176 години от рождението на Христо Ботев
ГЕНИЯТ
„Аз мислено го виждах
на тоз връх,
прострян и тръпен..
и от устни бледни
да схвана исках сетния
му дъх,
да чуя стон последни.“
Иван Вазов
Хоругвоносец, гений и поет –
Родината повика неговия стих.
И грейна най-сияйният куплет –
Светликът дивен на епичния жених.
Той двайсет бисери ни завеща,
Омразата на роба към врага до смърт,
Борба – за свята чест и Свобода,
Околчица – най-божият ни земен кът!
Тъга – родена в българско сърце!
Елегия – що приживе бе сам изпял!
Величие – събрало горести, печал!
Йордан
Борисов, брой 1/2024
