петък, 14 май 2021 г.

СЪДБА - стихотворение от Йосиф Петров

112 години от рождението на Йосиф Петров

СЪДБА

Пожарът стихна. Почерня гората.

И всичко в нея опустя.

Една орлица дълго в небесата

над мъртвата гора летя.

 

Пищеше тя над жалните дървета,

от мъка биеше с крила

и търсеше на своите орлета

изпепелелите тела.

 

Пастирче бях и тъжната картина

аз дълго гледах вкаменен.

Едно безгрижно детство в мен изстина,

една мечта умря във мен!

 

Години прелетяха оттогава,

аз раснах мълчалив и тих

и на живота в гъстата дъбрава

гнездо домашно си извих.

 

Но с бомбен трясък връхлетя войната,

в миг разруши ми всичко тя.

Което някога видях в гората

жестоко мене сполетя.

 

Години отлетяха оттогава,

аз скитах, тъжен и нерад,

и на скръбта във живата жарава

изпепеля животът млад!

 

Косата посребря. Като орлица

тъжовна мисъл все витай

над гроба скъп на моите дечица,

във моя свиден бащин край!

 

1951 г.

                    Йосиф Петров

понеделник, 10 май 2021 г.

ПЕСЕН - стихотворение от Живка Танчева

Взех светлика на звездите,

на зората прелестта,

дух и дързост на орлите,

лебедова красота.

И със тях света обходих.

Где не скитах, где не бях?

Слънчеви земи пребродих,

смях и радости събрах.

И сега ги разпилявам

със дъха си, с песента,

вечната любов прославям,

слънцето и младостта.

Казваха ми – ти си луда,

ти не си от този свят, –

но за радост и почуда

не поглеждах аз назад!

С полъха на развигора

и човешкия си стих

от разплаканите хора

не една сълза изтрих.

 

          Живка Танчева