петък, 15 март 2024 г.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ - ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ - сатирична миниатюра на Бодил Розин

 СИТНИ-ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ

 

Първи април е денят на шегата, на лъжата. Та къде на шега, къде на сериозно се казват някои истини, полуистини и пр.  Макар че най-добре е да си кажем истината, по-възможност цялата. Колкото и да е горчива, а за големите лъжци и нелицеприятна. А те са и многобройни, и много лъжливи.

„Колкото повече, толкова повече“ – казваше дълбокомислено Мечо Пух. Тази мъдра констатация на милия герой от едноименната книга на Алън Милн илюстрира най-точно социалната картина на съвременното българско общество.

През последните десетилетия у нас колкото бедните стават по-бедни, толкова богатите стават по-богати. Колкото повече забогатяват, престъпници, корумпирани, политици, управленци, олигарси и прочие грабители, толкова повече народът върви по низходящата градация на обедняването: бедни, по-бедни, най-бедни, пенсионери и т. н….

Управляващи и политици изброяват все важни неща, които наистина би трябвало да се случват, а засега си остават мираж… Но въпреки всичко продължават с обещанията.

Не би трябвало да са толкова спокойни, без да са направили нещо реално за подобряване живота на хората.

Както почти винаги вече повече от 30 години, немалко българи все очакват с надежда появата на нова партия или политическа формация, за която биха гласували. Така е и сега. Но каква ще бъде новата формация? В каква посока ще иска да поведе България?... Все важни въпроси, които нямат отговор. А може би отговорът е кратък: от трън та на глог!

Българинът е доказал, че вярва на лъжци, просто иска някой да го залъгва със светло бъдеще, с всякакви обещания-илюзии. Като че ли не може без управници, които да го лъжат. Вече се изредиха няколко такива популистки формации, които говореха това, което народът иска да чуе. И се добираха до Парламента и властта.  Те отидоха в небитието, но се появиха нови със същия облик. Лъжат хората по време на предизборните си кампании. Те ги избират, без да се замислят. А изберат ли ги, овластените  веднага започват да ги лъжат с други лъжи. Кой ли не лъга наивния българин: видни партийни и комсомолски дейци, тайни и явни ченгета от бившата/и настояща/ Държавна сигурност, бивши царе и царедворци, лъжепатриоти и лъженационалисти, лъжедемократи…

Докога ще продължи това време на лъжи, надлъгване, прелъгване?!…

Не ми се ще да вярвам, че то ще продължи толкова дълго, че ще доведе до унищожаването на България!

Но… засега няма изгледи да се озаптят лъжците и процесът на обедняване на народа и обогатяване на престъпниците, групировките, олигарсите, партиите…

Та не се учудвайте, когато срещнете обикновен гражданин и на въпроса ви как е, той ви отговори с думите на Мечо Пух:  „Не съм много как!“ Както няма да се учудите и ако някой от непрекъснато забогатяващите олигарси и прочие бандити ви отговори също с думите на Мечо Пух: „На този свят има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед…Това са две гърненца с мед!“

Бодил Розин, брой 1/2024

петък, 1 март 2024 г.

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ – статия на Маргарита Нешкова

 

145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

01.03.1879 – 14.06.1923

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражание. Тя се проявява в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха. Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата“, е смелост рядка в летописите на историята.“

                                    Никола Петков

*

Роден на 01.03.1879 г. в китната Славовица, живял в Царска България, един от най-смелите последователи на Васил Левски за „чиста и свята република“ – политик и държавник, поет и публицист, убит по най-жесток начин на 14 юни 1923 г. Неговото сатанинско убийство е сравнявано с убийството на Юлий Цезар – велик пълководец и държавник, записал името си в световната история. Сравняван с Цезар, бих казала – „българският Цезар“, но много по-велик от Римския, защото мисията на неговия живот е пример за миролюбие, хуманност и обич към род и Родина, към Човека. Трибун и общественик, политик и държавник, носител на силния български ген…

За зла участ на българите и България, нейните велики синове имат съдбата на Христос: Васил Левски, апостолът на българската свобода – обесен от османците; Христо Ботев, гениалният поет, повел чета за борба с османската тирания – убит в Балкана; Алеко Константинов, писателят заклеймил дребнодушния продажен сребролюбец и нагаждач, политическото недообразовано парвеню…, /а колко много Ганьовци има и днес и те не са само български патент/ – убит в Царска България; Никола Петков – обесен от комунистическата Народна република България…

*

Оръжието, с което  Стамболийски се бори със злото е словото – вербално и писмено. Той е ярък журналист. Първата си дописка публикува през 1899 г. във в. „Земеделска  защита“.

От 1902 г. е в редакцията на в. „Земеделско знаме“, а от 1904 г. е редактор на Съюзния орган. Неговото писмено слово е апел за създаване на земеделски сдружения и движение с цел просвета и пробуждане на селячеството в защита правата на селския труженик и смела критика на корумпирани „политически мекерета“ и т. н. Пише уводни и обзорни статии, коментира и анализира, води политически полемики.

Александър Стамболийски развива, разширява и формира идеите и теориите на Земеделския съюз като ги облича в принципи – оригинални и самобитни. Той е не само идеолог на земеделско сдружаване, но и архитект на БЗНС като политическа организация, която да бъде защитник на икономическите интереси на цялото общество, не само на земеделското съсловие.

*

Така, като съсловия, той разглежда обществото като цяло. Съсловия, които се подкрепят в името на общото добруване, а не като класи, воюващи помежду си.

И тези идеи се възприемат от целия български народ. В структурите на земеделските дружби ще срещнем имената на лекари, учители, инженери, хора на просветата, културата и изкуствата и т.н.

И те не остават само като ефимерни пожелания, а когато вече е начело на дървата започва реализирането им, за справедливо разпределение на обществените блага, за хуманно отношение към Човека във всички сфери на обществения живот – здравеопазване, просвета, икономика, селско стопанство  и т. н.

*

През краткото управление на БЗНС се приемат много демократични закони и се правят редица реформи, като:

– Аграрната. Тя поощрява кооперирането. Свързана е със създаването на стокова борса и прекъсва паразитното обогатяване на прекупвачите, което дава тласък на развитието на стопанствата и приемливи цени на пазара и за най-бедния потребител. Подпомагат се от държавата средния и дребния производител, което естествено е неприемливо за най-едрия капитал и едрите земевладелци с над 300 и 500 декара земя, чиято земеделска собственост се ограничава. Създава се Поземлен държавен фонд чрез които се оземляват безимотни селяни и български бежанци от Тракия, Македония и Западните покрайнини.

– Със „Закона за трудовата повинност“ се увеличава българската армия. Задължават се младежи, включително чиновници и военни да се включат в полагането на безвъзмезден труд, в полза на обществото, за строителство на пътища, училища, болници, читалища, обществени сгради… И в най-малките села се строят училища. Въвежда се безплатно здравеопазване и образование.

– Данъчна реформа, която  отменя натуралния десятък,  срещу който през 1900 г. в Добруджа и на други места се провеждат масови бунтове и брожения.  Въвежда се подоходното облагане и др.

– Реформа в Банковото дело. Позлатява се българският лев.

– През 1920 г. България е приета в Обществото на народите. И още, и още…

*

Само за 20 години начело на БЗНС и по-малко от 3 години самостоятелно управление, Стамболийски успява да я наложи организацията като непреходно политическо присъствие, като извор, от който пият и какви ли не тъмни субекти, и въпреки кариеристичните им подбуди, толкова време не успяха да я омърсят.

През краткото управление приетите демократични закони отварят път на икономически подем, които дава и възможност да се изплащат огромните репарации наложени на България като страна загубила войната. Близо столетие по-късно по подобие на БЗНС и в други страни се създават селски партии с подобни програми. Европейската политика потвърждава като полезно сдружаването на работещите в земеделието и кооперативното дело, подпомагането на дребните и средни земеделски производители.

Засегнал интересите на шепата богаташи и царедворци, разчитащи на царската воля да се доберат до властта за облаги, Александър Стамболийски след военен преврат на 09 юни 1923 г. е  убит по най-варварски начин, но неговата смърт е един велик физически край. Когато му съобщават за преврата, той се намира в Славовица,  където работи по изготвянето на Републиканска конституция.

Предупреждават го, че ще бъде убит и негови доверени хора предлагат да го изведат от страната, но той категорично отказва и остава при народа си, в родината, за разлика от “велики” комунистически лидери, които се възползват от ситуацията и се обявяват за водачи на въстаналия народ. След потушаването на въстанието „величията“ хукват през границата… В историята остават  безсмъртни думи на Стамболийски пред кончината на Александър Димитров, убит по-рано от същите „добродетели на народа“: „Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга“.

*

И този народ, който и сега някои намират за малодушен, заспал, непробуден, отдавна се е пробудил, но след комунистическите репресии все още страхлив да проговори, не забравя своите добротворци. Той толкова ги обича, че ги превръща в легенди и пее песни за тях.

Такава легенда е Александър Стамболийски – поетът, журналистът, общественикът, политикът, държавникът, за който Франческо Нити, италиански държавник и историк през 1925 г. пише: „България е страната на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.“

Маргарита Нешкова, в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024