вторник, 27 април 2021 г.

МОЩЕН ДУХ И ЯРЪК ТАЛАНТ - 155 години от рождението на Пенчо Славейков - редакционна статия

    Пенчо Славейков е  първият български поет, номиниран за Нобелова награда.   

    Роден е на 27.04.1866 г. в гр. Трявна - пети син на  възрожденеца Петко Рачев Славейков. Опознал е страната със скитанията на своя баща като учител в Стара Загора, Търново, Сливен, Казанлък, София… От 1881 г. до 1885 г. семейството му живее в Пловдив. Нещастен случай тук през 1883 г. (заспива на пързалката и част от тялото му се парализира) принуждава подвижния, жизнерадостен Пенчо до края на живота си да се движи с бастун, да говори със затруднение, а дясната му ръка да трепери.

    От 1892 г. е студент по философия в гр. Лайпциг (Германия). Шестте години тук са време, през което усвоява  немската литература и култура. Запознава се и със западноевропейската литература. Владее няколко езици, някои от които и писмено.

    Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Ю. Тодоров съставляват знаменитата четворка на популярното в миналото списание „Мисъл“, издавано от д-р Кръстьо Кръстев.

    Утвърденият поет и ерудит е бил директор на Народната библиотека в София, а  една година е директор  на Народния театър. Член е на Българското книжовно дружество (учредено през 1869 г. от Марин Дринов в гр. Браила – Румъния), преименувано през 1911 г. в  Българска академия на науките (БАН).

    Вярна  спътница и другарка в живота на Пенчо Славейков е поетесата Мара Белчева.

    През 1888 г. е отпечатана дебютната му стихосбирка „Момини сълзи“.  Стоян Михайловски се отзовава ласкаво за нея. А Иван Вазов пише от Одеса: „Аз прочетох с наслаждение „Момини сълзи“, дето блика струя от толкова нова, игрива и нежна поезия.“

    През 90-те години на 19 век излизат още две негови книги: „Епически песни“, книга първа (1896) и „Блянове“, епически песни , книга втора /1898/. През 1907 г. издава „Епически песни“ – подбор от двете книги.

    В лирическата стихосбирка „Сън за щастие“ (1907) преобладава лирична нежност, задушевен копнеж, несбъднати блянове: „Ни лъх не дъхва над полени“, „Капчици дъждовни“, „Спи езерото“, „Докле е младост златно слънце грей“…

    През 1910 г. е отпечатана антологията „На острова на блажените“. Тук са включени: „Кулата край морето“, „Самоубиец“, „Сто двадесет души“, „Псалом на поета“, „Катунари“…

    През 1911 г. излиза сборникът с преводи на Пенчо Славейков „Немски поети“. През същата година започва печатането на първите три части на „Кървава песен“ – най-крупното  епическо произведение на поета.

    Писал е и много литературно-критични статии, рецензии, отзиви...

    Умира на 28 май 1912 година в Комо Брунате (Италия) на 46 години. Там е на лечение, неизменно придружаван от вярната му приятелка Мара Белчева, съпруга на убития Христо Белчев - министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов. Погребан е в църквата на селото, а през 1921 година (преди 100 години!), по време на управлението на земеделското правителство с министър-председател Александър Стамболийски, костите му са пренесени в София и погребани в софийските гробища.

понеделник, 26 април 2021 г.

КЪМ НЕСДРУЖЕНИЯ - стихотворение от Сергей Румянцев

 94 години от убийството на Сергей Румянцев

КЪМ НЕСДРУЖЕНИЯ

            Селяко, братко мой…

 

Ти искаш ли отново да настане

робия и неволя за селяците,

тогаз върви без страх и колебанье –

иди при тях, иди при народняците.

 

Ти искаш ли да дойдат пак на власт

народните убийци и джелатите

от Русе и Владая – там върви тогаз,

иди при тях, иди при демократите.

 

А искаш ли ти родната ни колесница

да не излиза нивга на мира из релсите,

тогава ти ела и нам подай десница –

ела при нас, ела при свойте братя – земеделците.

 

Ела при нас, при своя беден брат по име,

при своя брат по радост и печал –

ела при нас, та общий враг да победиме

и да догоним своя идеал.

 

вторник, 6 април 2021 г.

ПРОЛЕТНА КАРТИНА - стихотворение от Иван Селановски

Вървя през полята и слушам:

на воля засвирил кавал –

мелодия чудна – въздишам,

обзема ме нежна печал!

Нивята - вълшебни талази

от вятър гальовно повял

и сякаш са свежи букети –

за гледка такава копнял!

Вървя и във унес съзирам

картини от дишаща шир

и дивните багри разкривам,

пленен от безкрайния мир!

Със златния залез в полето

едрее припламнала ръж

и звезден поток от небето

проблясва след пролетен дъжд!

 

                 Иван Селановски