събота, 21 декември 2019 г.

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 2 част


ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

21.12.1886 – 23.08.1923

ВТОРА ЧАСТ


СЛЕДВОЕННАТА ДЕЙНОСТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ


                    
Периодът, който изминава БЗНС, за да стигне до изборна победа през 1919 г., е наситен с много трудности. Изминали са шест военни години, през които не е провеждан конгрес, БЗНС няма организационен живот, наложително е да се свика ХV-ти конгрес. С изготвянето на програмата му се заемат Ал. Стамболийски и д-р Райко Даскалов. Изготвя се и проектоустав, който се обсъжда в дружбите. Д-р Райко Даскалов формулира основните принципи на БЗНС:  народовластието и трудовата поземлена собственост.
За него  са  еднакво неприемливи и „едрото земевладение и премахването на частната собственост върху земята”. Основно виждане  в неговата програма е: „Земята да принадлежи на тогова, който я обработва.”
На ХV-тия конгрес се получава известен сблъсък в парламентарната група между хората на Стамболийски и тези на Димитър Драгиев. Д-р Райко Даскалов ръководи конгреса и не допуска да се стигне до разцепление в съюза.
Приета е следната резолюция: „Септемврийската революция (1918) – беше една неизбежна последица от главоломната и гробокопаческа политика на кръволока Фердинанд.”
Основната, програмната политическа задача, приета от конгреса е „установяване на народовластие”, разбирано като конституционно парламентарно управление.
В програмата отсъства точка за република, макар участниците в него да не се отказват от републиканската идея, но моментът не е подходящ, поради пълната политическа изолация на страната; делегатите съзнават, че приемането на политически курс към установяване на републиканско управление би довело до нови скандали между съседните държави, които са с монархическо управление. При закриването на Конгреса д-р Райко Даскалов държи пламенна реч, с която взривява делегатите: „Вместо да строим казарми, ние ще строим училища. Вместо да точим ножове, ние ще точим плугове! Това е нашата политика,  нашето знаме, нашият девиз и нашият път!”
В изборите през м. август 1919 г. БЗНС е първа парламентарна сила. Ал. Стамболийски трябва да със-тави правителство. За министър на войната той предлага д-р Райко Даскалов, който има медал за храброст и е завършил школата да запасни офицери, а освен това е бил главнокомандващ Републиканската армия. Д-р Даскалов отказва. Душата му е пропита с дъха на земята и иска да работи за осъществяването на поземлена реформа. Земеделското министерство се оказва тежък ресор. Селското стопанство е в следвоенна разруха:  изтощено от реквизициите, от липсата на работоспособни мъже, добитък, коли, с износен инвентар, навсякъде се ширят спекула, мизерия и глад. България губи част от плодородните земи на Добруджа и Тракия, в страната нахлуват десетки хиляди бежанци, които трябва да бъдат оземлени. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подсигури прехраната на населението, а това означава – да се модернизира земеделието.
През м. ноември 1919 г. е приет „Закон за търговия със зърнените храни и произведения от тях за прехраната”.
Създава се Консорциум, който изкупува храни направо от производителите, но среща съпротивата на търговците житари и по настояване на Междусъюзническата комисия е отменен.
Като философ, д-р Райко Даскалов добре е проучил поземлените реформи на братята Грахки и иска, след като ги осъвремени, да ги приложи в България. С присъщата си енергия и работоспособност, заедно с екипа си, той се заема със създаването на законопроект за „трудовата поземлена собственост”. През м. февруари 1920 г. проектът е отпечатан в десетки хиляди екземпляра и е разпространен из цялата страна. С известна загриженост той констатира: „Макар черния блок и комунистите да лъжеха народа, че земеделците не ще раздават никаква земя и правят вулгарни агитации, с което попречиха на много нуждаещи се да подадат декларации за земя, досега са оземлени 55 820 семейства. За него въпросът за комасирането на земята „се намира още в самото начало на  своето развитие” и тепърва този от голямо значение въпрос ще излезе на сцената у нас. Само след неговото решаване ще може да се даде един голям тласък на българското земеделско производство.
В „Закона за трудовата поземлена собственост” д-р Райко Даскалов засяга и въпроса за „сдобиване на всяко семейство с дворно място и дом”, което да „важи както  за селата и така и за  града”. Според закона три родови семейства могат да притежават до 500 декара земя.
Току-що страната се е отърсила от шока във връзка с подписания в Ньой мирен договор и в България избухва Транспортната  стачка. Благодарение на разумната политика, която води земеделското правителство, стачката е потушена. Д-р Райко Даскалов с възмущение формулира стачката така: „социалисти и комунисти не направиха стачка против войната, а стачкуваха против земеделското правителство”.
След потушаване на транспортната стачка, БЗНСсе чувства с укрепнали позиции и започва да се готви за самостоятелна власт. Александър Стамболийски успява да издейства от цар Борис ІІІ указ за разпускане на избраното преди половин година ХVІІІ ОНС, както и за насрочване на нови избори. Пред представители на печата д-р Даскалов обяснява, че правителството е изправено пред алтернативата или да се откаже от своята програма, или да потърси подкрепа от народа.
Изборите за ХІХ ОНС се провеждат през март 1920 година при неимоверно разгорещена и ожесточена борба между политическите сили. Главното в случая не е за позициите в бъдещия парла-мент, а кой ще води съдбините на България – буржоазните партии, БКП, или междинната центристка сила БЗНС. В изборите земеделския съюз постига впечатляващ, но  непълен успех – 29% от гласовете и 110 мандата (от всичко 229). Въпреки това, след известни сондажи за формиране на коалиционно правителство, през май 1920 г. се създава самостоятелен кабинет начело с Ал. Стамболийски. В това уникално аграрно-центристко правителство д-р Райко Даскалов поема нов ресор – става министър на търговията, промишлеността и труда, без да успее да реализира проектите си за селото.
Хомогенното земеделско правителство поема държавното кормило в труден момент. България е в международна изолация, икономически съсипана, обременена с непосилни репарации и стари дългове: трябва да издържа окупационните съглашенски части, а след влизането на договора в сила и многобройни контролни органи, да осигури завръщането на пленниците и заложниците, да осигури пенсии за хилядите инвалиди, вдовици и сираци, както и обезщетения на съкратените офицери, да устрои хиляди бежанци и др.
Д-р Райко Даскалов е в челните редици на реформаторите в БЗНС, които считат, че България може да бъде извадена от това тежко, ненормално положение и да бъде поведена напред, но само при радикално преустройство на икономиката.
Необходими са реформи – ограничаване на едрия капитал, създаване на държавни монополи и превръщане на кооперациите в  доминиращ стопански фактор. Д-р Райко Даскалов е за всестранно икономическо развитие на България. Индустрия или земеделие – такъв въпрос не бива да се поставя, пише той. „Не може една страна да живее само със земеделие... Ние сме длъжни да имаме и занаяти, и индус-трия, особено оная индустрия, която черпи своите материали от нашето земеделие и нашите подземни богатства… Само със земеделие страната ни ще бъде като човек с една ръка, а сама ръка и в морето не може да се измие.
За да се развива националната икономика, капиталите трябва да се насочат към производството, а не към спекулата, да се създават държавни монополи и кооперативни предприятия в занаятите и индустрията. Прогресивно да се облагат доходите, дружествата и  имотното състояние. Работниците да получават дял от печалбите на предприятията, да се усъвършенства социалното осигуряване”, препоръчва д-р Райко Даскалов.
По въпроса за чуждите капитали, той е на мнение, че „те трябва да се допускат, но не безразборно и безконтролно.”
Концепцията на Райко Даскалов за развитието на икономиката не се приема от целия правителствен състав.
Групата около Марко Турлаков е само за козметични промени, умерените, към които принадлежи и Александър Стамболийски, са за по-ограничени реформи, против държавните монополи. Това създава определени трудности на стопанския министър, но въпреки това той движи проектите си енергично, настойчиво и с въображение и насоченост за постигане на реални радикални реформи.
Консорциумът е трансформиран в Държавно-кооперативна организация за износ и търговия с храни. Д-р Райко Даскалов успява да прокара „Закона за модернизирането на селското производство”.
Негова е идеята за обновяване на земеделието чрез „Закона за водните синдикати” /1920 г./.
Водните ресурси, макар и ограничени, да се използват най-рационално. Предвижда се строителство на язовири, водни електроцентрали, напоителни и отводнителни системи. Строителството им да се извършва не само от държавата, но и на кооперативни начала от водните синдикати, а в тях да влизат: собственици на земя, на воденици, мини и др., общини и окръзи. За водните синдикати предвижда редица привилегии: освобождават се от мито внесените от тях машини и инсталации, отстъпат им се безвъзмездно държавни и общински имоти и др. За строителството на водни съоръжения д-р Даскалов разчита на трудовата повинност, която е въведена вече със закон. В държавната програма за водите на България, той чертае една внушителна, смела и далновидна система. Модернизирането и напредъка  на страната да се осъществи чрез създаване на единна електрическа мрежа, поливно земеделие и съвременно водоснабдяване.
Д-р Райко Даскалов е инициатор за изготвяне на Законопроект за горите, който предвижда тяхната експлоатация да се извършва от кооперативни сдружения.
През 1921 г. е приет Законопроект за трудовата поземлена собственост (ТПС), но в нов вариант. При неговото обсъждане и подготовка Райко Даскалов, верен на своето убеждение за социална справедливост, държи реформата да бъде социално ориентирана, да се постави в рамките на труда и да облагодетелства колкото може повече безимотни селяни. Той е радетел за кооперативно обработване на земята. Оглавява комисията в УС на БЗНС, която трябва да проучи възможностите за нейното практическо използване.
Д-р Райко Даскалов разбира несъвършенството и ефекта на закона спрямо работниците и предлага да се разшири със закони за обществените осигуровки, контрол на работниците върху производството на предприятията и участие в техните печалби, за изглаждане на конфликтите между труда и капитала. Той е вносител на един доста модерен законопроект за социално осигуряване, провален от задружните усилия на лявата и дясна опозиция.
По повод поканата на английското правителство д-р Райко Даскалов да посети панаирите в Лондон и Бирмингам през март-април 1921 г., той е натоварен с отговорна мисия - да обиколи няколко съглашенски държави и да направи сондажи по икономически и политически въпроси. Отправя се за Женева, след това посещава Брюксел, за да се запознае с предстоящото пристигане   на Междусъюзническа комисия в България. Във Франция се среща с видни политици и общественици като Е. Ерио, Ленай (член на главната  комисия по репарациите), с приятели на България, като полковник Ламуш, мадам Менар-Дориан и много други, като търси съпричастност за намаляване на репарациите, излаз на Бяло море и раздвижване на българо-френските връзки.
След тази обиколка на Европа, той посещава Лондонското промишлено изложение. В Англия д-р Райко Даскалов се свързва с банките по плащанията на довоенните дългове на България и подписва изгодни спогодби по издължа-ването  им.
Не пропуска да посети и разгледа панаира в Бирмингам, индустриални предприятия в Глазгоу и Манчестър, посещава Департамента по морска търговия. Среща се с кмета на Лондон, гостува на английското географско дружество, проучва въпроса със снемане на възбраната на българските имоти в Англия (заради репарациите). Сврзва се с асоциацията на аглийските производенели, разговаря с писателя Х. Уелс и  много други видни общественици на Англия.
В Лондон, в края на м. февруари, започва среща на външните министри на Англия, Франция, Италия, Белгия и САЩ, на която ще се разглеждат въпроси, касаещи Балканите. Д-р Райко Даскалов не пропуска възможността да разговаря със съглашенските политици за излаза ни на Бяло море, за българските преселници от Беломорска Тракия, за диалог с членове на главната репарационна комисия. Въпреки голямата натовареност, той не престава да следи и какво става в България. Тревожи го поведението на Марко Турлаков и неговите големи амбиции за премиерския пост.


Статията подготви и предостави за публикуване
Живка Танчева


Ползвана литература:


Личен архив на д-р Райко Даскалов;

Спомени на близки хора и роднини;

проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки 


брой 4/2019
списание "Картини с думи и багри" брой 4/2019

gabriell-e-lit

понеделник, 2 декември 2019 г.

ПРЕДИ 30 ГОДИНИ - спомени на Тако Караиванов


ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЗНС-НИКОЛА ПЕТКОВ




Спомени на един от участниците в процеса по възстановяването




Няколко изтъкнати земеделци Николапетковисти още отпреди забраняването на Организацията се събрахме в Димитровград на 24 ноември 1989 г. с идеята за възстановяване на БЗНС-Никола Петков. 

Имаше представители от различни краища на България: Съратникът на Никола Петков Иван Гинчев от с. Обнова, Плевенско, Крум Хорозов от гр. Русе, Димитър Баталов от Пловдив, Тодор Кавалджиев от Стара Загора, Генко Йорданов и Гочо Желязков от гр. Хасково, Георги Сталев, Дончо Атанасов, Христо Запрянов и пишещият тези редове Тако Караиванов от Димитровград. На срещата обсъждахме различни въпроси във връзка с възстановяване на Земеделската организация. Бяха изказани различни мнения и предложения.

Знаехме, че в София ще се проведе първата национална среща на Николапетковисти от цялата страна.

Сутринта на 25 ноември с най-ранния влак заминахме за София. На Централна гара  ни посрещнаха наши съидейници и се отправихме към дома на известния поет Йосиф Петров, където предстоеше провеждането на срещата.

На срещата присъстваха 38 Николапетковисти от цялата страна. След встъпителните слова, различни уточнения и разисквания, чрез гласуване беше избран Инициативен комитет за възстановяване на БЗНС-Никола Петков , който да представлява навсякъде бъдещата земеделска организация. Във временното ръководство бяха избрани: Никодим Попов, Милан Дренчев, д-р Сиво Чапаров и ексдепутатът от Шестото Велико Народно Събрание Иван Гинчев.  В Инициативният комитет бяха включени 33 души.

Решено бе съюзният вестник да бъде „Народно земеделско знаме“, а националната конференция да се проведе в киносалона „Петър Берон“ в София.

Бяха определени петимата души, избрани за временно ръководство, да внесат в Държавния съвет протокола от събранието и да координират работата по възстановяването на Организацията. Те изпълниха решенията  на Инициативния комитет.

На 15 януари 1990 г. Народното събрание отмени Закона за забрана на БЗНС „Никола Петков“. Така забранената земеделска организация отново стана легитимна.

Моята лична преценка е, че влизането на БЗНС-Никола Петков в коалиция със СДС не беше далновиден акт. Годините след това доказаха това. Внедрените в тази коалиция бивши кадри на БКП и Държавна сигурност натикаха БЗНС-Никола Петков в ъгъла на политическото пространство.

                                                                       

Тако Караиванов, с. Малево, Хасковска област,
брой 4/2019   

неделя, 1 декември 2019 г.

"ПРОЛЕТНО ОГЛЕДАЛО" - рецензия на Иван Селановски за книгата на Милена Френкева


ЕДНА ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ ОТ ЕДНО ПРОЛЕТНО МОМИЧЕ


     През това лято на 2019 г. излезе  новата книга на поетесата Милена Френкева “Пролетно огледало” в издателството на авторката и печат Е Д ПРИНТ. Когато я прочетох,  останах крайно изненадан и възхитен от нейното композиционно оформление, като художествен продукт на поезията. Защо? …
     Преди години, за първи път се докоснах и запознах с поетичното и патетично творчество на Милена  от първата й издадена книга със стихове  “Кръговрат”. Тогава тя пишеше, твореше и се оформяше, като една емоционална, талантлива поетеса – под фамилното си име – Филипова.
   И, рекох си, след прочита на стихотворенията, че на поетичния хоризонт изгрява едно  Пролетно момиче, една поетеса. Но, все още, изпълнена  с лелеяни мечти и копнежи, осенени от възторжените полети на младостта. Ала сега, когато издаде  новата си книга със стихове “Пролетно огледало” и тя е в ръцете ми – четейки и препрочитайки, неволно улових съществената разлика – между първата “Кръговрат” и “Пролетно огледало”.
  Пред мен е вече една зряла поетеса, която е изживяла и преодоляла метафизическите си наклони от ранните творчески години.  Виждаме едно ново тръпнещо начало. От книгата й освежаващо всеки стих, всеки куплет, всяка страница е една симфония, от която струи  - поезия! Слухът улавя – мелодия. Искам още да продължа за безспорния талант на Френкева, но ще спра, та когато ги чете читателят й да изживее удоволствието от свежия лъх на пролетта, лятото, морето, природата, родния край – одухотворено възпети от нея в девет раздела със стихотворения. И същественото - да бъде съпричастен към сърдечния й повик в началото на книгата:
”Читателю, нека бъдем заедно в моите съкровени мигове”…
  Иска ми се да проследя поетиката, диапазона на цялата и книга от стихотворения в “Пролетно огледало”, във всичките девет раздела. Но ще цитирам само някой от тях. Ето първи – трогващ с едноименното стихотворение “Море като око на гларус свети”:
           Море като око на гларус свети,
           а пясъкът е топъл като длан,
           не ми достигат всичките куплети
           за синия ми поглед размечтан…
     Не по-малко  завладяващи са  и стиховете от стихотворението “Пролетно огледало” във втори раздел. Излъчващи образност, картинност…, когато ги четем:
           Небето пролетно шуми,
           реди си плочките лъчисти
           и бягат зимните тъми
           с окапал сняг без бели листи.
     Книгата на Милена Димитрова Френкева “Пролетно огледало” е един венец от свежи, неувяхващи пролетни цветя - набрани от градината на нейната богата душевност!



Иван Селановски,
брой 4/2019

понеделник, 14 октомври 2019 г.

ДОНЕСИ МИ МАЛКО ЩАСТИЕ - стихотворение от Надежда Цанева


ДОНЕСИ МИ МАЛКО ЩАСТИЕ


Иди и донеси ми малко щастие
от миналите пропилени дни.

Ела, и дай ми го като причастие,
ограбената младост възкреси!

Иди и намери изгубеното щастие
и ако можеш – времето върни.

Седни. Ръка в ръката ми вплети
и с мене утрото несигурно срещни.

Надежда Цанева,
брой 4/2019

петък, 23 август 2019 г.

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 1 част


ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ


21.12.1886 – 23.08.1923

ПЪРВА ЧАСТ


РАЙКО ДАСКАЛОВ – от детството до Радомирската република


Райко Даскалов се ражда в будно и родолюбиво семейство.

Учи в училището на Бяла черква, а по-късно в реалната гимназия на Велико Търново и в реномираната търговска гимназия на град Свищов. Там, освен солидни икономически знания, получава и добра езикова подготовка – изучава немски, руски и френски. По почина на баща си, който създава потребителна кооперация „Защита” в родния си град, Райко Даскалов прави ученическа кооперация „Солидарност”. Дипломира се през 1906 г. с амбиция да продължи образованието си. Работи като чиновник в „Балканска трибуна”, а после като журналист. Острото перо, непокорния дух и участието му в студентската акция против цар Фердинанд, прекратяват журналистическата му дейност. През есента на 1907 г. се записва в Хумболтовия университет, после се прехвърля във Философския факултет в Берлин. През есента на 1910 г. отправя молба до Белочерковската дружба задочно да бъде приет за неин член и пише лично до Александър Стамболийски да му изпраща вестник „Земеделско знаме”, за да му сътрудничи. Защитава докторска дисертация на тема: „Чуждестранния капитал в България” и още същата година тя е публикувана на немски език от британското издателство „Адлер”.

Удовлетворен от себе си и от отзивите, които немските преподаватели дават за него и научния му труд, той се завръща в България, с вдъхновение - всичко научено там, да го приложи на дело тук, в Родината. А България е в навечерието на Балканската война. Записва се доброволец. Участва в боевете при Чаталджа. След започване на  Междусъюзническата война е прехвърлен на запад, срещу Сърбия и там влиза в тежки сражения, за което е награден с войнишки кръст за храброст „НАШИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ”, София 28 Октомври 1913 г. Получава ордена докато е курсант в „Школата за запасни офицери” в София, но това не го радва. Райко Даскалов е покрусен от двете проиграни войни и последвалата ги национална катастрофа. Добрата му икономическа подготовка е причина Земеделският съюз да го ангажира за Управител на „Народен магазин” и той успява да го стабилизира, като активно работи и за цялостната кооперативна дейност на съюза. Чувства заплахата на приближаващата се нова война /Първата световна война/ и високо заявява – „Никаква авантюра, абсолютен, строг, искрен и пълен неутралитет. Да пазим България.” Д-р Райко Даскалов апелира за общопартиен кабинет, в който БЗНС самоотвержено да отстоява позицията си на неутралитет, но до такъв не се стига и на 10 септември 1915 г.. се обявява пълна мобилизация, а на 1 октомври с. г. България е въвлечена във войната на страната на Тройния съюз. Райко Даскалов воюва само няколко месеца. През януари 1916 г. е арестуван и доведен в София, с обвинение по Деклоазиеровата афера.

Процесът продължава няколко месеца и за да бъде отстранен като политически противник получава тежка присъда – 8 години затвор. Той не унива, чете, събира материали за книгата си „Борба за земя”, която по-късно ще издаде, пише писма.

В  затвора той формира философските си възгледи за владеенето на земята, като средство за премахване на бедността и икономическото неравенство. Във в. Земеделско знаме пише: трудовото стопанство е единствената форма на производство, която ще спаси света от гнета на експлоатацията и ще докара истинско народовластие у нас и света.” Ал. Стамболийски е заинтригуван от философските идеи на своя другар по съдба.

Войната бушува с всичка сила в Европа. По бойните полета гинат хиляди хора. Войниците, разбирайки безсмислието на проточилата се война, не искат вече да са пушечно месо. След пробива при Добро поле през септември 1918 г., българските войски от Южния фронт стихийно напускат фронтовата линия и се отправят към София, за да искат възмездие за своето страдание и погиналите свои другари.

На 23 септември цар Фердинанд освобождава от затвора Ал. Стамболийски и му предлага да състави кабинет, но той отказва. Освободен е и Райко Даскалов. Двамата земеделци, заедно с други политици участват делегация, която трябва да преговаря с представители на Съглашението и заминават за Кюстендил. Там д-р Райко Даскалов разбира, че необуздана голяма войскова част е събрана в Радомир и може да потегли за София. Той напуска делегацията и се отива в Радомир. От разбунтуваната войнишка маса успява да състави редовна армия, разпределена в дивизии и роти и осъществява жадуваната от Васил Левски идея „за чиста и свята република”! С прокламация към българския народ Райко Даскалов обявява България за Република с Министър председател Ал. Стамболийски; себе си - за главнокомандващ републиканската армия, а град Радомир обявява за столица на младата република, известна като РАДОМИРСКАТА РЕПУБЛИКА.

Тя съществува само няколко дни. Срещу републиканската армия, царят и правителството хвърлят юнкерски части и моторизирана картечна немска войскова част. Райко Даскалов е ранен тежко и Александър Димитров, по-късно министър в земеделското правителство,  го превежда през Коньовската планина до болница на  Съглашението в Солун.

Докато д-р  Р. Даскалов е в Солун, в България е окупирана от съглашенски войски. БЗНС участва във властта. Д-р Р. Даскалов се завръща в България като легендарен герой. В изборите за Народно събрание през 1919  г. БЗНС печели  85 мандата, и Ал. Стамболийски съставя коалиционно правителство, но не с леви партии, а с народняци и с прогресивнолиберали. Д-р Райко Даскалов заема две министерства и става комисар по репарационните въпроси. 

На 27 ноември 1919 г. е подписан убийствения за България Ньойски мирен договор.

Подписва го Ал.Стамболийски, който през цялото време на предвоенната подготовка е водил упорита борба против въвличането на България в Първата световна война. Според Ньойския мирен договор България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишкия окръг; Западна Тракия остава в ръцете на победителите, а по-късно е предадена на Гърция. Освен загуба на територии, България трябва да заплати на държавите победителки 2,250,000,000 златни франка /в продължение на 37 г./. с 5% лихва и да предаде на Гърция, Югославия и Румъния 70,825 глави добитък,  да дава на Югославия ежегодно в продължение на 5 години по 50,000 т. въглища. Няма право на наборна войска. Има право на 20,000 платена армия, но за да поддържа такава армия, България няма средства.

Д-р Райко Даскалов отправя обширно изложение до Председателя на Междусъюзническата Комисия Граф Шеризе в София, в което описва тежкото положение на следвоена България. „Ако бихме могли да теоретизираме, бихме могли да изтъкваме аксиомата, че европейската война, на интензивна индустриална продукция, може да се води само от развити индустриални и финансови страни. България в това отношение бе въвлечена на буксир от силни индустриални и финансови страни. Колкото и малко в количествено отношение да представлява даденото от  България в тая война, като индустриални и финансови средства, то за нейните сили, при нейното стопанство бе всичко, което тя имаше; то причини пълно изчерпване на нейните финанси, то бе пълно унищожение на финансово държавно стопанство.”

Когато излага всички доводи, относно вътрешното финансово състояние на държавата, д-р Райко Даскалов настоява пред Междусъюзническата комисия по репарациите за тригодишна отсрочка при плащанията по дълга.

Постигната е едногодишна отсрочка, и той не е доволен. Започват отново разговори и преговори, докато един ден идва желаната вест. Тригодишната отсрочка е постигната! България е спасена.

                                                   

    До негово Превъзходителство

                 Г-н Райко Даскалов и пр.

      

                                 Г- н Комисар,

        

В заседанието си на 22 того, Комисията по репарациите в Париж, взе следното решение; В изпълнение на чл.122 от Ньойския договор Комисията по репарациите изменя, както следва плащанията установени по §§ 4 и 5 от чл. 121 на казания договор, ще се извърши от 1юли 1924 г.



                               Ливио Бергезе



Отговорът на г-н Бергезе е пространен, с указания и разпоредби за из-плащане на дълга и по него е сключена Конвенция между Българското правителство и Междусъюзническата комисия в  България.

Изплащането на дълга ще започне от 1 юли 1924 г.

Оттук нататък вече всичко е в ръцете на Правителството и трудолюбието на българския народ.  

Според подписаната конвенция, тежестта на дълга трябва да се разпредели между градското и селско население в проценти така: 40% за градското население и 60% за селското. От горното се вижда, че тежестта пада преди всичко на селското население, затова Правителството пуща в ход поземлената реформа и тя дава добър резултат. Благоустрояват се селата, оземляват се безимотни хора, строят се пътища, мостове, училища, нещо невиждано за онова време. Томаховката е заровена.

Д-р Райко Даскалов излиза с поредица статии във в. „Земеделско знаме”, известявайки политическото и финансово състояние на държавата ни. Комунистите негодуват, десните партии се спотайват, виновни за това състояние на държавата, и никаква вина не търсят в себе си. Народът иска съд за виновниците за националната катастрофа. За пръв път е проведен референдум в България. Със своя вот народът си казва думата – виновниците за националната катастрофа да бъдат дадени под съд, но до съд не се стига.

Светът гледа с интерес какво става в  България. Тя  преодолява кризата безкръвно, устремена към своя напредък. Изготвената програма на Правителството за излизане от кризата, макар и под контрол на Междусъюзническата комисия, е задействана в пълна пара. Българският лев става конвертируем.

Германия прилага почти изцяло икономическата програма на Земеделското правителство и прави икономи-ческо чудо. От пази програма Франция и Щатите приемат и прилагат в своите страни – трудовата повинност (трудовите войски).

                       


статията подготви Живка Танчева



Ползвана литература:

Личен архив на д-р Райко Даскалов; 
Спомени на близки хора и роднини; 
проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки.
брой 3/2019

списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

    gabriell-e-lit

петък, 14 юни 2019 г.

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от Пенко Керемидчиев

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ


Един народ, една душа – пленени
от образа ти пламенен и чист,
дълбоко скланят знамена зелени
с емблемата на детелинов лист.

Ела, развей пак знамената чисти
и поведи ни във неравен бой.
България и Янини грамади
след теб ще тръгне, вожде, в стегнат строй.

Че ти не мъст – усмивка й даряваш
и химна на разлюшкани жита.
Като Христос с доброто покоряваш,
с дълбок поклон очаква те света.

Че ти си къс от всяко наше знаме
и порив към борба за свобода.
Води ни през вода и огън, вожде,
не ще да трепнат горди знамена.

Ти хляб си наш. Светено вино. Слънце.
Надежда за измъчени села.
Води и хвърляй смело златно зрънце –
то дава на душите ни крила.

Сбери в юмрук редиците – твърди.
Очакват ни с отворени сърца
житните поля и хората във скърби,
с надежда по изтерзаните лица.

       Пенко Керемидчиев
брой 2/2019

неделя, 9 юни 2019 г.

ВЕКОВЕН СТОЖЕР - стихотворение от Боян Илиев

ВЕКОВЕН СТОЖЕР


От сто години дъб расте в полето,
в земята родна вбил дълбоко корен,
въздигнал яки клони към небето,
на бури и вихрушки  - непокорен.

Сечаха клон след клон от него злите хора,
но не сломиха устрема му да върви нагоре,
да бъде щит, надежда и опора
на българина, на орача морен…

Запомнил и погроми, и победи,
любим и днес на стари и на млади.
Ако не сте го виждали, о, късогледи,
качете се на Янини грамади!

Той гордост е за моята родина,
че няма друг такъв вековен стожер –
известен, тачен даже и в чужбина…
Благослови го да е вечен, Боже!
  
     Боян Илиев, 
брой 2/2019

неделя, 2 юни 2019 г.

ЛЮБЕН ТОМОВ НА 90 ГОДИНИ


НАШИ ЮБИЛЯРИ


ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ



     Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.        
     Установява се в гр. Ботевград и става негов знатен жител. 
   Започва да пише в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления, знания и жизнен опит.  Пише поезия и проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега остава верен на земеделските идеи.  
     Издал е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече";  "Палитрата на листопада"; и в проза -  "Чекотинският манастир";  "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели издадени  през 2014 и 2015 г., на която организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество. Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.

ЛЗЗ



ОБИСК




Аз бях на шестнайсет години,

бях ученик и запомних деня,

в който обискираха моята младост.

Той – блюстителят на реда,

търсеше позиви в моята

бедна квартира… И намери

листче от тетрадка с почерк незнаен.

И зачете словата опасни на глас.

“Кой ги написа?” – попита той строго. –

“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”

Питаше, питаше той. Аз мълчах.

После с гняв ме отведе в участъка мрачен.

Разпитът продължи. Аз отново мълчах.

И това го вбесяваше.

А съветът учителски сетне реши:

ученик номер едно се изключва,

ученик номер две – със предупреждение

се наказва… Да помни!



Да, помня! Всичко запомних.

Бях едва на шестнадесет години…



Любен Томов 
брой 2/2019