ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО

Листата падат като слънчеви лъчи -

по пясъка, под ходилата,

и тъпчем слънцето, а после се препъваме

от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.

Душите, задушени, гинат.

Линеят, вклинени в решетката на тялото.

Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме - встрани е стръмното.

Листата падат жълти, като

слънца се гонят, увлечени от хватката на

гравитационен колапс.

Вървим встрани от стръмното

и тъпчем по лицата си -

утъпкваме пътеките,

не питаме за бъдното.

Габриела Цанева, текст и рисунка,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

REQUIEM ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС - откъс от книга на ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

REQUIEM ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС

Представих ги зли, тъпи, жестоки, еднопланови и униформени – не поради някаква манихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер поне един човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и генералите им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало, „работата” в тъмното ведомство го е умъртвила. Те нямаха души, нито сърца. Те бяха роботи, които се стремяха да убият всичко човешко.

Властолюбие, алчност и лакомия, прикривани със „защита на социализЪма от враговете на работническата класа” и садистична отмъстителност заради изхрачените в лицето им истини са основните неща, които бих упоменал, ако трябва аз да издавам характеристика на копоите и най-вече на техните вдъхновители и подстрекатели от Политбюро на ЦК на БКП.

Когато беше отменена „историческата необходимост” никой от тях не се съпротивляваше, никой не пожела да воюва за „идеала”, а се надпреварваха като стадо свине кой пръв ще стигне до новата „пазарно-демократична”... копаня. Остатъците и изтърсаците им вкупом станаха набожни, черкуваха се със свещи в ръка при своя агент Максим и го викаха заедно с клира да им освещава офисите, банките и холдингите им.

Историята не помни по-ревностни салтоморталета и във външната политика, когато обърнаха гръб на московските си чорбаджии и предоставиха услугите си на новите вашингтонски господари срещу гарантиране на известен дивидент * и безнаказаност за старините им и нови престъпления.

* дивидент – дял от печалбата, която всеки акционер получава пропорционално на акциите, издадени от акционерното дружество срещу вложения от него капитал

Георги Константинов,

    в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

ПРЕДСТАВЯМЕ ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Представяме на читателите ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

ВЪЛНУВАЩИ СПОМЕНИ

Мнозина от политическите затворници през годините от 1953 до 1962 познават Георги Константинов – Анархиста, като непримирим антикомунист, който 2/3 от присъдата си е изтърпял в карцери и режимни отделения, което го довежда до психическа депресия. Знаят също, че през 1953 г., дни преди смъртта на Сталин, той е инициатор и изпълнител по взривяването на бронзовата му статуя в Борисовата градина (Парк на Свободата), за което е осъден на 20 години, от които изтърпява почти половината.

Но малцина познават неговото необикновено перо на разказвач, което е потопено в кървавите преживявания на десетки негови колеги и от него лъха с неудържима сила сарказъм към „копоите” от Държавна сигурност в книгите му „Адски калейдоскоп” – І и ІІ том.

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

МОЯТА ОРИС - стихотворение от СТРАХИЛ ПЛАНИНЕЦ

Моята орис

От неспокойното небе орисан –

със ботевската буря и мечта –

вървя през времето с бунтовна мисъл,

опрял перо на пулса на света...

И вред над граници, меридиани,

аз – воин горд, правнук на Аспарух –

оставям дъх от български балкани

и пламъци от българския дух!

И пряко властни, сити и известни

поети със порядъчни ръце –

аз вливам своите свободни песни

на бъдещето в будното сърце!

Страхил Планинец,

„Гласове от мрака”, сборник, ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

ЗАТВОРНИЧЕСКИ МИРАЖ - стихотворение от ИЛИЯ ВАСИЛЕВ

Затворнически мираж

Разцъфтяла, белоствола

кърши стан бреза-жена:

сън сънува – полугола

покрай сребърна вода.

Бели грани уморено

е отпуснала встрани:

руси къдри нажалено

спят на момини гърди.

Илия Василев,

„Гласове от мрака”, сборник, ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

ПОКЛОН ПРЕД МЪЧЕНИЦИТЕ - репортаж от БЕЛЕНЕ на ЛЗЗ

Поклон пред мъчениците

Наскоро в България гостува голяма група граждани на Италия. Те посетиха големите католически черкви и катедрали в България.

Специално време отделиха за престоя си в град Белене, защото искаха да посетят остров Персин и се запознаят с мястото, където хиляди политзатворници/мнозина от които оставят костите си тук/ са измъчвани по време на комунистическия режим в България.

Зам.-председателят на Съюза на репресираните в България г-н Цветко Георгиев разказа свои впечатления от лагера в Персин, където е прекарал две години. Той припомни покъртителни картини на жестокост и нечовешки мъчения, на които са били подлагани политическите затворници.

За страданията на затворниците по спомени на баща си и за изстъпленията на комунистическата власт говори редакторът на вестник Литературно земеделско знаме Кирил Назъров.

Основна заслуга за организирането и осъществяването на това посещение има председателят на общинското настоятелство на БЗНС в Белене Йосиф Бонов. 

ЛЗЗ

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.