вторник, 31 август 2021 г.

ДВА СОНЕТА - сонети на Маргарита Нешкова

***
Над Българската магическа шир     
утрото разпръсна мъниста…
Свеж полъх под светъл ефир –
усмивка вълшебна и чиста.
Извор шуми – от дълбоки недра
и пее щастлив и чист бързотек.
Над потока с весла, в любовна игра
гълъби гукат сред върбите от век…
Горите пеят, слънчогледите греят…
Мечта на свободни Души броди
сред тези предели, в които живеят
приказни гледки, имена на войводи…

Родино, красива – от богове до хамали
за свободата ти свята живота си дали!

***
Един щурец оглася  тишината,    
простора оцветява. До вратата
щурецът днес го няма, днес къде е?
Кой в тъмното ще ни попее?

Врабчета се къпят в прахоляка
и в локвите след дъжд… Бяха
щастливи, посрещаха и мрака –
заспали под старинна стряха.

Днес врабчетата къде са?
Вървим по пътя на прогреса,
но на къде съдбата е поела?
Без врабчета и щурци е на предела…

Прогрес ли е това, което
щурец прогони и уби врабчето

четвъртък, 26 август 2021 г.

ПОКЛОН ПРЕД РАЙКО ДАСКАЛОВ - репортаж на Живка Танчева

    На 26 август 2021 г. ПП „ ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ”, КМЕТСТВО Бяла черква и ЧИТАЛИЩЕ „Бачо Киро 1869 г.”  поднесоха цветя на паметника на д-р Райко Даскалов в знак на признателност за обществената, политическата и държавната му дейност.

   Д-р Райко Даскалов е значима личност не само за България, но с народополезната си дейност той пръв от БЗНС оглавява войнишкото въстание през септември 1918 г., обявява пред народа ни и света България с „Републиканско управление и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство.

   Райко Даскалов – млад и енергичен завършил с пълно отличие в Германия и получил докторска титла там, влиза в земеделското правителство не да се обогатява или да търси отмъщение за сторените злини на България, а да приложи на дело научните си познания. За него българската земя е свещена и е важно в кои ръце ще бъде тя, за да се обработва най-ползотворно. Негов е закона за трудовата поземлена собственост.

    Философът д-р Райко Даскалов е убеден, че в обществения, политически и държавен живот трябва да се направят драстични промени. Заемал по ред няколко министерства, той се заема със законодателната уредба на страната и още много други въпроси.         

    Реформите, които се направиха по време на управлението на БЗНС са проникнати от стремление към мир, труд и култура. България тръгва по нов път. Оземляват се обезземлените селяни, граждани и изселници от отнетите ни земи по силата на Ньойския договор, строят се пътища, мостове, отварят се училища, раните нанесени от войните се лекуват…

   Народът вярва в своите избраници и им дава пълното си доверие.  

     Българските „патриции” губят тотално битката за властта. Извършиха Деветоюнския преврат. Кървав и жесток! Както патрициите на древен Рим умъртвиха своите двама консули братята Тиберий и Гай Грахки

   Свалено е земеделското правителство. Убит е зверски министър-председателя Ал. Стамболийски и част от министрите в кабинета му. Райко Даскалов прави последни усилия да не се стигне до гражданска война .

    Убит е от наемни убийци  в Прага.

    Узурпаторите на властта обаче продължават да работят по законодателството на Земеделското правителство.

    Днес ни са нужни такива умове.

    Поклон пред делото и личността на д-р Райко Даскалов!

                                                                                                                                       Живка Танчева

понеделник, 16 август 2021 г.

ХЛЯБ В НОЩВИТЕ - стихотворение от Вяра Дамянова

Хлябът е замесен в нощвите,

гозбата приготвена,

местата наредени.

Всичко е дошло от древността

и от дедите ми,

живо е и е събрано в мене.

В нощите танцувам с самодивите,

билки си бера за всички рани,

а луната стара и замислена

свети и гадае по дланта ми.


Вяра Дамянова

събота, 7 август 2021 г.

ПИСМО ДО МОЯ СИН - стихотворение от Георги Заркин

Раздели ни съдбата лиха в час злощастен

и храмът ни семеен в прах тя разруши.

И само раната ми е свидетел безпристрастен –

немилостиво и безспирно все кърви.


Макар да съм затворен като птица в клетка

и дните си като пшеничени зърна броя,

аз пак честит съм с чест и съвест чиста –

в съня ми камъни надгробни не тежат.


Не укорявам никой, не тая и злоба

в беда че съм оставен, синко, насред път.

Ще стигна пълзешком и сам до гроба,

за да опра в земята-майка гръб.


Ако не ти се отдаде велик да станеш

то ще те моля, скъпи синко, не скърби –

по-прекрасно е човек да си останеш,

но истински човек. И българин бъди!


Георги Заркин

Георги Атанасов Заркин  е  роден  през 1940 г. в с. Бели Искър, Самоковско. Дълги години е журналист във в. „Земеделско знаме“. Пише чудесни стихове, но по времето на тоталитаризма не му е позволено да ги печати.

За антикомунистическа дейност е хвърлен в затвора.

Поетът Георги Заркин по най-жесток начин е убит в Пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.

ЛЗЗ


неделя, 1 август 2021 г.

СТОЯН КОЛДОВ НА 90 ГОДИНИ - биография и разказ от Стоян Колдов

Стоян Колдов навърши 90 години

   

        Стоян Димитров Колдов  е роден  в с. Лесново, община Елин Пелин, Софийско през 1931г. Завършва гимназия в гр. Елин Пелин.  Две години е трудовак. Работи в МТС – Елин Пелин и в Кремиковци като автомобилен техник.   

    За написване и разпространяване позиви против комунистическата диктатура и окупацията на страната ни от Съветската армия, едва осемнадесет годишен с група младежи е осъден на три години лишаване от свобода.

     След изтърпяване на присъдата две години е трудовак в Трудови войски. По-късно работи в МТС – град Елин Пелин и в Металургичния комбинат в Кремиковци като автомобилен техник.

     Още от ученическите си години пише стихове, а по-късно - разкази, епиграми и басни. През 2001 г. на конкурс, обявен от вестник „Земеделско знаме”, получава първа награда за най-добър разказ. В същия вестник печати голяма част от своите творби. Участва в литературен сборник „Детелина” – издание на Съюза на писателите земеделци и сборник „Светлини” – издаван от Литературния клуб в община  Елин Пелин.

     През 1998 г. издава стихове „Тревожни мигове”, през 2009 г. – разкази       „Преди изгрева”, през 2015 г.-  поетичната книга с хумор и сатира „Смях и сълзи”, през 2016 г. - сборникът „Окървавени разкази”.

    Член е на Съюза на писателите земеделци.

    Живее в родното си село Лесново.

    На нашите читатели предлагаме неговият разказ   „Инцидент“                                                                                                                                                         ЛЗЗ

                                             ИНЦИДЕНТ            

                                                  На Генко от с. Ставерци, Белослатинско

    -Другарю Началник, обажда ви се надзирател Шопов. Има нощен инцидент, др. Началник!

    -Абе, говедо, как си позволяваш да ме събуждаш по това време, когато току що съм заспал! Имало инцидент, ами за това има дежурен офицер. И той ли е заспал!? Ще взема да изключа телефона си, да ви видя тогава какво ще правите. Кажи накратко, какво има?!

    -Всичко тръгна от наказателното отделение, другарю Началник. В една от килиите започнаха да удрят с налъмите по вратата. Като чуха и в другите килии започнаха да млатят. Скоро удрянията се пренесоха и по етажите и в другите отделения. Целият затвор заехтя, другарю Началник! Не зная какво да правя!? А и дежурният офицер е в паника!?

    -Нали бият отвътре! Нали не са пуснати? Ами нека си бият. До сутринта ще клекнат. Като дойда ще видим какво искат.

    -Извинете, другарю Началник. Лека нощ! Много Ви благодаря за утехата!

    Сутринта първо отвориха килията на бунтарите. Застанал с разперени ръце до отворената врата, заобиколен от свита надзиратели, Шефът изръмжа:

    -Какво искате бе? Защо нарушавате реда в затвора, а? Какво искате? От нищо не сте лишени, съгласно правилника. Имате храна, разходка, редовно свиждане. Какво още, а? Да не искате да ви галим с перце по бузките? Забравяте ли, че вие сте най-опасните врагове на Народната ни власт. Тук ще мрете, гадове! (А „гадовете” бяха 18-20 годишни селски синове и студенти, жадни да видят своята България свободна и независима). Надзирател, - продължи шефът, - нареждам ви да бъдат иззети налъмите от всички килии!

    -Ама те с тях ходят в тоалетната, другарю Началник!

    -Да ходят боси, щом не ги използват по предназначение!

    -Искаме – обади се един от десетте натъпкани в единочката – тази килия, както я наричате, е за един най-много за двама, а вие сте ни наблъскали десет човека! Няма въздух. Спиме единият на изток с главата, другият до него на запад. Когато един се обърне, защото го е заболяло рамото, обръщаме се всичките. Освен това сложихте ни един наш приятел, който след бой и тъпчене с ботушите от надзирател Шопов, за това че сравнил Никола Петков с великия Левски, получи скоротечна туберкулоза. Искате да се заразим всичките. Бихме с налъмите, за да го изведете на преглед и лечение в градската болница. А вие, добре помнете, когато се срине кървавата ви диктатура, ние ще ви поставим тук при същите условия, ще ви съдим по вашите закони, да знаете! Това ще стане! Сталиновият ботуш, който сега тъпче България, а вие се блъскате кой по-хубаво да го лъска, защото вие сте само едни добри ваксаджии. Този ботуш рано или късно ще зийне като клюна на някоя умряла гарга. Смятахте, че като ви нареди да обесите Никола Петков, българският народ ще коленичи. Това не стана…, нали?!

    -Абе, Шопов, този защо го държиш все още тук? Та той си е за ареста в мазето. Там да чака рухването на Великия Съветски съюз. А колкото за болния, още днес го отведете в градската болница за преглед. Те ще преценят дали трябва да остане там за лечение. Нека разберат тези народни врагове, че ние сме човечни и се грижим за здравето на селските синчета!

    Наистина тези „човечни” хора изнесоха болния (изнесоха, защото той беше стигнал до там, че не можеше да отиде дори до тоалетната, всичко вършеше в тоалетната кофа, която друг изнасяше.) Качиха го в „джипката” придружен от двама надзиратели и двама криминални, които го носеха на ръце. Прегледали го и казали на надзирателите, че надежда за оздравяване няма. Нищо не оставало, освен да го върнат в затвора. Когато кримките го понесли към портала стигнало се до непредвидени неприятности. Шопов веднага потърсил началника.

    -Другарю Началник, обажда ви се надзирател Шопов. Стана пак инцидент, другарю Началник! Случва се все при мен.

    -Какво има? Да не е избягал болния?

    -Как ще избяга, другарю Началник, та той не може да престъпи дори крачка.

    -Толкова ли е зле, бе Шопов? И какво е станало след като не е избягал?

Ами другарю Началник, по някаква случайност, в момента баща му дошел на свиждане. Ходи той след двамата затворници, които го носеха и пита: „Ама ти ли си това, бе Генко!? А… ти… ли си?! А той му отговаря: „Аз съм. А ти защо сега идваш? За да прибереш кокалите ми, за това ли? Няма да ти ги дадат! Защо не изпрати лекарствата, за които няколко пъти мои приятели ти писаха?!” А той отговори: „Ама след всяко писмо ги изпращах, бе Генко! Не ти ли ги даваха?! (Този ще ни изкара, че сме ги откраднали, другарю Началник), каза това бащата и рухна върху паветата. Какво да го правим сега не знам, другарю Началник?! От устата му потече кръв!

Как какво ще правиш? Веднага го откарайте в градската болница. Той след някой ден ще се върне да ни благодари за бързата помощ, която сме му оказали.

    И вярно, само след един ден от болницата се обадиха, тъй като те са докарали болния, те да съобщят на близките му да дойдат да си го приберат от моргата.

    Колко много жена му беше против това посещение. Като че ли е предчувствала, но той не я послуша.

    -Ти си мащеха, не ти е син, затова си против това - й отговаряше бащата!

    -Ще харчиш пак излишни пари! – продължаваше жена му – От Бяла Слатина чак до Пазарджик – това е половината от мизерната ти даскалска заплата. Като му думаше да не се занимава с тази вражеска дейност, хич не те слушаше, а сега ходи, харчи пари!

    Но той тръгна. От писмата разбираше, че синът му е зле.

    Генко настаниха в друга претъпкана килия, но беше за кратко.

    -Съобщете на жена му – нареди Началникът – за случилото се нещастие и я помолете, когато идва за мъжа си, да се обади и тук, за да прибере и завивките и смъртния акт на сина им. Да не ги изпращаме с колет, да харчим излишни народни пари. Да не забравите да изкажете нашите съболезнования. До тук им били дните – отсече Началникът. А вечерта с привидно чиста съвест тръгна да погали своите деца.