петък, 1 март 2013 г.

БЕЗСМЪРТИЕ - есе от КИРИЛ НАЗЪРОВ


140 години от обесването на Васил Левски

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република!”
Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля.
Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
За отечеството работим, байо, кажи ми ти моите, и аз ще кажа твоите кривици и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора.
Времето е в нас и ние сме във времето...
(Васил Левски)


Безсмъртие

Деветнадесети февруари 1873 година е един от най-мрачните и трагични дни в националната ни история.
На този ден бива обесен един от най-достойните синове на България, нейният най-велик Апостол.
Васил Левски е човекът, без който България не може! И затова остава вечно жив в народното съзнание.
Бесилката не можа да отнеме неговия живот.
Тя беше забита в сърцето на цял един народ!
Левски остана завинаги в сърцата на своя народ, за когото отдаде живота си. И днес няма истински българин, който да не носи в сърцето си величавия образ на Васил Левски.
Бесилката беше толкова висока, че цяла България видя как на нея виси със страшна сила нейният Апостол. Бесилката бе толкова висока, че от нея Левски се превърна в сияйна звезда.
На това славно бесило свърши живота на Васил Левски и от него започна безсмъртието на Апостола на свободата. Започна неговият вечен живот…Било като легенда, било като светец, било като недостижим пример…
Знаел ли е Левски, че след смъртта си отива в безсмъртието?
Едва ли. Той не е имал време през краткия си живот дори да се замисли за това. Неговите мисли и действия са били съсредоточени само в една посока – подготовката на революцията, която ще донесе свободата на България.
Невероятно е как за този толкова кратък живот Левски е смогнал да опознае така издълбоко българина и тежката действителност у нас, да обобщи страданията и въжделенията на народа, да натрупа толкова познания и мъдрост, да се извиси до най-благородните просветления и идеи за освобождение на поробения народ…
Рядко, невероятно съчетание на толкова важни качества у един човек: прозорлив и далновиден, прям и честен, с чувство за дълг и отговорност, безстрашие и жертвеготовност, родолюбие и народолюбие… Тези качества му помагаха да чертае безпогрешно пътя, да преодолява и най-големите трудности по пътя към голямата цел.
Левски увисна на бесилото спокоен, защото вече почти беше завършил своето дело и беше прозрял, че свободата скоро ще изгрее.
И наистина семето на революцията, посято от Левски из цяло Българско, вече кълнеше и нищо не можеше да го спре. И то нямаше как да не върже зрели плодове. Огънят на борбата за свобода беше запален из всички краища на България и той нямаше как да бъде загасен.
Левски бе сигурен в победния изход на борбата, защото девет години кръстосва Отечеството и подготви народа за общия бунт. От град на град, от село на село, по махали и паланки бе обходил цялата българска земя и бе пръскал искрите на борбата за свобода. Навсякъде бе намерил родолюбиви люде, които целуваха кръста, камата и пищова и се включваха в „народната работа”. Хиляди родолюбиви и смели хора се включиха в мрежата на Вътрешната революционна организация. У хиляди сърца бе вдъхнал сили, смелост и вяра. Неговите идеи за свобода и демокрация бяха озарили умовете и сърцата на хиляди обикновени хора.
Бяха му достатъчни само девет години – срещу петстотин! Срещу една огромна и силна империя.
Васил Левски е геният на революцията.
Създадената от него революционна организация бе непозната за втората половина на 19-и век. Няма друг подобен гений не само в нашата, но и в световната история. Гений, който с такова дълбоко прозрение да е начертал пътя за освобождението на Отечеството от вековно робство.
Ако не беше предателството, ако Левски беше останал жив и водеше подготвеното от него Априлско въстание, то нямаше как да не се увенчае с успех! Той щеше да довърши подготовката за всенародния бунт и народът нямаше как да не е победител в тази битка.
Но макар и да не успя да довърши делото си и да го доведе до победен край, то си остава уникално, дръзко, единствено… Въпреки че не успя да доведе борбата до крайния успех, Левски си остава геният и Апостолът на българската свобода.
Васил Левски ни е нужен днес! Ще ни бъде нужен и утре, и завинаги…
Но най-нужен беше той на своето време. Времето, в което живя и което беше в него.

Кирил Назъров,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар