петък, 23 август 2019 г.

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 1 част


ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ


21.12.1886 – 23.08.1923

ПЪРВА ЧАСТ


РАЙКО ДАСКАЛОВ – от детството до Радомирската република


Райко Даскалов се ражда в будно и родолюбиво семейство.

Учи в училището на Бяла черква, а по-късно в реалната гимназия на Велико Търново и в реномираната търговска гимназия на град Свищов. Там, освен солидни икономически знания, получава и добра езикова подготовка – изучава немски, руски и френски. По почина на баща си, който създава потребителна кооперация „Защита” в родния си град, Райко Даскалов прави ученическа кооперация „Солидарност”. Дипломира се през 1906 г. с амбиция да продължи образованието си. Работи като чиновник в „Балканска трибуна”, а после като журналист. Острото перо, непокорния дух и участието му в студентската акция против цар Фердинанд, прекратяват журналистическата му дейност. През есента на 1907 г. се записва в Хумболтовия университет, после се прехвърля във Философския факултет в Берлин. През есента на 1910 г. отправя молба до Белочерковската дружба задочно да бъде приет за неин член и пише лично до Александър Стамболийски да му изпраща вестник „Земеделско знаме”, за да му сътрудничи. Защитава докторска дисертация на тема: „Чуждестранния капитал в България” и още същата година тя е публикувана на немски език от британското издателство „Адлер”.

Удовлетворен от себе си и от отзивите, които немските преподаватели дават за него и научния му труд, той се завръща в България, с вдъхновение - всичко научено там, да го приложи на дело тук, в Родината. А България е в навечерието на Балканската война. Записва се доброволец. Участва в боевете при Чаталджа. След започване на  Междусъюзническата война е прехвърлен на запад, срещу Сърбия и там влиза в тежки сражения, за което е награден с войнишки кръст за храброст „НАШИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ”, София 28 Октомври 1913 г. Получава ордена докато е курсант в „Школата за запасни офицери” в София, но това не го радва. Райко Даскалов е покрусен от двете проиграни войни и последвалата ги национална катастрофа. Добрата му икономическа подготовка е причина Земеделският съюз да го ангажира за Управител на „Народен магазин” и той успява да го стабилизира, като активно работи и за цялостната кооперативна дейност на съюза. Чувства заплахата на приближаващата се нова война /Първата световна война/ и високо заявява – „Никаква авантюра, абсолютен, строг, искрен и пълен неутралитет. Да пазим България.” Д-р Райко Даскалов апелира за общопартиен кабинет, в който БЗНС самоотвержено да отстоява позицията си на неутралитет, но до такъв не се стига и на 10 септември 1915 г.. се обявява пълна мобилизация, а на 1 октомври с. г. България е въвлечена във войната на страната на Тройния съюз. Райко Даскалов воюва само няколко месеца. През януари 1916 г. е арестуван и доведен в София, с обвинение по Деклоазиеровата афера.

Процесът продължава няколко месеца и за да бъде отстранен като политически противник получава тежка присъда – 8 години затвор. Той не унива, чете, събира материали за книгата си „Борба за земя”, която по-късно ще издаде, пише писма.

В  затвора той формира философските си възгледи за владеенето на земята, като средство за премахване на бедността и икономическото неравенство. Във в. Земеделско знаме пише: трудовото стопанство е единствената форма на производство, която ще спаси света от гнета на експлоатацията и ще докара истинско народовластие у нас и света.” Ал. Стамболийски е заинтригуван от философските идеи на своя другар по съдба.

Войната бушува с всичка сила в Европа. По бойните полета гинат хиляди хора. Войниците, разбирайки безсмислието на проточилата се война, не искат вече да са пушечно месо. След пробива при Добро поле през септември 1918 г., българските войски от Южния фронт стихийно напускат фронтовата линия и се отправят към София, за да искат възмездие за своето страдание и погиналите свои другари.

На 23 септември цар Фердинанд освобождава от затвора Ал. Стамболийски и му предлага да състави кабинет, но той отказва. Освободен е и Райко Даскалов. Двамата земеделци, заедно с други политици участват делегация, която трябва да преговаря с представители на Съглашението и заминават за Кюстендил. Там д-р Райко Даскалов разбира, че необуздана голяма войскова част е събрана в Радомир и може да потегли за София. Той напуска делегацията и се отива в Радомир. От разбунтуваната войнишка маса успява да състави редовна армия, разпределена в дивизии и роти и осъществява жадуваната от Васил Левски идея „за чиста и свята република”! С прокламация към българския народ Райко Даскалов обявява България за Република с Министър председател Ал. Стамболийски; себе си - за главнокомандващ републиканската армия, а град Радомир обявява за столица на младата република, известна като РАДОМИРСКАТА РЕПУБЛИКА.

Тя съществува само няколко дни. Срещу републиканската армия, царят и правителството хвърлят юнкерски части и моторизирана картечна немска войскова част. Райко Даскалов е ранен тежко и Александър Димитров, по-късно министър в земеделското правителство,  го превежда през Коньовската планина до болница на  Съглашението в Солун.

Докато д-р  Р. Даскалов е в Солун, в България е окупирана от съглашенски войски. БЗНС участва във властта. Д-р Р. Даскалов се завръща в България като легендарен герой. В изборите за Народно събрание през 1919  г. БЗНС печели  85 мандата, и Ал. Стамболийски съставя коалиционно правителство, но не с леви партии, а с народняци и с прогресивнолиберали. Д-р Райко Даскалов заема две министерства и става комисар по репарационните въпроси. 

На 27 ноември 1919 г. е подписан убийствения за България Ньойски мирен договор.

Подписва го Ал.Стамболийски, който през цялото време на предвоенната подготовка е водил упорита борба против въвличането на България в Първата световна война. Според Ньойския мирен договор България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишкия окръг; Западна Тракия остава в ръцете на победителите, а по-късно е предадена на Гърция. Освен загуба на територии, България трябва да заплати на държавите победителки 2,250,000,000 златни франка /в продължение на 37 г./. с 5% лихва и да предаде на Гърция, Югославия и Румъния 70,825 глави добитък,  да дава на Югославия ежегодно в продължение на 5 години по 50,000 т. въглища. Няма право на наборна войска. Има право на 20,000 платена армия, но за да поддържа такава армия, България няма средства.

Д-р Райко Даскалов отправя обширно изложение до Председателя на Междусъюзническата Комисия Граф Шеризе в София, в което описва тежкото положение на следвоена България. „Ако бихме могли да теоретизираме, бихме могли да изтъкваме аксиомата, че европейската война, на интензивна индустриална продукция, може да се води само от развити индустриални и финансови страни. България в това отношение бе въвлечена на буксир от силни индустриални и финансови страни. Колкото и малко в количествено отношение да представлява даденото от  България в тая война, като индустриални и финансови средства, то за нейните сили, при нейното стопанство бе всичко, което тя имаше; то причини пълно изчерпване на нейните финанси, то бе пълно унищожение на финансово държавно стопанство.”

Когато излага всички доводи, относно вътрешното финансово състояние на държавата, д-р Райко Даскалов настоява пред Междусъюзническата комисия по репарациите за тригодишна отсрочка при плащанията по дълга.

Постигната е едногодишна отсрочка, и той не е доволен. Започват отново разговори и преговори, докато един ден идва желаната вест. Тригодишната отсрочка е постигната! България е спасена.

                                                   

    До негово Превъзходителство

                 Г-н Райко Даскалов и пр.

      

                                 Г- н Комисар,

        

В заседанието си на 22 того, Комисията по репарациите в Париж, взе следното решение; В изпълнение на чл.122 от Ньойския договор Комисията по репарациите изменя, както следва плащанията установени по §§ 4 и 5 от чл. 121 на казания договор, ще се извърши от 1юли 1924 г.



                               Ливио Бергезе



Отговорът на г-н Бергезе е пространен, с указания и разпоредби за из-плащане на дълга и по него е сключена Конвенция между Българското правителство и Междусъюзническата комисия в  България.

Изплащането на дълга ще започне от 1 юли 1924 г.

Оттук нататък вече всичко е в ръцете на Правителството и трудолюбието на българския народ.  

Според подписаната конвенция, тежестта на дълга трябва да се разпредели между градското и селско население в проценти така: 40% за градското население и 60% за селското. От горното се вижда, че тежестта пада преди всичко на селското население, затова Правителството пуща в ход поземлената реформа и тя дава добър резултат. Благоустрояват се селата, оземляват се безимотни хора, строят се пътища, мостове, училища, нещо невиждано за онова време. Томаховката е заровена.

Д-р Райко Даскалов излиза с поредица статии във в. „Земеделско знаме”, известявайки политическото и финансово състояние на държавата ни. Комунистите негодуват, десните партии се спотайват, виновни за това състояние на държавата, и никаква вина не търсят в себе си. Народът иска съд за виновниците за националната катастрофа. За пръв път е проведен референдум в България. Със своя вот народът си казва думата – виновниците за националната катастрофа да бъдат дадени под съд, но до съд не се стига.

Светът гледа с интерес какво става в  България. Тя  преодолява кризата безкръвно, устремена към своя напредък. Изготвената програма на Правителството за излизане от кризата, макар и под контрол на Междусъюзническата комисия, е задействана в пълна пара. Българският лев става конвертируем.

Германия прилага почти изцяло икономическата програма на Земеделското правителство и прави икономи-ческо чудо. От пази програма Франция и Щатите приемат и прилагат в своите страни – трудовата повинност (трудовите войски).

                       


статията подготви Живка Танчева



Ползвана литература:

Личен архив на д-р Райко Даскалов; 
Спомени на близки хора и роднини; 
проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки.
брой 3/2019

списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

    gabriell-e-lit