събота, 21 декември 2019 г.

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 2 част


ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

21.12.1886 – 23.08.1923

ВТОРА ЧАСТ


СЛЕДВОЕННАТА ДЕЙНОСТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ


                    
Периодът, който изминава БЗНС, за да стигне до изборна победа през 1919 г., е наситен с много трудности. Изминали са шест военни години, през които не е провеждан конгрес, БЗНС няма организационен живот, наложително е да се свика ХV-ти конгрес. С изготвянето на програмата му се заемат Ал. Стамболийски и д-р Райко Даскалов. Изготвя се и проектоустав, който се обсъжда в дружбите. Д-р Райко Даскалов формулира основните принципи на БЗНС:  народовластието и трудовата поземлена собственост.
За него  са  еднакво неприемливи и „едрото земевладение и премахването на частната собственост върху земята”. Основно виждане  в неговата програма е: „Земята да принадлежи на тогова, който я обработва.”
На ХV-тия конгрес се получава известен сблъсък в парламентарната група между хората на Стамболийски и тези на Димитър Драгиев. Д-р Райко Даскалов ръководи конгреса и не допуска да се стигне до разцепление в съюза.
Приета е следната резолюция: „Септемврийската революция (1918) – беше една неизбежна последица от главоломната и гробокопаческа политика на кръволока Фердинанд.”
Основната, програмната политическа задача, приета от конгреса е „установяване на народовластие”, разбирано като конституционно парламентарно управление.
В програмата отсъства точка за република, макар участниците в него да не се отказват от републиканската идея, но моментът не е подходящ, поради пълната политическа изолация на страната; делегатите съзнават, че приемането на политически курс към установяване на републиканско управление би довело до нови скандали между съседните държави, които са с монархическо управление. При закриването на Конгреса д-р Райко Даскалов държи пламенна реч, с която взривява делегатите: „Вместо да строим казарми, ние ще строим училища. Вместо да точим ножове, ние ще точим плугове! Това е нашата политика,  нашето знаме, нашият девиз и нашият път!”
В изборите през м. август 1919 г. БЗНС е първа парламентарна сила. Ал. Стамболийски трябва да със-тави правителство. За министър на войната той предлага д-р Райко Даскалов, който има медал за храброст и е завършил школата да запасни офицери, а освен това е бил главнокомандващ Републиканската армия. Д-р Даскалов отказва. Душата му е пропита с дъха на земята и иска да работи за осъществяването на поземлена реформа. Земеделското министерство се оказва тежък ресор. Селското стопанство е в следвоенна разруха:  изтощено от реквизициите, от липсата на работоспособни мъже, добитък, коли, с износен инвентар, навсякъде се ширят спекула, мизерия и глад. България губи част от плодородните земи на Добруджа и Тракия, в страната нахлуват десетки хиляди бежанци, които трябва да бъдат оземлени. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подсигури прехраната на населението, а това означава – да се модернизира земеделието.
През м. ноември 1919 г. е приет „Закон за търговия със зърнените храни и произведения от тях за прехраната”.
Създава се Консорциум, който изкупува храни направо от производителите, но среща съпротивата на търговците житари и по настояване на Междусъюзническата комисия е отменен.
Като философ, д-р Райко Даскалов добре е проучил поземлените реформи на братята Грахки и иска, след като ги осъвремени, да ги приложи в България. С присъщата си енергия и работоспособност, заедно с екипа си, той се заема със създаването на законопроект за „трудовата поземлена собственост”. През м. февруари 1920 г. проектът е отпечатан в десетки хиляди екземпляра и е разпространен из цялата страна. С известна загриженост той констатира: „Макар черния блок и комунистите да лъжеха народа, че земеделците не ще раздават никаква земя и правят вулгарни агитации, с което попречиха на много нуждаещи се да подадат декларации за земя, досега са оземлени 55 820 семейства. За него въпросът за комасирането на земята „се намира още в самото начало на  своето развитие” и тепърва този от голямо значение въпрос ще излезе на сцената у нас. Само след неговото решаване ще може да се даде един голям тласък на българското земеделско производство.
В „Закона за трудовата поземлена собственост” д-р Райко Даскалов засяга и въпроса за „сдобиване на всяко семейство с дворно място и дом”, което да „важи както  за селата и така и за  града”. Според закона три родови семейства могат да притежават до 500 декара земя.
Току-що страната се е отърсила от шока във връзка с подписания в Ньой мирен договор и в България избухва Транспортната  стачка. Благодарение на разумната политика, която води земеделското правителство, стачката е потушена. Д-р Райко Даскалов с възмущение формулира стачката така: „социалисти и комунисти не направиха стачка против войната, а стачкуваха против земеделското правителство”.
След потушаване на транспортната стачка, БЗНСсе чувства с укрепнали позиции и започва да се готви за самостоятелна власт. Александър Стамболийски успява да издейства от цар Борис ІІІ указ за разпускане на избраното преди половин година ХVІІІ ОНС, както и за насрочване на нови избори. Пред представители на печата д-р Даскалов обяснява, че правителството е изправено пред алтернативата или да се откаже от своята програма, или да потърси подкрепа от народа.
Изборите за ХІХ ОНС се провеждат през март 1920 година при неимоверно разгорещена и ожесточена борба между политическите сили. Главното в случая не е за позициите в бъдещия парла-мент, а кой ще води съдбините на България – буржоазните партии, БКП, или междинната центристка сила БЗНС. В изборите земеделския съюз постига впечатляващ, но  непълен успех – 29% от гласовете и 110 мандата (от всичко 229). Въпреки това, след известни сондажи за формиране на коалиционно правителство, през май 1920 г. се създава самостоятелен кабинет начело с Ал. Стамболийски. В това уникално аграрно-центристко правителство д-р Райко Даскалов поема нов ресор – става министър на търговията, промишлеността и труда, без да успее да реализира проектите си за селото.
Хомогенното земеделско правителство поема държавното кормило в труден момент. България е в международна изолация, икономически съсипана, обременена с непосилни репарации и стари дългове: трябва да издържа окупационните съглашенски части, а след влизането на договора в сила и многобройни контролни органи, да осигури завръщането на пленниците и заложниците, да осигури пенсии за хилядите инвалиди, вдовици и сираци, както и обезщетения на съкратените офицери, да устрои хиляди бежанци и др.
Д-р Райко Даскалов е в челните редици на реформаторите в БЗНС, които считат, че България може да бъде извадена от това тежко, ненормално положение и да бъде поведена напред, но само при радикално преустройство на икономиката.
Необходими са реформи – ограничаване на едрия капитал, създаване на държавни монополи и превръщане на кооперациите в  доминиращ стопански фактор. Д-р Райко Даскалов е за всестранно икономическо развитие на България. Индустрия или земеделие – такъв въпрос не бива да се поставя, пише той. „Не може една страна да живее само със земеделие... Ние сме длъжни да имаме и занаяти, и индус-трия, особено оная индустрия, която черпи своите материали от нашето земеделие и нашите подземни богатства… Само със земеделие страната ни ще бъде като човек с една ръка, а сама ръка и в морето не може да се измие.
За да се развива националната икономика, капиталите трябва да се насочат към производството, а не към спекулата, да се създават държавни монополи и кооперативни предприятия в занаятите и индустрията. Прогресивно да се облагат доходите, дружествата и  имотното състояние. Работниците да получават дял от печалбите на предприятията, да се усъвършенства социалното осигуряване”, препоръчва д-р Райко Даскалов.
По въпроса за чуждите капитали, той е на мнение, че „те трябва да се допускат, но не безразборно и безконтролно.”
Концепцията на Райко Даскалов за развитието на икономиката не се приема от целия правителствен състав.
Групата около Марко Турлаков е само за козметични промени, умерените, към които принадлежи и Александър Стамболийски, са за по-ограничени реформи, против държавните монополи. Това създава определени трудности на стопанския министър, но въпреки това той движи проектите си енергично, настойчиво и с въображение и насоченост за постигане на реални радикални реформи.
Консорциумът е трансформиран в Държавно-кооперативна организация за износ и търговия с храни. Д-р Райко Даскалов успява да прокара „Закона за модернизирането на селското производство”.
Негова е идеята за обновяване на земеделието чрез „Закона за водните синдикати” /1920 г./.
Водните ресурси, макар и ограничени, да се използват най-рационално. Предвижда се строителство на язовири, водни електроцентрали, напоителни и отводнителни системи. Строителството им да се извършва не само от държавата, но и на кооперативни начала от водните синдикати, а в тях да влизат: собственици на земя, на воденици, мини и др., общини и окръзи. За водните синдикати предвижда редица привилегии: освобождават се от мито внесените от тях машини и инсталации, отстъпат им се безвъзмездно държавни и общински имоти и др. За строителството на водни съоръжения д-р Даскалов разчита на трудовата повинност, която е въведена вече със закон. В държавната програма за водите на България, той чертае една внушителна, смела и далновидна система. Модернизирането и напредъка  на страната да се осъществи чрез създаване на единна електрическа мрежа, поливно земеделие и съвременно водоснабдяване.
Д-р Райко Даскалов е инициатор за изготвяне на Законопроект за горите, който предвижда тяхната експлоатация да се извършва от кооперативни сдружения.
През 1921 г. е приет Законопроект за трудовата поземлена собственост (ТПС), но в нов вариант. При неговото обсъждане и подготовка Райко Даскалов, верен на своето убеждение за социална справедливост, държи реформата да бъде социално ориентирана, да се постави в рамките на труда и да облагодетелства колкото може повече безимотни селяни. Той е радетел за кооперативно обработване на земята. Оглавява комисията в УС на БЗНС, която трябва да проучи възможностите за нейното практическо използване.
Д-р Райко Даскалов разбира несъвършенството и ефекта на закона спрямо работниците и предлага да се разшири със закони за обществените осигуровки, контрол на работниците върху производството на предприятията и участие в техните печалби, за изглаждане на конфликтите между труда и капитала. Той е вносител на един доста модерен законопроект за социално осигуряване, провален от задружните усилия на лявата и дясна опозиция.
По повод поканата на английското правителство д-р Райко Даскалов да посети панаирите в Лондон и Бирмингам през март-април 1921 г., той е натоварен с отговорна мисия - да обиколи няколко съглашенски държави и да направи сондажи по икономически и политически въпроси. Отправя се за Женева, след това посещава Брюксел, за да се запознае с предстоящото пристигане   на Междусъюзническа комисия в България. Във Франция се среща с видни политици и общественици като Е. Ерио, Ленай (член на главната  комисия по репарациите), с приятели на България, като полковник Ламуш, мадам Менар-Дориан и много други, като търси съпричастност за намаляване на репарациите, излаз на Бяло море и раздвижване на българо-френските връзки.
След тази обиколка на Европа, той посещава Лондонското промишлено изложение. В Англия д-р Райко Даскалов се свързва с банките по плащанията на довоенните дългове на България и подписва изгодни спогодби по издължа-ването  им.
Не пропуска да посети и разгледа панаира в Бирмингам, индустриални предприятия в Глазгоу и Манчестър, посещава Департамента по морска търговия. Среща се с кмета на Лондон, гостува на английското географско дружество, проучва въпроса със снемане на възбраната на българските имоти в Англия (заради репарациите). Сврзва се с асоциацията на аглийските производенели, разговаря с писателя Х. Уелс и  много други видни общественици на Англия.
В Лондон, в края на м. февруари, започва среща на външните министри на Англия, Франция, Италия, Белгия и САЩ, на която ще се разглеждат въпроси, касаещи Балканите. Д-р Райко Даскалов не пропуска възможността да разговаря със съглашенските политици за излаза ни на Бяло море, за българските преселници от Беломорска Тракия, за диалог с членове на главната репарационна комисия. Въпреки голямата натовареност, той не престава да следи и какво става в България. Тревожи го поведението на Марко Турлаков и неговите големи амбиции за премиерския пост.


Статията подготви и предостави за публикуване
Живка Танчева


Ползвана литература:


Личен архив на д-р Райко Даскалов;

Спомени на близки хора и роднини;

проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки 


брой 4/2019
списание "Картини с думи и багри" брой 4/2019

gabriell-e-lit

понеделник, 2 декември 2019 г.

ПРЕДИ 30 ГОДИНИ - спомени на Тако Караиванов


ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЗНС-НИКОЛА ПЕТКОВ




Спомени на един от участниците в процеса по възстановяването




Няколко изтъкнати земеделци Николапетковисти още отпреди забраняването на Организацията се събрахме в Димитровград на 24 ноември 1989 г. с идеята за възстановяване на БЗНС-Никола Петков. 

Имаше представители от различни краища на България: Съратникът на Никола Петков Иван Гинчев от с. Обнова, Плевенско, Крум Хорозов от гр. Русе, Димитър Баталов от Пловдив, Тодор Кавалджиев от Стара Загора, Генко Йорданов и Гочо Желязков от гр. Хасково, Георги Сталев, Дончо Атанасов, Христо Запрянов и пишещият тези редове Тако Караиванов от Димитровград. На срещата обсъждахме различни въпроси във връзка с възстановяване на Земеделската организация. Бяха изказани различни мнения и предложения.

Знаехме, че в София ще се проведе първата национална среща на Николапетковисти от цялата страна.

Сутринта на 25 ноември с най-ранния влак заминахме за София. На Централна гара  ни посрещнаха наши съидейници и се отправихме към дома на известния поет Йосиф Петров, където предстоеше провеждането на срещата.

На срещата присъстваха 38 Николапетковисти от цялата страна. След встъпителните слова, различни уточнения и разисквания, чрез гласуване беше избран Инициативен комитет за възстановяване на БЗНС-Никола Петков , който да представлява навсякъде бъдещата земеделска организация. Във временното ръководство бяха избрани: Никодим Попов, Милан Дренчев, д-р Сиво Чапаров и ексдепутатът от Шестото Велико Народно Събрание Иван Гинчев.  В Инициативният комитет бяха включени 33 души.

Решено бе съюзният вестник да бъде „Народно земеделско знаме“, а националната конференция да се проведе в киносалона „Петър Берон“ в София.

Бяха определени петимата души, избрани за временно ръководство, да внесат в Държавния съвет протокола от събранието и да координират работата по възстановяването на Организацията. Те изпълниха решенията  на Инициативния комитет.

На 15 януари 1990 г. Народното събрание отмени Закона за забрана на БЗНС „Никола Петков“. Така забранената земеделска организация отново стана легитимна.

Моята лична преценка е, че влизането на БЗНС-Никола Петков в коалиция със СДС не беше далновиден акт. Годините след това доказаха това. Внедрените в тази коалиция бивши кадри на БКП и Държавна сигурност натикаха БЗНС-Никола Петков в ъгъла на политическото пространство.

                                                                       

Тако Караиванов, с. Малево, Хасковска област,
брой 4/2019   

неделя, 1 декември 2019 г.

"ПРОЛЕТНО ОГЛЕДАЛО" - рецензия на Иван Селановски за книгата на Милена Френкева


ЕДНА ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ ОТ ЕДНО ПРОЛЕТНО МОМИЧЕ


     През това лято на 2019 г. излезе  новата книга на поетесата Милена Френкева “Пролетно огледало” в издателството на авторката и печат Е Д ПРИНТ. Когато я прочетох,  останах крайно изненадан и възхитен от нейното композиционно оформление, като художествен продукт на поезията. Защо? …
     Преди години, за първи път се докоснах и запознах с поетичното и патетично творчество на Милена  от първата й издадена книга със стихове  “Кръговрат”. Тогава тя пишеше, твореше и се оформяше, като една емоционална, талантлива поетеса – под фамилното си име – Филипова.
   И, рекох си, след прочита на стихотворенията, че на поетичния хоризонт изгрява едно  Пролетно момиче, една поетеса. Но, все още, изпълнена  с лелеяни мечти и копнежи, осенени от възторжените полети на младостта. Ала сега, когато издаде  новата си книга със стихове “Пролетно огледало” и тя е в ръцете ми – четейки и препрочитайки, неволно улових съществената разлика – между първата “Кръговрат” и “Пролетно огледало”.
  Пред мен е вече една зряла поетеса, която е изживяла и преодоляла метафизическите си наклони от ранните творчески години.  Виждаме едно ново тръпнещо начало. От книгата й освежаващо всеки стих, всеки куплет, всяка страница е една симфония, от която струи  - поезия! Слухът улавя – мелодия. Искам още да продължа за безспорния талант на Френкева, но ще спра, та когато ги чете читателят й да изживее удоволствието от свежия лъх на пролетта, лятото, морето, природата, родния край – одухотворено възпети от нея в девет раздела със стихотворения. И същественото - да бъде съпричастен към сърдечния й повик в началото на книгата:
”Читателю, нека бъдем заедно в моите съкровени мигове”…
  Иска ми се да проследя поетиката, диапазона на цялата и книга от стихотворения в “Пролетно огледало”, във всичките девет раздела. Но ще цитирам само някой от тях. Ето първи – трогващ с едноименното стихотворение “Море като око на гларус свети”:
           Море като око на гларус свети,
           а пясъкът е топъл като длан,
           не ми достигат всичките куплети
           за синия ми поглед размечтан…
     Не по-малко  завладяващи са  и стиховете от стихотворението “Пролетно огледало” във втори раздел. Излъчващи образност, картинност…, когато ги четем:
           Небето пролетно шуми,
           реди си плочките лъчисти
           и бягат зимните тъми
           с окапал сняг без бели листи.
     Книгата на Милена Димитрова Френкева “Пролетно огледало” е един венец от свежи, неувяхващи пролетни цветя - набрани от градината на нейната богата душевност!



Иван Селановски,
брой 4/2019