вторник, 26 юли 2016 г.

МАЛКИЯТ БЕЗДОМНИК - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

Едно момче из кофа за боклук
измъква ябълка и я загриза.
Миришеше на гнило и на лук,
но гладно бе – дланта си чак облиза.
 
Смрачаваше, а нямаше си дом,
нито грижовна майка до го чака.
И тая нощ небето мълчешком
ще го приспи под чергата на мрака.
 
За него никой не проля сълза.
От мъката сърцето му посърна.
Помилва го веднъж една бреза,
то спя, усмихна се …и я прегърна.
 
Тя шума бе постлала за легло.
Пошепна нещо, с клонче го погали…
Дали не свърши детското тегло?
Полегна кротко, мракът го пожали.
 
 Пенко Керемидчиев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

петък, 22 юли 2016 г.

ЗА ТЕБ ИЗДИГАМ ФАКЕЛ - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

В ръцете си аз факел ще издигна,
място сред пътя ще ти отредя,
до титлите на другите народи
аз с нова титла ще те украся.
 
Пламтяща вяра в знаме ще издигна,
на вихри волно щете понеса.
Сред злоба гордо буря ще надигна
за твоето славно име по света.
 
Народ и вяра в тебе ще запазя
докрай света, за вечни времена!
Със святата ти истина, Родино,
на бъдещето ще те подаря!

      Живка Танчева, ЛЗЗ бр. 3/2016 г.

вторник, 19 юли 2016 г.

ЛЕТЕН БЛАГОСЛОВ - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Летен е духът ми, млад,
с вкус на сладка диня
и е морски моя свят,
без мъгла и тиня.
Литвам ли с криле напред,
значи съм сърдечна,
ведро слънце, със късмет,
във душата - вечна.

Тръгвам, изгревът сърцат
щедро го раздавам
и на Бога - благ и свят
му въздавам Слава.


Милена Филипова, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

събота, 16 юли 2016 г.

КОГАТО - стихотворение от ОЛГА ВЪРБАНОВА

Когато ме няма
в красивия свят,
частица от мен
ще остане.
 
Целувки по розите
ще завещая за вас.
С полъха на вятъра
ще ви погаля.
 
Две малки звездици
ще измоля от Бог,
За да мога да бдя
над съня ви.
 
Дори да изгасне
моят живот,
няма да спре
любовта ми!

  Олга Върбанова, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

понеделник, 11 юли 2016 г.

ЛЯТНО - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

Задъхана вечер пожарница жадна,
с протегнати устни към нощния хлад.
Загадъчно сменна смее се, пее,
раздиплила лимби по прашния път.
 
Точило подскочи, каруца проскърца
и стеле се синкава, лятна мъгла.
Небързащо слънце от заник намигна
и сянка проточи се – ластик игра.
 
На босо подтичва младокът мечтател,
пропуснал пореден, възможен късмет.
Старикът с тояжка подпира всемира,
в ръката си стиснал филийка със мед.
 
     Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

събота, 9 юли 2016 г.

БЪЛГАРИЙО - стихотворение от АНДРЕЙ ВАСИЛЕВ

Българийо, от Дядо Вазова възпята
за твоите безкрайни диви красоти,
с юнашка кръв по хълми и бърда пролята –
не ще загинеш, ще живееш дълго ти!
 
По дяволите всякакви дочути думи,
от картата, че някой ще те заличи –
ти векове вървя сред бури и куршуми
и никога не падна ниско по очи.
 
Макар че пак над теб е мрачен небосклона
и се разбиват в теб свирепи ветрове –
ще издържиш и днес в борбата си изконна,
понесла в себе си пак чужди грехове.
 
По-твърда от гранита вечен на Балкана,
с възпетите от Дядо Вазов красоти –
сто българи в тебе само да останат,
сто пъти пак България ще бъдеш ти!

 
Андрей Василев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.