ПИСАТЕЛИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ ПОСРЕЩАТ ПРОЛЕТТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО

Писателите земеделци посрещат пролетта и предизвикателствата на времето

На 20 април в град София се проведе Общо събрание на Съюза на писателите земеделци в България. Пролетта влезе в работната зала, ароматът на цъфналите столични фиданки зовеше с гласа на чернозема и простора на ширните поля. Поетесите Милена Филипова и Вяра Дамянова споделиха впечатленията си от земеделската поетична вечер за Благовещение, организирана и проведена съвместно с Обединени земеделци. Тези цветя на писателския съюз обсъдиха и творческите си копнежи и планове. Атанас Личев подхвърли някои от най-новите си епиграми и с хапливия си хумор предизвика усмивки и размисъл за мътното политическо настояще и мъгливо бъдеще. Стоян Колдов, с добре познатия си стил задълбочи темата и накара присъстващите да станат съпричастни към неговата позиция.

Делови тон в работа на събранието внесе секретарят на организацията Иван Селановски, който изнесе доклад за дейността на сдружението, като наблегна, че основната тежест през последната близо година и половина пада върху издаването и финансирането на в-к „Литературно земеделско знаме”. Този втори отчет показа, че вестникът се радва на голям интерес от страна на сдружените земеделци в цялата страна, а направените дарения и абонамент само от началото на 2013 г. са знак, че вестникът е способен да се самоиздържа и е нужен на читателите си. Въпреки това, връзката с хората остава предимно едностранна – само отзиви, похвали, приятелски, а понякога доста хапливи забележки, но все още липсва активната читателска позиция. Въпреки отправената покана от редакционната колегия на вестника към земеделците от страната на срещата, проведена преди половин година за активно сътрудничество, в редакцията не са постъпили дописки и материали, които да отразяват житейското настояще на сдружения земеделец по места, споделиха редакторите.

Сериозна дискусия се проведе във връзка с бъдещето на земеделското движение и мястото и ролята на Съюза на писателите земеделци в него. Кирил Назъров и Габриела Цанева, в качеството си на членове последното легитимно избрано постоянно присъствие на БЗНС, чиято законност не е предмет на съдебни спорове, споделиха впечатления от политическите разговори, свързани с обсъждането и подписването на предизборното споразумение с Обединени земеделци. Всички присъстващи се обединиха около разбирането, че всичко, което се прави за консолидиране на земеделците и хората, близки до земеделската идея е правилно и добро начинание. В този дух протече и дискусията по другия наболял въпрос – бъдещото развитие на СПЗБ. Натежа мнението, че приемствеността и новите начинания трябва взаимно да се допълват, а не да се противопоставят.

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ОТЗВУК от поетична вечер за Благовещение

25 март, Благовещение...

За сдружените земеделци от София този ден, освен сакрален християнски празник и символ на настъпващата пролет, вече дълги години е и ден на земеделската поезия. Въпреки всички трудности, Софийската градска организация, представлявана от Силвия Манчева, политическото ръководство на партия Обединени земеделци и Съюзът на писателите земеделци в България запазиха традицията.

Поетичният празник бе открит в залата на БСДП от Габриела Цанева, редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”. Тя припомни, че поетите и писателите земеделци винаги са били в предните редици на земеделското движение. А поетичното слово има дълбоки корени в Земеделския съюз, защото един от създателите му е поетът Цанко Бакалов Церковски, а поет и публицист е бил и водачът и идеологът на БЗНС Александър Стамболийски. Петя Ставрева, председател на ПП „Обединени земеделци” се обърна към присъстващите с топли и вълнуващи думи – „Благовещение е един от най-светлите християнски празници. Хубаво е, че ще отбележим деня със слово. Поезията е вдъхновявала земеделците в тяхната борба за един по-добър и справедлив свят.”

Иван Селановски, секретар на СПЗБ и редактор във в-к „Литературно земеделско знаме” призова присъстващите да почетат с минута мълчание паметта на земеделския деятел и публицист, депутат в VІ и VІІ ВНС Иван Гинчев, починал само преди часове.

Водещата Габриела Цанева, редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”, влезе в ролята си на поет и разведри присъстващите със светлото чувство, струящо от стиховете й, вдъхновени от пролетта. След това дойде ред на Татяна Атанасова, журналист от в-к „Народно земеделско знаме ХХІ”. Със звънък глас и строфи, тя нарисува буйния танц на млада циганка, олицетворение на пролетта и раждащия се живот. Маргарита Нешкова, след няколко стиха, посветени на любовта, върна публиката към трудното настояще и трудното отстояване на житейската позиция, чрез политически ангажираната си поезия.

А Милена Филипова, с нежна настойчивост напомни темата на вечерта – Благовещение, не само като символ на пролетта, но и като ден за почит към майката, към божественото начало и вечната човешка любов.

Вяра Дамянова с вълнение прочете стихове от книгата си, подготвяна за печат „Всичко е вълшебно”, с което провокира любопитсвото на бъдещите си читатели, днес възторжени слушатели.

И когато всички мислеха, че поетичната вечер е към своя край, дойде ред на ветераните на земеделското поетично слово.

Живка Танчева, земеделка и поетеса от Бяла черква, израсла под сенките на същите дървета, под които Цанко Церковски е  бленувал своите песни, рецитира стихове, пропити с дъха на земята и земеделската идея от стихосбирката си „Цвилят гривести коне”:

В борбите ти живях и много страдах, радвах се и пях,

на колене падах и се питах:

достатъчно ли чиста за идеите ти бях?

.....

Освен такава, друга участ нямам

....

да бъда друга аз не пожелах.

Нейният звучен и искрен глас не остави никого равнодушен. Залата избухна в ръкопляскания, след които беше трудно Иван Селановски да продължи. Но, изглежда, поетите-земеделци от по-старото поколение имаха още какво да покажат. С артистичен жест-поклод към Живка Танчева и с мощен глас Селановски влезе в диалог:

Ти помниш ли, връстнице моя?

Ти помниш ли годините на мрака,

зловещо падналата дълга нощ?..

Смъртта, която дебнеше в сумрака

със тихи стъпки и свирепа мощ!

Думите на Селановски, олицетворил в себе си мъченикът-творец, защитавал своята своята земеделска идея с цената на дълги години агония в комунистическите лагери и затвори, изпълниха отеснялата зала със сенки от тоталитарния ад, от миналото на мирния преход, от днес...

Накрая Таня Дилова, издател и председател на клуба на жените земеделки в София, представи стихове на Данаил Бумбаров от стихосбирката му „Жажда”.

Думите на водещата Габриела Цанева, с които закри вечерта на земеделската поезия на Благовещение останаха да отекват в сърцата на сдружените земеделци – „Скъпи приятели и съидейници, надявам се, че тази поетична вечер развълнува душите ни и ни оставя по-силни, по-вдъхновени и с повече вяра в собствените сили и в способността ни да се преборим за земеделската идея и да намерим своето място в днешното бурно време, в което отново трябва да се борим за ценностите на демокрацията”.

Ще успеем ли?

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

"ВИДЯХ ГО СЪС СЪРЦЕТО СИ"... - рецензия от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

„През живота си човек среща много хора. С едни се разминава, с други се сприятелява, с трети се свързва за цял живот. Истинско щастие е, ако Съдбата ни предостави възможност да срещнем необикновени, изключителни личности, които напълно покриват представите ни за Човек с главна буква”...

Така започва Пенка Иванова своя разказ „Видях го със сърцето си – книга за видния писател и общественик Петко Огойски”... Простичко и проникновено, тя споделя с читателя мислите, които я вълнуват при досега й с Петко Огойски, човек напълно непознат за нея, който постепенно се превръща в ярък огън, осветил нейния свят, накарал я да преосмисли, да препрочете историята на тоталитарна България, житейските битки на хората от близкото минало и днес, своя собствен жизнен път. Скоро за мен тази изповед се превърна в мълчалив и вълнуващ диалог... Може би защото често прочетените думи отекваха в съзнанието ми като мои, може би защото често беззвучно я допълвах, вплитах своите впечатления, размисли и оценки, предизвикани от моето докосване до човека и твореца Огойски. Понякога спорех, понякога разбирах, че нещо съм пропуснала.

Не е нужно да казвам, че не оставих книгата, преди да съм прочела последната страница. Трудно ми е да определя жанра на тази творба, която носи белезите и на очерка, и на мемоарно-изповедната литература, и на епистоларния роман (за което способства самобитния, цветен стил на цитираните писма на Огойски, както до авторката, така и до други личности). Според мен, обаче, най-ценното в книгата е задълбоченият литературен анализ върху цялостното писмено наследство на Петко Огойски, оставило трайна диря в съвременната българска литература. Макар той да е познат автор, с огромно по обем и значимост творчество с широко жанрово разнообразие, новият прочит на Иванова е интересен, жив, оригинален. Често стилът й и начинът, по който вплита в анализа на отделната литературна творба авторовата личност и житейски път, ме връщаха в детството и юношеството, към ученическата скамейка, когато човек се учи не само да пише и мисли, но и да отстоява себе си. В този контекст, неизбежен е паралелът, който Пенка Иванова прави между личността и творчеството на Захари Стоянов и Петко Огойски, като сравнява „Записки по българските въстания” със „Записки за българските страдания”. Макар и не така директно назован, не може да не се усети и внушеният от авторката паралел между личността на поета и поезията при Ботев и Огойски. Патриотизмът, изразен при Огойски преди всичко като като любов към народ и Родина, като гордост от миналото величие и болка от днешната нищета на духа и битието, по никакъв начин не се противопоставя на възрожденския патриотизъм на Ботев и Стоянов.  Прави впечатление как авторовата оценка за значимостта на най-голяма по обем, литературна и историческа стойност творба на Огойски (трилогията „Записки за българските страдания”) се превръща в стимул за написването на цялото произведение „Видях го със сърцето си”. Тук е мястото да подчертая, че Пенка Иванова е един безпристрастен читател, неангажиран политически, но човек с жива съвест и живо чувство, и с талант, способен да я превърне в автор на произведение, което вълнува.

Трудно е да кажа кога и по какъв повод за първи път чух името й, но със сигурност бе от Петко Огойски. Неговото уважение към възрожденското й дело като председател на читалище „Ахинора-2006” в село Яворово, Чирпанско и редактор на читалищния вестник „Ахинора” неусетно се пропи в мен. Нейната биография и професионален път – акушерка и гимназиална учителка по български език и литература, ме накараха да я почувствам близка.

Погледът през сърцето на Пенка Иванова е дълбок и проникновен. След като се запознава с творчеството на Петко Огойски, тя осъзнава, че „наред с нашия на пръв поглед подреден живот е имало и един друг паралелен свят, в който хората са били преследвани, измъчвани, убивани ... единствено заради политическите си убеждения”. В книгата си тя докрай остава политически неизкушена, но точно това е най-ценното – възможността да видим един живот и едно творчество, подчинени на земеделската идеология, на политическата борба за отстояването й, през един непомрачен от политиката поглед.

Текстът е структуриран в 20 глави, предисловие, заключение и 9 приложения, в които естествено се преливат житейското и творческото начало в личността на Петко Огойски. Графичното оформление и богатия снимков материал водят читателя към авторовия замисъл и правят по-лесно „виждането със сърцето”. И обектът на това изследване със сърце и разум ни гледа ведро, тревожно, замислено... от немного далечната 2010, от 1989, от 1961... По-ранни снимки няма. От по-рано идват „зелената грива на довечния и отвечен Балкан” и „каменните шепи на вирове и подмоли” на родното село, идват „трохите от хляба” – мислите, терзали го в затвора, идват стиховете, които събарят видими и невидими стени, за да ни преведат към свободата.

В книгата има много цитати – отделни мисли и сентенции, както и цели стихотворения на Огойски. Можем да прочетем отзиви за неговото творчество в различни печатни издания, а също оригинална поезия на други автори, посветена на него, както в основния текст, така и в приложенията („Отзиви за творчеството на Петко Огойски” и „Творби, посветени на Петко Огойски”).

Всяка от 20-те глави разглежда отделна черта от характера на твореца – обект на изследването, в който е вплетена основна тема от неговото творчество. Трудно, непосилно е за читателя да отдели едното от другото. И това е така, защото Петко Огойски е монолитна личност, в която творецът и човекът са неотделими. Това ни внушава с всяка страница от книгата си Пенка Иванова. И се опитвам да забравя, че познавам героя на нейния очерк, опитвам се просто да вървя по трохите, които авторката рони върху пътеката, по която ни води към същностните му характеристики.

Наред с естествения разказ, в който вплита автобиографични елементи, историята на запознанството си с Огойски, предадена и чрез фрагменти от негови писма до читалище „Ахинора”, Иванова неусетно преминава към задълбочен анализ на произведенията на твореца. Не е чудно, че основната тежест пада върху трилогията „Записки по българските страдания”. Детайлно, с разбиране и чувство, тя ни поднася своя поглед върху проблема.

И продължава пътуването ни към същността на творчеството и личността на Петко Огойски. Начало или завръщане е родната Огоя – с историята на семейството, с природата, със спомена за детството и майката – „усещам винаги незнайна сила, щом стъпя в твоите дъбрави”? А избуяването на силния корен, дори когато е затрупан под камък – литературен образ ли е, или биографичен факт? И вездесъщата за живота му земеделска идея – първопричина ли е за страданията на твореца, или е творческият му заряд? Шопският хумор убежище ли е за автора, или е просто онова невъзможно – „сто шила в торба”, което дава цвят и живец на монотонния делник? А България -Родината, раздирана, разпъвана на кръст от хайдушките поляни до Персин? Всяка страница е стъпка към Петко Огойски. И неговият патриотизъм, накарал го да съгради седеметажна средновековна кула в двора си, да създаде музейната сбирка към нея, да възстановява оброци, паметници и параклиси, ни става близък.  Още по-близък ни става с любовта и всеотдайността си към семейство и близки, въплътили неговата надежда за завет и безсмъртие.   

Може би личното ми познанство и уважението, което изпитвам към човека и твореца Петко Огойски са оставили отпечатък и върху прочита ми на книгата за него, и върху тези редове. Дано това не ми е попречило да бъда безпристрастна при оценката ми за творбата на Пенка Иванова.

Без колебание ще кажа: книгата „Видях го със сърцето си” е вик към днешния ден. Един опит да бъде разтърсено днешното ни душевно угойство,  да бъде разцепен днешния скотски хоризонт. С пестеливи изразни средства и добър подбор на произведения и факти, авторката изгражда ярък портрет на Петко Огойски и по този начин постига целта си, заявена с подзаглавието. Без съмнение тази книга – един апотеоз на своя герой, е и добро доказателство за таланта на своя автор. Тя говори ясно и силно за достойнствата и на двамата – като личности и като творци. 

Габриела Цанева,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

НЕ, НЕ МОГА ДА МЪЛЧА - статии от ИСКЪР ШУМАНОВ

ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ ИСКЪР ШУМАНОВ

12.07.1919-21.05.2011

Вече две години силният и честен глас на Искър Шуманов звучи от отвъдното, за да ни държи будни, да ни дава упование и да свети като маяк във все по-сгъстяващата се мъгла на бурния политически живот и непрестанните трусове в земеделската ни организация.

Като се позовава на Първия принцип на БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, той прави задълбочен анализ на едно болезнено и вече отдалечено във времето събитие, което обаче, почти унищожи Съюза. Неговото огнено слово, макар изречено и написано през 2009 г. звучи повече от актуално и днес... Повече от актуално днес, защото актуално ще звучи винаги, когато някой нарушава Първия принцип на БЗНС:

„Земеделският съюз по своето вътрешно устройство,по своя състав, по своите идеи, разбирания и стремежи е една напълно демократична (народовластническа) политико-икономическа обществена организация”.

Нека се вслушаме в неговите думи, нека намерим път за себе си в тях!

из книгата „Не, не мога да мълча!"

На събитието от 6 декември 2008 г в НДК не бива да гледаме като на обикновен случай в живота на Българския земеделски народен съюз. То бе болестна проява на съюзния организъм.

Ако превратът, замислен за този ден, бе успял, последствията от него биха изменили същността на организационния и идеологичен характер на Българския земеделски народен съюз.

Организационно, в съюзния живот би бил въведен насилственият начин за решаване на въпросите, а се знае, че с викове, безредие, суматоха, каквито бяха създадени от някои членове и значително по-голям брой нечленове при откриването на конгреса в зала № 6 на НДК, творческа и полезна работа не може да се свърши. В такава атмосфера може да се роди само диктат.

Идеологично, последствията биха се изразили със замяната на основния принцип - народовластието или волята на мнозинството - с волята на фюрера. Този стремеж пролича по време на суматохата. Тогава бе скандирано името: „Ненчев, Ненчев, Ненчев". А в залата бе разпространявано и едно картонче, на което от едната страна бе отпечатано името Николай Ненчев, а на другата - „Бъдеще за БЗНС" - фюрер? - бъдеще на БЗНС?! Боже, опази!

* * *

Не! Не мога да мълча!

В една демократична организаця като Българския земеделски народи съюз не бива да се мълчи. Мълчанието в нея скрива мнението на мълчащите и то не може да бъде взето предвид при решаване на разискваните въпроси. Това пречи на вътрешноорганизационния живот и може да доведе до погрешни решения.

Вътре в организацията си земеделецът никога не трябва да мълчи. Той винаги трябва да си казва мнението откровено и без страх - право, което му е дадено от устава. Това е необходимо за правилното развитие на организацията. Аз никога не съм мълчал.

Вън от организацията земеделецът не бива да бъде бъбрив по вътрешноорганизационни въпроси. Бръщолевенето извън организацията е причинявало не една и две беди. Аз винаги съм се старал и съм внушавал на другите да не говорят.

А сега?

Не! Не мога да мълча!

* * *

Тревогата и смутът вече отминават, но въпросите остават.

Те се дължат предимно на неизвестността пред решението на съда за регистрацията. Ако нашето правосъдие се ползваше с доверието на обществото (а то не се ползва и с доверието на Европейския съюз), не би имало тревога, не би имало смут.

Тогава би имало доверие във везните на дамата с превързаните очи - Темида, защото блюдото на справедливостта ще натежи от представените факти и документи от БЗНС. Доверие, обаче, че очите на Темида са превързани, няма и затова сдружените земеделци се вълнуват и питат: „Ами, ако ги („Ги„-то се отнася за неуспелите превратаджии) регистрират, тогава?". И следват отговори:

Един казва: „Ще си замразя членството", без да определи къде ще го замрази - в своя хладилник или в месарски магазин за дълбоко замразяване.

Друг: „Отиваме на кино". Смисълът е „свършено е с нас" (със Съюза).

Трети: „Няма да има организация" като под организация разбира организацията - Българския земеделски народен съюз.

Това са отговори, чути от автора на тази статия. Те са от-говори на родените в зодия Заяк: щом чуят шумка да шумне, бягат през глава и търсят спасение в шубраците.

Идейният земеделец, който е дошел в организацията, воден от желанието да служи на народа, а не на някого си, не и от жажда за слава или пари, не отговаря така. Той е убеден.

Земеделската вяра пламти у него - в сърцето и душата му. В беда той се изправя, вдига си челото и без колебание се явява на поста си за защита на организацията. Той не пита: „Ами, ако... Тогава?", защото знае отговора.

Така постъпиха идейните земеделци и в този случай. Изправиха се, вдигнаха си челата, погледнаха смело напред и застанаха на поста си.

И там, на поста си, стоят те.

* * *

Земеделският съюз не е на онези, които се кичат с името му. Той не е на онези, които са се отрекли от него, отцепили са се. Той не е и не може да бъде на онези, които искат да го овладеят с взлом: те могат да къртят врати, да чупят стъкла и пак не ще успеят да влязат в него.

Българският земеделски народен съюз не е зданието на „Врабча" 1, което е построено върху негова земя, колкото и да ни е свидно то. Както се знае, това здание бе обитавано повече от четиридесет и пет години от една шайка, която бе и си остана група слуги на червените бейове. Тази група, изкуствено надута до над сто хиляди, не бе призната за Български земеделски народен съюз. Признати бяха онези, които „обитаваха" насилствено лагери за робски труд в мизерия и под инквизиции, които умираха с идеите на Стамболийски.

Българският земеделски народен съюз не е личност, колкото и да се ще на някои, които се силят да го уеднаквят със себе си.

Българският земеделски народен съюз е идеи. Те са изкристализирали от създателя на неговата идеология в „Принципите на Българския земеделски нарден съюз", писани в затвора и изданени за пръв път на 26 април 1919 г.

Идея на Българския земеделски народен съюз не е обсебването на властта. Властта може да бъде средство за прилагане на идеите, но не и цел. Властта е цел на политическите търговци - онези, които сега купуват гласове, купуват власт, която за тях означава пари.

Идеи на Българския земеделски народен съюз са върховенството на народа и благоденствието на народа.

Има народовластие в онази държава, в която народната воля е закон над законите.

Има благоденствие в онази държава, в която няма гладен, няма насилие и има справедливост за всички.

С други думи, има благоденствие материално и благоденствие на духа.

Затова Българският земеделски народен съюз не умира.

Искър Шуманов,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ОТ ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ - епиграма от БОДИЛ РОЗИН

Не гонели уж личната изгода, 

слуги зоват се на народа...

Но са му жестоки господари те –

И господата, и другарите!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

БЕЗИЗХОДИЦА - епиграма от БОДИЛ РОЗИН

Впрегнати като в ярем,  

тъгуват хората кахърни:  

пак няма откъде да изберем  

управници кадърни!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ПРЕДИЗБОРНИ НАПЪНИ - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Предизборни напъни

От лидерство болен

За лидер негоден.

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3(10), година ІІ, май-юни 2013 г.

ПРОБЛЕМ - епиграма от БОДИЛ РОЗИН

Поредни избори у нас, 

но стряска ни един проблем:

безброй са кандидатите за власт,

а няма кой да изберем?!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

40 ДНИ БЕЗ БАЙ ИВАН ГИНЧЕВ

Угасна един живот – вдъхновение и всеотдайно посветен на БЗНС!

И ето, времето неусетно измина. Навършиха се 40 дни от смъртта на ветерана- земеделец Иван Цветков Гинчев, роден на 05.10.1914 г. в село Обнова, Плевенско и починал на 25.03.2013 г. на една достолепна възраст. Неговият живот е непрестанна битка, един сакрален низ от борби за тържеството на земеделските идеи, през годините на най-свирепата комунистическа диктатура, чийто „апотеоз” бе – Кървавата вакханалия! В тези години на жесток терор, когато зловещо бълваше гракът на съветския шмайзер – ТОЙ – отдаде с жар цялата си младежка енергия. В беззаветна служба на БЗНС с главен секретар Никола Петков, за която дейност заплати през преизподните на комунистическия ад. Роден и израснал на село, огрян от лъчите на дунавското слънце, чул песента на чучулигата в родните жита, опознал от малък селската неволя – поема кръста на своята Голгота! Учител и земеделец! Земеделец и учител! И ето го житейски възмъжал, през 1946 – 1947 г. е депутат от Обединената опозиция в VІ Велико народно събрание, а след рухването на мракобесническата комунистическа система е депутат в VІІ Велико народно събрание.

В своето политическо поприще се проявява като виден оратор и публицист. Неговото слово, неговите политически статии във вестниците „Народно земеделско знаме” и „Земеделско знаме” са един великолепен рецитал, едно брилянтно съзвучие, което будеше, зовеше, вдъхновяваше...

Случайно ли бе всичко това?.. Не! Това бе негова вътрешна потребност, потребността на апостол. Пред нас се откроява сияйният образ на бай Иван, а плътта му е в отвъдното. Нека неговите дела, неговата честност, преданост и вярност до последния му дъх към земеделската кауза да служат като символ за подражание на всеки земеделец!

Поклон пред този възторжен идеалист, превърнал се след смъртта в лъчезарие!

От съидейниците му земеделци и Съюза на писателите земеделци в България,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ТИХА ВЕЧЕР ВЕЧ НАСТАВА... - стихотворение от ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ

ЦАНКО БАКАЛОВ - ЦЕРКОВСКИ

16.10.1869 - 02.05.1926

Тиха вечер веч настава,

тих е звездний небосклон,

тихо сладко си запява

славей в гъстолисти клон.

Чу го мома хубавица

и в градинка притърча

и на хубавата птица

тъй печално зашептя:

- О, попей ми, мило птиче,

в тоя тих вечерен час;

о, попей ми, разтуши ме

със звънливия си глас.

Тежка беда сполете ме,

тежък удар претърпях -

либето ми днес отнеха,

зарад него що живях.

Враг държавен го кръстиха,

враг на нашия народ,

и началник с три стражари

го откара като скот!

Не, не е той враг народен,

той е борческа душа,

в него дух живей свободен,

дух на правдата света.

Клеветници, замлъкнете,

той народа е любил;

зарад него той е страдал,

страдал е и се борил...

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ГОРЕЩА ЗИМА И ХЛАДНИ ПРОЛЕТНИ НАДЕЖДИ - кратък политически обзор от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Какво се случи в началото на 2013 година? Правителството на Бойко Борисов, (разбирай ГЕРБ) откакто дойде на власт през 2009 г. не реши много радикални проблеми, които бяха залегнали като приоритетни в предизборното му обещание. Ръководейки се от главозамайващата изборна победа, гербовци, тръгнаха стремглаво в не много правилна посока на управление, която ги доведе до несправяне с корупционните схеми в почти всички сфери на държавността. Конците на съдебната власт се късаха по шевовете на правораздаването под напора на „Златния телец”. Битовата престъпност триумфира. Икономиката - буксува задъхано. Пенсиите – рахитични. Загърбване на насъщни изисквания за един нормален човешки живот в една нормална правова европейска държава. Хората стигнаха до мръсното дъно на мизерията. Вярно, че всички тези негативи бяха завещани, онаследени от внуците и правнуците на БКП, които я преименуваха в БСП.

Но какво направиха гербовци? Очистиха ли авгиевиете обори на своите предшественици?

Гербовци хукнаха по магистрали...  хубаво! Но чуваха ли гласът на мизерията! Финансовият им министър в наполеонова поза гръмогласно тръбеше – „финансова дисциплина”. Да, ама... Чува ли този, чийто стомах бушува!!! Държавата  от ден на ден обезлюдява. Интелектуалният потенциал се източва зад граница, народът беднее.. Чашата на търпението прелив. Вещае се буря!

И ето, че негативът от този 23 годишен „мирен преход” се превърна в торнадо, което безпощадно отнесе и тези, на които народа бе дал своя безрезервен вот на доверие. Страната ни се тресеше от протести. Проля се кръв... самозапалвания... И ето, ГЕРБ – падна от пиедестала на властта. Служебно правителство.

Очакват ни избори на 12 май. Пръкнаха партии и партийки – като кърлежи за власт. Дал Бог! Множко. Кой ще управлява?.. Народът – суверен ще каже...

Дните до изборите са малко, броени... Чудна пролет... Май! Но ще ли има народна пролет? Ще ли има май в душите на хората?.. Ще видим!!!

Уви...

А ние, земеделците, къде сме? Къде е народната вяра и надежда в нас?..

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.