петък, 14 юни 2019 г.

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от Пенко Керемидчиев

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ


Един народ, една душа – пленени
от образа ти пламенен и чист,
дълбоко скланят знамена зелени
с емблемата на детелинов лист.

Ела, развей пак знамената чисти
и поведи ни във неравен бой.
България и Янини грамади
след теб ще тръгне, вожде, в стегнат строй.

Че ти не мъст – усмивка й даряваш
и химна на разлюшкани жита.
Като Христос с доброто покоряваш,
с дълбок поклон очаква те света.

Че ти си къс от всяко наше знаме
и порив към борба за свобода.
Води ни през вода и огън, вожде,
не ще да трепнат горди знамена.

Ти хляб си наш. Светено вино. Слънце.
Надежда за измъчени села.
Води и хвърляй смело златно зрънце –
то дава на душите ни крила.

Сбери в юмрук редиците – твърди.
Очакват ни с отворени сърца
житните поля и хората във скърби,
с надежда по изтерзаните лица.

       Пенко Керемидчиев
брой 2/2019

неделя, 9 юни 2019 г.

ВЕКОВЕН СТОЖЕР - стихотворение от Боян Илиев

ВЕКОВЕН СТОЖЕР


От сто години дъб расте в полето,
в земята родна вбил дълбоко корен,
въздигнал яки клони към небето,
на бури и вихрушки  - непокорен.

Сечаха клон след клон от него злите хора,
но не сломиха устрема му да върви нагоре,
да бъде щит, надежда и опора
на българина, на орача морен…

Запомнил и погроми, и победи,
любим и днес на стари и на млади.
Ако не сте го виждали, о, късогледи,
качете се на Янини грамади!

Той гордост е за моята родина,
че няма друг такъв вековен стожер –
известен, тачен даже и в чужбина…
Благослови го да е вечен, Боже!
  
     Боян Илиев, 
брой 2/2019

неделя, 2 юни 2019 г.

ЛЮБЕН ТОМОВ НА 90 ГОДИНИ


НАШИ ЮБИЛЯРИ


ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ



     Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.        
     Установява се в гр. Ботевград и става негов знатен жител. 
   Започва да пише в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления, знания и жизнен опит.  Пише поезия и проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега остава верен на земеделските идеи.  
     Издал е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече";  "Палитрата на листопада"; и в проза -  "Чекотинският манастир";  "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели издадени  през 2014 и 2015 г., на която организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество. Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.

ЛЗЗ



ОБИСК




Аз бях на шестнайсет години,

бях ученик и запомних деня,

в който обискираха моята младост.

Той – блюстителят на реда,

търсеше позиви в моята

бедна квартира… И намери

листче от тетрадка с почерк незнаен.

И зачете словата опасни на глас.

“Кой ги написа?” – попита той строго. –

“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”

Питаше, питаше той. Аз мълчах.

После с гняв ме отведе в участъка мрачен.

Разпитът продължи. Аз отново мълчах.

И това го вбесяваше.

А съветът учителски сетне реши:

ученик номер едно се изключва,

ученик номер две – със предупреждение

се наказва… Да помни!



Да, помня! Всичко запомних.

Бях едва на шестнадесет години…



Любен Томов 
брой 2/2019