ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА - ГОСТ НА „НОЩЕН ХОРИЗОНТ”, ПРИ БЪЛГАРСКО
НАЦИОНАЛНО РАДИО, 9 МАРТ 2012
Водещ Румен Стоичков: В студиото имаме гост – Габриела Цанева. Тя е с две висши
образования – завършила е Химикотехнологичния университет в София и право. В
момента работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Автор е на 9 книги
– документална повест, роман, новела, сборник с есета, стихосбирки, последната
от които носи наименованието „Заскрежени птиици”.
Гост Габриела Цанева: Добър вечер на
слушателите... добър вечер, г-н Стоичков.
Водещ Румен Стоичков: Благодаря ви, надявам се да се чувствате добре. Вие сте ни
била гост преди повече от десет години, както се мъчихме да уточним преди
малко.
Гост Габриела Цанева: Да.
Водещ Румен Стоичков: Аз Ви представих като поетесата адвокат, вметката може да
бъде и това, че сте и химик. Кое надделява в ежедневието Ви?
Гост Габриела Цанева: Аз много се зарадвах, когато ме представихте като
поетесата-адвокат, защото може би съм точно това. Дълго време съм се чудила
дали съм поет, адвокат или писател... химик... Химик като че ли вече отдавна не
съм, но дълго време съм се чудила кое в мен надделява. А може би трябва да
приема факта, че съм едновременно и поет и адвокат, както ме представихте. Ето
предпоследната ми книжка, нарекох я „Искам себе”, защото...
Водещ Румен Стоичков: Тове беше част от търсенето?
Гост Габриела Цанева: Да, това беше част от търсенето. Винаги съм казвала „искам
да съм друга, искам да съм друга” и изведнъж осъзнах, че всъщност не искам да
съм друга, а искам... искам себе си.
Водещ Румен Стоичков: Намерихте ли се?
Гост Габриела Цанева: Е, не, не бих казала, но поне осъзнах, че човек не бива да
бяга постоянно от собстевната си личност, трябва да се приеме такъв, какъвто е
- с много различни страни, с много различни стремежи и в крайна сметка, с
реализацията, която се случва.
Водещ Румен Стоичков: Обикновено човек е максималист когато става дума за себе си,
за собственото си развитие и там някъде идеализмът надделява над реалността.
Имахте ли падове?
Гост Габриела Цанева: Животът не може да бъде равен - винаги има падове, за да има
и хълмове. За върхове не смея да говоря, в края на краищата, всеки се стреми
към нещо по-светло, нещо по-възвишено, както казахте, но... не може да бъде
всичко равно.
Водещ Румен Стоичков: А къде остана химикът?
Гост Габриела Цанева: Химикът все още дреме в мен. Обичам тази професия, обичам,
когато в живота се случва да се сблъскам с някоя химическа формула и да мога да
я разгадая, така че химикът не е съвсем мъртъв. От химика остана и усещането за
природните науки, за... надникването в скритата същност на материята и на
Вселената... и това аз гоня и в поезията си, защото... тази тема ме е вълнувала
откакто се помня като човешко същество.
Водещ Румен Стоичков: Кое, скритото?
Гост Габриела Цанева: Скритото и същността на творението, на произхода на
Вселената, произхода на живота. Винаги съм ги търсила чрез науката, а не чрез
вярата, и затова човекът на науката не може да умре в мен. Макар че вече търся
тези скрити същности повече чрез словото и чрез стиха.
Водещ Румен Стоичков: Имате ли такова стихотворение?
Гост Габриела Цанева: Ами да, то е доста дълго, но все пак...
Водещ Румен Стоичков: Как се казва?
Гост Габриела Цанева: „Бягството на изгубените измерения”. Не смея да го прочета
цялото, защото е наистина една малка поема, включена в последната ми
стихосбирка. Но ще кажа, че трябва да търсим собствената си същност не чрез...
е, всеки я търси по различен начин, но трябва да я търсим сега, в този век, в
който се развиват технологиите с такава светкавична скорост, че човек в
началото на съзнателния си живот е виждал едно, а след това вижда съвсем
стихийно развитие на процеси, които преобръщат целия ни начин на живот... Та в
едно такова време трябва да поглеждаме и да се вглеждаме в научните постижения
с малко повече доверие. Твърде много мистицизъм, твърде много тайни и загадки
има около нас, и по книжните щандове и в медиите, навсякъде... като че ли.
Колкото повече се развива науката, толкова повече бягаме от нея, може би защото
твърде бързо се развива спрямо собственото ни кратко, лично съществуване. Само
за едно десетилетие интернет се промени. Когато започнах да пиша в интернет,
интернет беше като едно малко село. Сега интернет свързва целия свят и когато
вчера имаше едни технически проблем, във фейсбук, изведнъж се оказа, че целият
свят изпадна в стрес. Защото вече не можем да си представим света без интернет.
Интернет навлезе и в литературата. Аз написах „Реши се и ще си свободен” преди
10 години. Следващата си книга издадох миналата година. Защо стана така?
Интернет.
Водещ Румен Стоичков: Това ли е причината?
Гост Габриела Цанева: Да, донякъде да. В един момент аз започнах да се питам има ли нужда от
издаването на книга, в стария класически вид, на онази истинска книга, която...
Водещ Румен Стоичков: Можем да докосваме?
Гост Габриела Цанева: Да, която докосваме, Да. Върху която сме се учили да пишем и да четем,
онази книга от детството. Имаше един период, в който мислех, че тази книга вече
си е отишла и че трябва да общуваме във виртуалното пространство. Но всъщност,
не е точно така. Възможността да се общува в интернет е прекрасна, но тя не
може все още да измести класическата книга на хартия. Тя има друга сила,
друго усещане и все още като че ли за
поколението, което се е учило да чете от хартиена книга, тя ще си остане
истинската книга.
Водещ Р. Стоичков: Възможно ли поколението, което не е това, за което говорите, да се
докосне до книгата, или интернет вече пречи?
Гост Г. Цанева:
Пак казвам, не мисля, че пречи. Това е още едно пространство, в което можем да
четем. Много книги, които по една или друга причина не са ми попадали в ръце,
аз мога да прочета в интернет. Но все пак, истинската книга за мен, която съм
се учила да чета от хартиен буквар, си остава книгата с хартиени листи.
Водещ Румен Стоичков: Ще ни прочетете ли едно стихотворение, което изберете, няма
значение?
Гост Габриела Цанева: Ще започна с едно стихотворение, което се казва ПРАЗНИК, тъй като този
месец е месец на празниците – 1 март, 3 март, 8 март...
Днес е
ден
за почивка;
за откъсване.
Ден
за забрава;
за съмване.
Ден,
в който
други няма.
В който няма…
телефонни звънци
тичане до финала
плащане на такси
викане на такси
страх от това,
което забравяш
и онова,
което предстои
затръшнати врати
дебнещи вратове
лица – стени
сърдити гласове
спрели секунди
бягащи часове
пропуснати удари
на сърце,
което пъхаш
в джоба
и продължаваш…
Накъде?
Спираш.
Препъваш се.
Падаш.
Стигнал си
края…
Ден за почивка?
Не зная.
Слушател: Поздравления,
адмирации за хубавото стихостворение. Къде може да намери книгата човек от
провинцията и колко струва?
Гост Габриела Цанева: Книгата може да се намери във всички книжарници „Хеликон”,
които са верига, която има доста книжарници в страната… също „Пингвините”… може
да бъде намерена и чрез интернет магазини и електронни книжарници. В София я
има и в „Български книжици”, доколкото знам.
...........................................
Слушател:
Ало, добър вечер. Николов се казвам. Николай Николов от Варна съм. По отношение на стихотворението -
много е хубаво. И искам да попитам гостенката... каква е границата между
доброто и злото, според нея.
Гост Г. Цанева:
Понякога границата между доброто и злото зависи от гледната точка, това го
казвам и като поет...
Слушател:
Извинявайте, че Ви прекъсвам… за едно пояснение. Ще кажа защо Ви питам. Самото
стихотворение и коментара, който направихте в началото… за вашите виждания за
живота... просто... сама си задавате едни въпроси и сама си отговаряте. Нещо
което даже не е и отрицание на отрицанието. Как да ви кажа, просто – толкова
добър човек сте, че няма интрига... няма интрига във вашето мнение за нещата.
Разбирате ли? Кажете - каква е границата между доброто и злото... И друго – по
отношение на професионалния й живот – с какво право се занимава, ако мога да
попитам?
Гост Габриела Цанева: Да, по принцип малко сложен въпрос задавате, може би е малко повече
философски въпрос, отколкото въпрос на поезията, макар че и поезията се
занимава открай време с въпросите за доброто и злото. Като адвокат мога да Ви
кажа, че понякога доброто и злото се докосват едно до друго, преплитат се и се
сливат. Защото наистина, за едната страна в един процес доброто е едно, а за
другата страна, това добро е зло. Така че доброто и злото си имат две лица.
Слушател:
Извинете, че Ви прекъсвам пак. Ние сме хуманни, всички хора сме хуманни, това е
ясно. Искам да чуя Вашето отношение към нещата. Искам да чуя някакво отношение,
ако може. Защото реално, кажете какво мислите? Човек ако няма отношение, ако
само прави такива коментари, просто не виждам смисъла, разбирате ли?
.................................................
Слушател:
Добра вечер. От Хайредин, Врачанско се обаждам, Никола Кирилов се казвам.
Гостенката е едно добро съвпадение за въпроса, който искам да задам. Тя е и
химик и адвокат и поет... което е добре – ще излезе може би духовен коментара.
Би ли застанала, като адвокат на Господа, да защити всичко онова, което е
произведено в недрата на тази земя, пред монополистите?
Гост Габриела Цанева: Мисля, че Господ няма нужда от адвокат, ако изобщо има Господ. А като
химик мисля, че Господ ни е дал една основа, върху която ние можем да градим.
Мисля, че това, което природата ни е дала, ние можем да оползотворим по
различни начини, щадейки природата, но можем и да надграждаме.
Слушател: Добра
нощ... Искам да попитам… Поезията е
самотно занимание, своего рода тя е едно бутиково изкуство, от което малцина се
интересуват. Моят въпрос към нея е – кога тя усети нужда да говори в стихове. И
кое е по-важно за нея – да бъде поетеса, или да бъде гражданин?
Гост Габриела Цанева: Какво предпочитам – да бъда поет, или гражданин. Аз мисля,
че да бъдеш поет, това означава да бъдеш гражданин. Разбира се, не всеки
гражданин може да бъде поет, но мисля, че поетът, за да бъде поет, трябва да
бъде гражданин. Това е дълбокото ми убеждение. Наистина мисля, че поезията,
да... тя е самотно занимание, сега малко хора се интересуват от поезия, но така
или иначе, поезията през вековете винаги е будила съвестта на обществото и
поетите са били в първите редици в борбата за промяна, в борбата за по-добро
бъдеще, за по-справедлив обществен ред.
Водещ Румен Стоичков: Имаше и един друг въпрос - кога усетихте нужда да говорите в
стихове?
Гост Г. Цанева:
Да, не съм забравила този въпрос. Поезията при мен дойде... тя връхлетя върху
мен, когато бях на 12 години. Никога няма да забравя момента, в който
проговорих в стихове. Бях с родителите си в Пирин и търсехме път към едно от
пиринските езера. Бяхме сред една каменна река, беше невероятно, небето беше с
един неописуем син цвят... и много странно – прозираше луната... Тази природа
може би ме накара да проговоря със стихове. Тези първи докосвания до поезията,
до природата, която говореше с мерена реч, по-скоро с ритъм, отколкото рима,
избледняха, но така или иначе, желанието да кажеш нещо и то да прозвучи
съкровено, да стигнеш по някакъв начин до човека, който е някъде далеч, но
който може да те разбере, остана в мен.
Водещ Р. Стоичков: Първите Ви стихове откога са? Като изключим онези, от 12-годишна
възраст.
Гост Г. Цанева:
Писах сериозно и когато бях ученичка… публикувах един пътепис и едно есе в сп.
„Родна реч”, то беше известно тогава, но това беше проза. Първата ми поетична
книга е отпреди... 13 години вече станаха, през 1998 г. беше издадена. Тогава
за втори път поезията ме връхлетя. Но разбира се, вече беше овладяна, вече не
бях дете. Сега искам да се върна към въпроса на предишен наш слушател, който
попита за границата между доброто и злото. Ще прочета една... ПРИКАЗКА ЗА
ДОБРОТО И ЗЛОТО, която не е от последнита ми стихосбирка, но мисля, че ще отговори
точно на този въпрос...
Добро и зло са моите половини.
Разкъсват ме, горят ме, извисяват ме.
Държат ме жива, направляват ме –
дори когато мисля, че ги побеждавам.
Добро и зло –
едно чрез друго ги убивам.
Но не умират.
Аз ставам сива.
Добро и зло са наши половини.
Разкъсани, горящи, извисени, мрачни.
Те карат ни да бързаме
по пътищата прашни.
Ще искаме ли някога да спрем?
Ще искаме ли – будни, блудни, мудни
да чакаме пощада?
Не искаме да просим прошка
за мига, когато сме избирали.
Защото свойството да
се съмняваме ни прави хора.
Да искаме; да преценяваме.
Когато трябва - да решаваме.
Добро и зло - ако ги няма –
светът ще бъде сив и сух.
Човекът предпочел е ада –
щом в рая трябвало
да бъде глух...
Водещ Румен Стоичков: Имаме позвъняване. Добра нощ.
Слушател: Добра
нощ, г-н Стоичков. Мария Терзиева съм... Сега се събудих, не съм в течение на
разговора с гостенката. Но последните стихове, харесаха ми. Допаднаха ми, такъв
е животът… да, допадат ми, харесах стиховете.
Водещ Румен Стоичков: Още едно позвъняване. Продължаваме с друг слушател.
Слушател: Добра
нощ. Аз съм човека за доброто и злото, Николов. Мисля, че стихотворението е
гениално. Чух го преди малко и пожелавам на поетесата много творчески успехи и
я поздравявам с една песен.
Слушател: Добра
нощ. Тука са трите положения - добро, зло и Бог. Аз не чух, не го запомних
последното изречение, ама предпоследното го запомних много добре – „Добро и зло - ако ги няма - светът ще бъде
сив и сух”… значи тя иска да има и зло, за да не е сив светът. Това е
изцяло погрешна теза. Друга е ролята на злото. Който не е претърпял зло, той не
може да достигне до някакво велииче. Велик човек е само този, който претърпи
зло и може да го преодолее, може да го издържи…
Гост Габриела Цанева: Няма да говорим сега за това има ли Бог или няма, защото темата, мисля,
е друга. Все пак искам да кажа и то пак в стихове, че аз вярвам в доброто. Ще
прочета едно кратичко стихотворение…
Стигнах края
на пътя.
Нищо няма там –
земна пустош
и небесен плам.
Отвях зърното
от плявата...
Не успях
да намеря
истината
за живота.
Само спасих
вярата –
в доброто.
Наистина, вярвам в доброто. За
съжаление, около нас има и зло. И злото ни кара да виждаме и да разбираме кое
всъщност е добро. Съгласна съм с човека, който говори преди малко – да, този
който е преживял злото и го е преодолял, той се е възвисил и в този смисъл, той
може да прецени и тези две нравствени катетории. Благодаря.
Водещ Р. Стоичков: В скайпа ни Стоянка Димитрова има въпрос към Вас – „Птиците от корицата
на книгата – символ на свобода ли са?”
Гост Г. Цанева: Да, разбира се. Птицата винаги е символ на свобода, винаги е символ на
полет, на желание да бъдеш... да летиш... Това наистина те прави свободен... А
когато птиците са заскрежени е много страшно.
Водещ Румен Стоичков: Друг въпрос има тук – „Мисли ли, че човек ако се реши, ще
бъде свободен, каквото е заглавието на една от книгите. Щом в нея пише за
Никола Петков – ако наистина семейството й е било засегнато от комунистическия
режим, както е написано, възможен ли е бил такъв избор. От какво е провокиран
избора й да учи и да работи като юрист.” Няколоко въпроса са.
Гост Г. Цанева: Убедена съм, че човек може да бъде свободен тогава, когато реши да бъде
свободен. Няма как някой да ни освободи. Могат да ни вземат нещо, не могат да
ни дадат. Ето вече 20 години се опитват да ни дадат свобода… ако ние не решим
да бъдем свободни, няма как да станем свободни. Това е дълбокото ми убеждение. Това
за първия въпрос… По втория… Да, семейството ми е било репресирано. Първата
книга която написах, беше посветена на борбата на земеделците николапетковисти
срещу комунистичестия режим. А защо избрах да бъда адвокат? Станах адвокат
доста късно, първото ми образование беше инженерна химия. Адвокат станах малко
случайно… Тогава, когато в обществото станаха промените, тогава, когато
започнах да се интересувам от процесите, които движат едно демократично
общество и усетих, че аз нямам подготовка, за да разбера тези процеси. Така
започнах да уча най-напред политология, а след това право. В крайна сметка завърших
право и започнах да практикувам… и мисля, че професията адвокат е полезна.
Вярно е, че в момента се говори за слабостта на съдебната система. Ние всеки
ден се сблъскваме с тези нейни недостатъци. От ЕС също… най-големите критики
към България са в областта на Съдебната система. Но точно защото там има един
голям проблем, има нужда от адвокати, от човек, който да ви помогне, да ви
посъветва, да ви бъде водител в дебрите от закони, които всеки ден се сменят…
понякога така абсурдно, че дори за хората, които са учили право е трудно да се
оринтерат в тях…
Слушател: Значи,
доста взривоопасна комбинация - химик, адвокат, поет… нещо много разностранно,
да не се оплета само ме е страх…
Гост Г. Цанева: Най-добре да внимавате, наистина…
Слушател: Относно
доброто и злото, понеже имаше един слушател, който много настояваше да чуе
какво е добро и какво е зло… По принцип едно действие, към момента в който е
извършено, не се квалифицира никак. Впоследствие, в зависимост от
обстоятелставата, то става добро или зло. Това са размисли на философи и то
много векове преди ние да се появим на този свят… а и принципно, има една
древна поговорка – „няма ненаказано добро”, а и това, което за мене е добро, за
другиго е зло. Така че, нека с това да изчерпите темата.
Водещ Р. Стоичков: Още слушатели. Добра нощ.
Слушател:
Добра нощ на Вас и на уважаемата гостенка… и на слушателите. Георгиев от Враца.
Г-н Стоичков, признавам си, че ме стреснаха въпросите и емоциите... Чух обаче
обяснението и разбрах причината, а тя е... истината, която Вашата гостенка,
уважаема гостенка, прекланям се пред нея, каза... И казвам, че свободен човек е
този, който показва недъзите, не се колаборира с греха. Така пише в Библията. И
човек, който е свободен, той говори само истината… и само тогава човек може да
каже онова, което е. И още... тези, червени комунисти… Трябва да ги обичаме, не
да ги мразим и да ги вкарваме в концентрационните лагери и да ги даваме на
прасетата, а да си умрат от естествената смърт. А нека уважаемата гостенка да
прочете нещо, ще й бъда благодарен и признателен.
Гост Г. Цанева: Благодаря за мнението. Напълно съм съгласна, че не бива да мразим
хората, които нас ни мразят. И сте напълно прав, че трябва да простим… дори и
това, което се е случило през тези отминали много отдава вече 45 години… А сега
ще прочета едно стихотворение за свобода, защото Вие заговорихте за свободата…
Разцъфнаха
изсъхналите
сетива.
Усещане
за свобода
ме дави.
Бушува
в мен;
души ме.
Очи в очи –
с живота
ме остави.
Усещане
за свобода…
Усещане,
че нищо
не се “случва”,
а се прави;
Усещане,
че всичко
се гради;
Усещане,
че битието
се твори
и направлява…
Усещане,
че скритото
се проявява…
Слушател: Ами...
Искам да кажа за усещането, че това е много субективен фактор. По субективен
начин се усеща от различните хора. А предишния слушател, който се обади срещу
комунистите, бих искал да му кажа, че мястото на всички фашисти е на Белене, и
то отново, още веднъж...
Водещ Румен Стоичков: Отново се явиха двата полюса, толкова години минаха, а няма
примирение, това е положението. Благодаря Ви за обаждането.
Слушател: Аз
съм просто възхитена от стихотворението, което прочете преди малко
гостенката... Човек... голямо богатство е за всички, които го слушат. Пожелавам
й всичко хубаво и да ни чете все такива хубави стихотворения, когато има
възможност. Аз се казвам Божана, от София съм. Възмутена съм от този господин,
който преди говори против 8-ми март. А за злото, то винаги е по-силно от
доброто, но след него идва доброто. Затова - честит празник на Вас и на
колектива!
Водещ Румен Стоичков: Още едно обаждане... Добър вечер.
Слушател: Обаждам
се провокиран и от двамата ви слушатели. Откровен ще бъда. Значи ли, че да си
откровен е лошо? Ами злото просто трябва да го избягваме, това е разликата
между доброто и злото. Към доброто да се стремим, а злото, както казва Учителят
Дънов, е просто едно недоразвито в миналото добро. Какво да кажа за празника и
за поетесата... не знам. Аз съм редовен слушател на „Нощен хоризонт”, нощен
човек съм и когато нещо не ми харесва, не се обаждам. Не трябва да има
озлобеност... те го обръщат на говорилня. Не мисля, че човек трябва да се
обажда злонамерено – като не ти харесва, смени станцията... а иначе - всичко е
една информация, тя винаги е полезна. И поздравления за Вашата гостенка. Аз съм
музикант по професия, не възприемам носенето на няколко дини под една мишница,
особено когато се отнася за изкуство. Не възприемам един човек, който е написал
някаква естрадна песен и не знае нотите да го пишат композитор, но случая не е
такъв. Пожелавам успех на стихосбирките на Вашата гостенка. Добра вечер...
Слушател: Аз
искам да му кажа на този злобен човек, дето нарича седем милиона фашисти...
Откъде-накъде ние, честните хора, да сме фашисти? Фашисти са тия, които избиха
толко народ без съд и присъда, това са фашисти... А ние сме честни хора, искаме
свобода, искаме да няма комунизъм – защото комунизмът, това е престъпление
против човечеството, това е диктатура, това е тоталитаризъм, това са тайни
ченгета и... и...
Гост Габриела Цанева: Благодаря Ви. Съгласна съм с това, което казаха хората преди
вас, съгласна съм и с това, което казахте и вие. Наистина тази тема - кой е
фашист и кой е бил в Белене е много дълга, но истината е, че в Белене през
45-те години на комунистически терор, не бяха фашистите, а бяха хора, които са
били по лагери и затвори и по времето преди 9-ти септември 1944 г. Това е
истината. А сега искам да прочета още едно стихотворение.
Водещ Румен Стоичков: Преди това, обаче ще ви прочета нещо, което слушателят
Константинов написа в скайпа – „Поздравления за избора на гостенката. Не мислех
да се включвам, но за първи път съм раздразнен от обажданията. Не е необходимо
човек да е Ботев или Яворов, за да е поет. Напук на друго обаждане, въпреки че
ми харесаха и трите песни, гласувам за кръчмарската певица.” Благодаря на г-н
Константинов за мнението. На финал - едно стихотворение, но преди това, какво
ще пожелаете на нашите слушатели?
Гост Габриела Цанева: Пожелавам им да живеят повече през нощта, което Вашите слушатели и
правят... защото през нощта ние се осбоводаваме от всички грижи, от всяко
дребнаво усещане, от всичко, което през деня ни е натоварвало и отравяло...
Водещ Румен Стоичков: Кое е стихотворението?
Гост Габриела Цанева:
Два през нощта е.
Някъде долу –
куче лае.
Пази
съседния двор?
Или
опърпан уличник
вае
своя простор…
С това стихотворение искам да
поздравя хората, които се будят в два през нощта, или които не са заспивали,
или които вече са се събудили...
Водещ Румен Стоичков: Габриела Цанва беше гост в предаването Нощен хоризонт.
Благодаря Ви за това участие.
Гост Габриела Цанева: Благодаря Ви и аз.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2, март-април 2012 г.