петък, 26 януари 2018 г.

ТОПОЛИ - стихотворение от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Ах защо ли тез тополи
тъй високо са израсли?
Те на земните неволи
сякаш, че не са подвластни!
 
Те бленуват да целуват
ясно-сините лазури,
но не могат и тъгуват
и ридаят в силни бури.
 
А звездите, щом в нощите
на небето затрептят,
те ги гледат във очите
и с надежда им шептят.
 
И ги питат и разпитват
има ли таквиз страни,
дето всички се обичат
и любов-кристал цари?
 
На крилата на мечтата
търсят радост сред звездите,
без да сещат, че в земята
корените им са впити!
 
Христо Ангелов, брой 1/2018 г. /36/

четвъртък, 11 януари 2018 г.

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

Един народ, една душа – пленени
от образа ти пламенен и чист,
дълбоко скланят знамена зелени
с емблемата на детелинов лист.
 
Ела, развей пак знамената чисти
и поведи ни във неравен бой.
България от Янини грамади
след теб ще тръгне в стегнат строй.

Че ти не мъст – усмивка й даряваш
и химна на разлюшкани жита.
Като Христос с доброто покоряваш,
с дълбок поклон очаква те света.
 
Че ти си къс от всяко наше знаме
и порив за борба и свобода.
Води ни през вода и огън, вожде,
не ще да трепнат горди знамена.
 
Ти хляб си наш. Светено вино, Слънце,
Надежда за измъчени села.
Води и хвърляй смело златно зрънце –
то дава на душите ни крила...
 
Стегни в юмрук редиците ни твърди.
Очакват ни с отворени сърца
житните поля и хората във скърби,
с надежда по терзаните лица.

        Пенко Керемидчиев, брой 1/2018 г. /36/

понеделник, 1 януари 2018 г.

НОВА ГОДИНА - стихотворение от ЦВЕТАН ЛАЛОВ

НОВА ГОДИНА
 
С блага вест е долетяла
като лястовица бяла,
като приказка красива,
над Родината ни дивна.
Светят нейните ръце,
що ли носи от сърце?
Тя с усмивка лъчезарна
пожелава на България
дни безгрижни, благодатни,
с натежали ниви златни.
Грозде, плодове и вино,
с песни – цялата година.
Възрастните да са здрави,
всяко зло да ги забрави.
А децата работливи,
да са весели, щастливи!

             Цветан Лалов