Безжалостно разкъсвайте ме зверове
и нека злобата премачка ме с копита,
ако подгъна пред тиранин колене.
Аз знам – през хиляди тревоги ще премина,
през зависти, сплетни, обиди, ледове…
Дори да знам, че още жив ще ме зазидат –
разкаян пак не ще стоя на колене.
Та аз дори пред Бог не съм заставал
за опрощение на своите грехове,
та пред тези ли, що децата си кръщават
с кръвта на брата си? На колене – не!
Георги Заркин, ЛЗЗ брой 2/2018, /36/
/Стихотворението е написано
в комунистическия затвор. Авторът е убит в затвора на 7 август 1977 г./
