неделя, 31 май 2020 г.

СЕЛСКИТЕ БУНТОВЕ ПРЕДИ 120 ГОДИНИ - редакционна статия

 СЕЛСКИТЕ БУНТОВЕ ПРЕДИ 120 ГОДИНИ

Селските бунтове в България от 1900 година са масови брожения, предизвикани от връщането на натуралния десятък от правителството на Тодор Иванчов. Бунтовете имат стихиен характер и са потушени с кръв от армията и полицията, ръководени от министъра на вътрешните работи Васил Радославов.

Борбата срещу десятъка, в която участва с легални средства, способства за популяризиране и политизиране на Българския земеделски народен съюз, до този момент повече професионално-съсловна организация.

Вълненията започват в края на 1899, когато управляващите либерали огласяват намеренията си. Повторното въвеждане на натуралния десятък, отменен от Стамболов седем години по-рано, цели да увеличи постъпленията в хазната в услуга на чуждестранните кредитори. Княжество България е в дългова криза, която се дължи на лошите реколти и слабите постъпления от експорта на храни от предходните години. Неурожаят е причина и за силната съпротива срещу новия Закон за данъка върху земните произведения. Доверието в правителството е допълнително подронено от тежките условия на конверсионния заем и използването на властта от страна на част от либералите за лично обогатяване.

В проявите срещу десятъка между декември 1899 и юли 1900 година се включват 350 000 души от над 500 селища в страната.

До първите сблъсъци на недоволните земеделци с полицията се стига в началото на март 1900 във Варна. Въпреки усилията на властите, на 5 март в града се събират на демонстрация 15 000 противници на десятъка. Няколкостотин от тях обсаждат сградата на окръжното управление, където е задържан един от организаторите на протестите – редакторът на вестник „Земеделска борба“ Йордан Пекарев. След като войската се намесва в защита на местните власти се стига до кръвопролитие с двама загинали и няколко ранени. Аналогични събития – демонстрации и сблъсъци с полицията, която се опитва да ги предотврати, се случват по-късно същия месец в Хасково и Ловеч. Съпротивата на местните жители срещу арестите води до размирици на 27 и 28 март в русенското село Красен, потушени от войскови части. На 17 април в друго русенско село – Тръстеник, селяните разоръжават и нанасят побой на стражарите, дошли да отведат няколко противници на десятъка. Войската, извикана да усмири бунтовниците, се оказва обкръжена от над 5 000 души от околните села и частично разоръжена, след като войниците отказват да стрелят по селяните. Бунтът е потушен на 20 април с подкрепления, извикани от Търново и Добрич.

Случаят в Тръстеник кара правителството да въведе военно положение в Русенска, Разградска, Свищовска, Горнооряховска и Търновска околия. Военните арестуват няколкостотин души. Голям брой са осъдени за подбудителство и непокорство пред закона. Уволнени или интернирани са десетки учители, агитирали срещу десятъка.

Въпреки репресиите на властите, съпротивата срещу десятъка продължава в различни части на страната. През май жителите на няколко села край Балчик отказват да подадат декларации за размера на посевите си, въз основа на които трябва да им бъде начислен данъкът. Опитът на околийския началник да отведе водачите на опозицията се проваля и в края на месеца той се завръща с войска. Селата Гьоре и Саръ-Муса са обкръжени, местните са подложени на репресии, а арестуваните са поведени към Балчик. Няколко хиляди души се стичат след кавалерийския конвой, за да го спрат и освободят задържаните. В района на Дуранкулак на 1 юни войниците нападат тълпата. Загиват 90 селяни и няколко войници. Ранени са повече от 300 души.

След Дуранкулашките събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България. Извънредните правомощия позволяват на властите да наложат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция.

Широката употреба на армията в тези мероприятия води до засилване на критиките в парламента срещу кабинета Иванчов и до конфликт между Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е против репресиите. В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900. Десятъкът става основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивно-либерали го отменят още същата година и издават амнистия за осъдените участници в бунтовете.

ЛЗЗ

 

събота, 23 май 2020 г.

НАРОД СЪС СЛОВО НАДАРЕН - стихотворение от Харалан Недев

 НАРОД СЪС СЛОВО ВЪЗРОДЕН

 

Велико дело свършили Предците –

създатели на нашето А, Бе…

Те свое място имат при светците

в зенита чист на родното небе.

 

На тях народът празник е нарекъл

с най-искрените чувства обграден,

защото Бог навярно е предрекъл

със словото да бъде възроден.

 

Народ от буквите пленен – омаян,

проправил сам духовия си път;

със буквите достигнал връх сияен

и бисери оставил да блестят.

 

Затуй с любов пред Братята велики

днес всеки българин благоговей;

с цветя пред образите светлолики

за тях най-българският химн се пей…

 

Коя, коя страна е като нашата-

да има толкова сияен ден?

Вековен мрак прогонила и зряща

поела в друм от слънце озарен.

 

                       Харалан Недев

неделя, 17 май 2020 г.

КОПНЕЖ - стихотворение от Пенко Керемидчиев

 КОПНЕЖ

 

Земя, душата ми с душата ти се слива

със твоя смях, със твоя плач.

По всеки път очи към теб извива

и моли се за всеки сторен грях.

 

Как вглежда се в натегналите круши,

във светналите гроздови зърна!

О, див копнеж, във тях сърце да сгуши

и кротко да заспи като сърна.

 

И вятър да я милва с пръсти меки,

роса да я роси във утринта,

та светнала – по друми и пътеки –

на хората да дава светлина.

 

Да няма на брега прострени птици,

ни кашалоти с плачещи очи.

Сълзи да няма в детските зеници,

космични дупки, палещи лъчи!...

 

             Пенко Керемидчиев

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА ЦВЕТАН ЛАЛОВ!

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

    На 18 май нашият приятел от град Роман Цветан Лалов навърши 80 години.

   Той е автор на няколко книги  със стихове, разкази, публицистика… Особено силно художествено въздействие имат „Родината ни е ранена птица“, „Заменям всичко за брега на Искър“, „В сянката на Романската крепост“, „Сбогуване“, „Славна искърска дружина“ и други.

   Ето какво пише известният писател-земеделец Пелин Пелинов в предговора към неговия сборник с разкази „Вятърът, от който завет няма“: „Най-важното в сборника с разкази на Цветан Лалов, сгушени под заглавието „Вятърът, от който завет няма“ е тяхната достоверност. Случаите и образите описани в нея не са измислени, а действително са станали в Роман и романския край… Той е само една година по-голям от мен, а знае много повече за Соца и за неговото брутално настъпление у нас след 1944 г. … Авторът е демократ, който мрази насилието и тоталитаризма и воюва за политическа и социална справедливост…“

   Бъди здрав и все така вдъхновен, приятелю, за да радваш читателите с нови вълнуващи творби!         

 

 ИМПРЕСИЯ

Животът бавно си отива.

Заглъхват изстрелите в мрака.

И една сълза изплакана

горчиви спомени измива.

 

Замлъкват птиците в гората.

Гнездата топли опустяват.

Листата нежни пожълтяват

и падат тъжни на земята.

 

Мъгли реките ни покриват.

Бодливо се наежва драка.

А една сълза изплакана 

горчиви спомени измива.

 

                   Цветан Лалов

сряда, 13 май 2020 г.

В ПОЛЕТО НА НАДЕЖДАТА - стихотворение от Маргарита Нешкова

В ПОЛЕТО НА НАДЕЖДАТА

 

Политиците бузи надуват

като вятъра,

който ту свисти,

ту носи  памук от глухарчета

като златни надежди,

родени в мимолетното време.

Сее вятърът всякакво семе.

На вратите ни чукат,

думкат  като върху кожа на тъпан

хиляди политически страсти…

Душите ни гълта гълчавата

и към небето миражи протягат ръце

в молитва за дъжд.

Небето мълчи,

но от сърце

се моли за нашето проглеждане.

Бузи надуват…

И вятърът вие…

Плодни и безплодни усилия

душите ни в кожа на тъпан превръщат.

Дните ни мъглите обгръщат!

                

Маргарита Нешкова