая всичко туй в синьо знаме го покри. Господинът тарикат стана даже депутат. В парламента влезе с листата на Царя, гордо стъпва на пети, кланя се на вси страни: „Обещавам ви промяна, ако аз министър стана!”
Но прецакан бе от друг... Щом приключи му мандата, Бояджиев бе в „Атака”. Но тук не му провървя – в Русе някой го раздруса, в Шумен турчин го наби, в Котел група млади роми го обстрелваха юнашки с най-обикновени прашки. Пред приятел сподели:
-            Ще напусна аз „Атака”, ще се чувствам по-добре като член на Де Пе Се!
-            Не, недей – му каза той – и там не ти мърда бой. Най-добре се зачисли във редиците на „Герб”, тя формира се сега...
Бояджиев не можа пак да си смени цвета...
Следствието бе събрало много факти за дела. Често влиза той в Съда, бягайки от мисълта „Дали няма съдията публично да заяви – „Тоз мошеник и крадец милиони да плати за нанесени щети и в затвора да лежи...”
Тъй минават много дни, но не щеш ли, напоследък, нещо взе да го боли – нервни тикове получи, гърчове, стомашни болки, язва, ентерит, колит и пареза на крака, полипи и във носа... И делата се отлагат, месеците си минават... А свидетелите где са? Те смениха си адреса. С книжни знаци, дето трябва, подсъдимия се моли, но в Съда той не ще да проговори.
Днес е делото последно. Прокурор го обвинява, адвокат го защитава, но накрая съдията преценява с леден глас: „Тоз човек е веч невинен, грешно е оклеветен. Той е нужен за страната. Да живее свободата!

Екатерина Ангелова,

„Да или не”, римувана проза, София, 2013 г.,
     в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

неделя, 4 август 2013 г.

СЕЛСКО СЪРЦЕ - стихотворение от НИКОЛА БЕЖАНСКИ

То е просто и открито
като пролетно небе.
В него няма тайни скрити.
То не може да кълне.

Сърцето селско е опора
в земеделската борба.
Сърцето селско е залога –
за хляб и свобода.

Никола Бежански,
„Шепа вода”, изд. Фондация „Александър Стамболийски”, София, 1991 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

четвъртък, 1 август 2013 г.

90 години от преврата на 9 юни 1923 година - статия ЛЗЗ

Българската национална телевизия (БНТ 1), във вечерното си предаване на 09 юни т. г. отрази честването – 90 години от деветоюнския преврат 1923 г., останал в аналите на историята ни като кърваво деяние – осъществено с негласната благословия и подкрепа на двореца и извършено от най-реакционните сили, оглавени от един професор, чието име е записано за поколенията с главни букви – КРЪВОЛОК и той се нарича Александър Цанков. Телевизионният оператор с професионална вещина е насочил камерата така, че нейният обектив да запечата и предаде на зрителя вълнуващите моменти на честването от върха на земеделската голгота Янини грамади, от който връх като сияние се възвисява легендарният дух на Александър Стамболийски.
Но...
Но, драги читателю, ще попиташ: кои са тези, които са дошли и камерата е уловила?
Земеделци ли са това, или някои Ю..., които сквернят този свещен олтар на земеделска България?! Кои са тия, които в тази скръбна дата на земеделска задушница се прекланят пред паметта на водача и идеолога на БЗНС, държавника и политика на България – Александър Стамболийски? О, Боже, прости, ако греша... Та това, което виждаме, са съратниците до 10 ноември 1989 година на БКП, която, след промяната се прекръсти без поп и без кръст в БСП, потомците на Оббовци, Трайковци, Петъртанчевци и тем подобни в „Земеделски народен съюз”, под диригентската палка на Спас Панчев. Ето ги заедно и тук, пред саркофага на един великан. ОФ-то продължава и днес, след 23-годишен преход. Две „братски партии” в братска прегръдка. О, виждаш ли ги, Стамболийски? Виждаш ли тази пародия, която се разиграва?!
И чува се глас на човек, служил на тъмното минало: „Земеделци, да се обединим! България има нужда от нас!”
Гласът заглъхва. Телевизионният екран затрептя и започна друго предаване.
Да, господа, да, другари, България има нужда от БЗНС! Рано или късно, ТОЙ ще бъде един и единствен, времето ще го наложи! Но... без вас!!!


лзз,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.