събота, 24 юли 2021 г.

ЯРЪК МНОГОСТРАНЕН ТАЛАНТ - статия на Кирил Назъров

 120 години от рождението на Илия Бешков 

Природата беше надарила щедро този човек – художник, педагог, публицист… Във всички тези области на изкуствата той остави трайни творчески следи. Обичал е и други изкуства - музиката, театъра, литературата.

    Илия Дунов Бешков е роден на 24 юли 1901 година в с. Долни Дъбник, Плевенско. Учи в родното си село, две години следва право, но се отказва и завършва живопис в класа на професор Никола Маринов.

     Богатата емоционална душевност и характерът му се изграждат под въздействието на красивата родна природа и идилична селска действителност,   на неговата надарена с чувство за хумор майка Пана, на умния му и предприемчив баща Бешко… Тази богата душевност, острата му чувствителност за народната съдба, обичта към хората и щедрата природна дарба му помагат да се оформи като находчив карикатурист, мъдър публицист, хуманист и активен общественик.

    Още като студент печати първите си карикатури във вестник „Земеделско знаме“, “Звънар“ и други.

    През младежките си години се свързва със земеделските идеи. Най-добрите  му приятели са земеделски деятели като Никола Петков, писателите Трифон Кунев, Константин Петканов и други.

     Знаменателни са неговите думи „АЗ НЕ ЧЛЕНУВАМ В БЗНС, БЗНС ЧЛЕНУВА В МЕН“.

    От 1945 г. преподава в Художествената академия  рисуване- илюстрация  и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.

    Известни негови  карикатури и илюстрации осмиват властниците и   режимите в България. Смехът на Бешков е горчив и трагичен, но едновременно с това – непринуден, хуманен, поетичен.

    През целия си жизнен и творчески път Бешков се труди упорито и споделя: „Трудът е най-верният и постоянен приятел на човека“.

   Приживе има само една самостоятелна художествена изложба.

   Талантлив творец, необикновен човек с активна гражданска позиция, Бешков откликва на някои от най-бурните събития в историята ни през първата половина на ХХ век: Първата и Втората световни войни, политическите преврати и промени на властта…

  Умира в София на 23 януари 1958  г.

                                                                                           Кирил Назъров

    „Той е един от ония всеобемащи пластични таланти, у които е невъзможно да се определи граница между карикатурата така, както тя е известна на широката публика, и рисунката и картината в тяхното широко художествено значение. … Често пъти едно малко, умело забелязано движение на тялото или лицето, понякога в сянка, където подробностите едва се забелязват, композирани в рембрандовско разделяне на сянката и светлината, ни дават цяла една житейска драма или комедия, на която присъстваме, както в картините: „Свидетели“, „Във влака“, „Домашен танц“ и „Съпрузи“.

 … С начина на рисуване Илия Бешков в своя одухотворен реализъм продължава пътя на големите майстори на рисунъка, от Гоя, Домие, Гаварни, Форен, Тулуз Лотрек и заедно със споменатия Георг Грос до съвременните стремежи да се изрази с рисунката истинския живот…. Онова, по което този балкански селянин е близък и сроден на големите майстори на Запада, то е в силата на психологичното наблюдение, в съразмерното художествено изразяване с учудващо изтънчено съгласуване на живописните и графични средства.“

    Това са думи на най-изтъкнатия югославски карикатурист Пиер Крижанич, написани за участието на Бешков в изложбата на българските карикатуристи в Белград в края на 1937-а и началото на 1938 г.