Роден на 21 август 1902 г.
Умира на 14 декември1972 г.
 |
| Ангел Каралийчев |
ВЪЛШЕБНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА
Той е роден на 21 август, през 1902 г. в с.
Стражица, Горнооряховско, тогава Княжество България.
Няма българско дете, което да не е отраснало
с неговите приказки. Негова е мисълта, че с децата трябва да се разговаря умно
и сериозно…
Ангел Каралийчев пише разкази, пътеписи,
приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния
фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“
(1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши:
„Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената
питка“ (1948) и др. Неговите шедьоври "Росенският камен мост",
диптиха "Сватбата на Момчила" и "Лъжовен свят",
произведенията му за деца и юноши се приемат с охота от деца, от млади и стари
хора, защото Каралийчев е вълшебник на словото - благо, топло, завладяващо.
Неговите старци - баби и дядовци, излъчват някакво неповторимо обаяние. Младите
му и силни герои завладяват с емоционалното богатство на мисли и чувства.
Децата му изразяват онова, което писателят е изпитвал, докато ги е пресъздавал,
защото той загубва двете си деца невръстни.
Каралийчев започва своя творчески път със
сборника "Ръж", заедно с Асен Разцветников, който издава
стихосбирката "Жертвени клади", и с Никола Фурнаджиев, който дебютира
с "Пролетен вятър". Литературният критик и издател, редактор на сп.
"Нов път" Георги Бакалов (1873-1939) ги привлича за сътрудници и
насърчава техните творчески дирения след кървавите събития през Септември 1923.
Като млад литературен критик Георги Цанев дава първите сериозни оценки за
своите приятели и автори, които цени..
Въпреки изминалите години, творчеството на
Ангел Каралийчев носи онова обаяние на словото, което само роденият самобитен
талант може да му даде. Всеки, които разгърне неговите книги, ще запази
свежестта на изображението и емоционалната действеност на преживяванията на
неговите любими герои. Това зависи от този, който разказва, от неговата
наблюдателност, въображение, чувство за мярка, образна реч и т.н. Ето защо към
хората, които умеят да разказват, се отнасяме с повишен интерес, с очакване не
само да научим нещо, но и да преживеем нещо. Така е и в живота, така е и в
литературата. Един такъв сладкодумен разказвач е писателят Ангел Каралийчев –
известен български писател, който е написал много приказки и разкази за деца.
Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Покланяме се пред теб, любими писателю!
Стефан Коларов
