неделя, 30 септември 2012 г.

ЗАКРИЛНИКЪТ - стихотворение от ЙОСИФ ПЕТРОВ

На Петко Д. Петков

В ония дни на бран велика,
дни на погроми, мъст и кръв,
Историята те повика
сред първите да бъдеш пръв!

И ти по ботевски въстана
в сюблимния върховен час
срещу насилника, тирана,
освирепял от жад за власт.

Развял заветни идеали,
потомък на бунтовен род,
в борбата тежка ти прежали
и дом, и младост, и живот.

Баща ти бе с куршум ударен,
куршум и брат ти осмърти,
а величав и легендарен,
увисна на бесило ти!

За род, потомство и Родина,
и за народна свобода
в неравния двубой загина
и се превърна във звезда!

И стана знаме във борбата
като велик народен син!
Българийо, Родино свята,
гордей се с тоя исполин!

Йосиф Петров,
„Ти ме повика, мое родно село”, стихове, изд. „Звезди”, София, 1993 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

сряда, 26 септември 2012 г.

ОБЕСВАНЕТО НА НИКОЛА ПЕТКОВ - стихотворение от СТРАХИЛ ПЛАНИНЕЦ

Осиротя България! Мълчат, мълчат   
камбаните на „Александър Невски”…
И хиляди окови глухо пак дрънчат…
Обесен е повторно Левски!
Обесен е Петков! Никола! Във полунощ!
В Софийския затвор стърчи бесило…
И пак един велик виси със страшна мощ,
с неимоверна, с чудна сила!

О, лик на Дух, на Марш! Везувий в таз земя…
В предмаков мрак на Ботев е небето…
Затишие пред буря!... В робската тъма…
Атаки в химн аз будя!... Ето!..
Понася се байрак!... Космичен ек от ров…
Нов опълченец! Земеделец! С вяра!
Говори той – Петков! Никола Де Петков!
Повярвай в себе си, Българийо!

Отекват мощно в ботевския небосклон  
словата: Да живее сво-бо-да-та!...
И става вечност! В парламент и пантеон!
На бастиона – на Борбата!
О, Свободата има космос! Няма гроб!
Легенди връщат се на върховете…
Петков е жив! Потегля мит велик! Не роб!
О, мит, тирани, треперете!

Страхил Планинец,
23 септември 1947 г., София
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

вторник, 25 септември 2012 г.

Безсмъртният път на НИКОЛА ПЕТКОВ - статия от ЙОРДАН БОРИСОВ


21 юли 1893 г. – ражда се в София по-малкият син на Димитър Петков и Екатерина Ризова – Никола Д. Петков;
1910 г. – завършва Първа мъжка гимназия в София и продължава образованието си в Париж, където следва право в Сорбоната;
1912 г. – завършва школата за запасни офицери в София и участва в Балканската война като доброволец – кавалерист;
1918 г. – след Първата световна война продължава образованието си в Париж и завършва право през 1922 г.
1922 г. – по време на 100-дневната обиколка на Александър Стамболийски в Европа, Никола Петков се среща с него и прегръща идеите на БЗНС. Назначен е за секретар на българската легация в Париж;
1923 г. – след 9-юнския преврат оства шест години като изгнаник в Париж. Става съредактор на в. „Народна воля”. Пише книга за историята и идеологията на БЗНС и книга на Александър Стамболийски;
1938 г. – избран е за народен представител и защитава тезата да се спазва Търновската конституция;
1941 г. – въдворен е в концлагера „Гонда вода”;
1943 г. – заедно с д-р Г. М. Димитров приема да участва в Отечествения фронт;
1944 г., януари – интерниран е в град Свищов и е поставен под полицейски надзор;
10.09.1944 г. – отправя апел към земеделците в България да организират земеделски дружби. Участва в правителството на ОФ като министър без портфейл;
1945 г., август – заедно с министрите-земеделци създава опозиционен БЗНС и на 26 август става ръководител на Обединената опозиция в България;
19.10.1946 г. – в София се провежда митинг на опозицията. Никола Петков, носен на ръце от освободените концлагеристи, земеделците и социалдемократите, застава на трибуната. Площадът ехти от нестихващо „Ура!”, „Да живее Никола Петков!”, „Да живее опозицията!”;
1946-1947 г. – Никола Петков е народен представител във Великото народно събрание;
1947 г., януари – Георги Димитров се заканва, че трябва да бъде обесен депутатът Коев. Отговорът на Никола Петков е: „Вие да не сте сатрап, та да произнасяте подобни произволни присъди? Вие правите същото като Цанков – с убийства заплашвате!”;
1947 г., април – произнася голяма реч за външната политика на БЗНС. Парламентът се превръща в арена на политическа схватка между Никола Петков и Георги Димитров;
05.06.1947 г. – с поредна остра реплика, Георги Димитров обвинява Никола Петков, че служи на чужди интереси и заплашва да го хвърли в затвора. Петков отговаря: „Сега може да си отмъстите, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. И днес, и утре ще се боря за свобода, и при вас, и при всеки, който отнема свободата на българския народ.”;
Върху Никола Петков се нахвърлят тайни агенти и комунистически депутати. Никола Петков извиква: „Да живее свободата!” Народните представители от опозицията го заобикалят и пеят: „Той, който падне в бой за свобода, той не умира.” Никола Петков е арестуван. Следва процес и присъда – смърт!
23.09.1947 г. – незабравимият ръководител на опозицията и БЗНС Никола Петков бива обесен от тоталитарната власт на комунистите, в София.
* * *
Публицистът Никола Петков
Публицистиката на Никола Петков, наред с борбата му за тържеството на идеите на БЗНС, е втъкана в неговия всекидневен живот. Никола Петков е съредактор на в. „Народна воля” от 1923 г. до 1929 г. По-късно, от 1931 г. до 1934 г. е сътрудник на в. „Пладне”, редактор в „Земеделско знаме” и директор на в. „Земя”. Журналистическата му и публицистична дейност продължава през 1938 г., когато става съредактор на сп. „Земя и труд”. След преврата на 09.09.1944  г., Никола Петков става директор на в. „Народно земеделско знаме”. В своите статии той се изявява като ерудиран публицист, с верен поглед за промените в Европа и света.
Книгата „Александър Стамболийски – личност и идеи” е сборник от речи, статии и документи, които разгръщат в дълбочина личността и идеите на големия политик и демократ, водача на БЗНС – Александър Стамболийски.
В нея и в своите статии Никола Петков се доказва като публицист, овладял до съвършенство езика на журналистиката.

Йордан Борисов,
„Оставени следи”, публицистика, изд. „Арт Фейс”, 2012 г., Враца,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

понеделник, 24 септември 2012 г.

НИКОЛА ПЕТКОВ – символ и знаме на борбата - есе от ИВАН СЕЛАНОВСКИ



Хвърляйки поглед върху спомените за онези сатанински дни – „дни на погроми, мъст и кръв”, непосредствено след 09.09.1944 г. – кръвта се смразява, ледени тръпки сковават дъха. На власт идва БКП чрез щиковете на съветската армия, която вероломно окупира България. Установява се кървава болшевишка диктатура от сталински тип. Червеният съветски ботуш, със шмайзера на Альоша, тъпче земята на Ботев и Левски, земята на нашите деди. Хоризонтът на родното небе аленее от пролятата кръв. Комунистическата касапница всява смъртоносен страх. Разстрели, лагери, затвори. Такава е зловещата картина на окървавените български поля. Черни забрадки, осакатени съдби.
България е покрита с воал от черен креп. А озверени комунистически шайки всяват ужас и смърт.
На фона на тази неистова вакханалия, превърнала се в политическа клада, се извисява до пантеона на безсмъртието едно име – Никола Д. Петков. И то става символ и знаме на борбата срещу вилнеещия комунистически октопод.
Име, което фокусира лъчите на надеждата, че над България ще изгрее светлото оранжево слънце – слънцето на БЗНС!
Но родният небосклон е обвит от черните облаци на насилието, които вземат връх.
Сталинските палачи и техните български слуги не му простиха, че дръзна да поиска родината на свободолюбивия български дух да се включи в люлката на световната демократична общественост.
Той – Петков, синът на опълченеца Димитър Петков, увисна на бесилото на 23.09.1947 г.!

„О, бесило славно – ти си само
с бесилото на Дякона равно!”

Обесиха материята, плътта, Петков. Но за неговия величав дух нямаха бесило, нямаше смърт.
И ето – той се „превърна в звезда”!

Иван Селановски,
„Мирен преход”, стихове и проза, изд. „Мултипринт”, София, 2010 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой5, септември-октомври 2012 г.

неделя, 23 септември 2012 г.

НИКОЛА ПЕТКОВ – един от великите синове на България - статия от КИРИЛ НАЗЪРОВ


Навършват се 65 години от героичната и мъченическа смърт на Никола Димитров Петков – един от вай-великите синове на нашето Отечество.
Той беше зверски убит от комунистическите диктатори в Софийския централен затвор в полунощ на 22 срещу 23 септември 1947 година. Бива обесен. Очевидци разказват, че преди това е бил умъртвен с чук.
Той е една от най-свидните жертви на нашия народ.
Нека си припомним част от знаменитата му последна реч във Великото народно събрание при отнемането на депутатския му имунитет на 5 юни 1947 г.: „...Моята съвест е била винаги чиста. Такава е била винаги, защото и в моето семейство винаги са били с чиста съвест. Хора с нечиста съвест няма и няма да има... И тогава, и сега заявявам, че се чувствувам щастлив, че имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и на своя брат, да дам, ако е необходимо, живота си за свободата на българския народ!
И наистина. За 40 години едно българско семейство дава 3 жертви. По политически причини са убити Димитър Петков и синовете му земеделци Петко Д. Петков и Никола Д. Петков. Този факт красноречиво говори за нашенските политически нрави и „морал”.Министър-председателят Димитър Петков е убит на 26 февруари 1907 г. между Софийския университет и Орлов мост от Александър Петров, чиновник от Видин. Убийството е поръчано и платено от Народната партия, начело с Иван Е. Гешов. Петко Д. Петков е убит на 15 юни 1924 г. на ъгъла на ул. „ Г. С. Раковски” и „Московска” от поручик Димитър Радев, служител във Военното министерство.
Никола Петков е истински демократ и патриот. С целия си живот и с мъченическата си смърт защити достойно демокрацията и свободата, честта на България и на Българския земеделски народен съюз.С целия си живот и със своята саможертва Никола Петков показа как трябва да се служи на майка България. 
По време на комунистическия режим у нас Българската комунистическа партия беше забранила дори да се споменава неговото име. Искаше да лиши народа ни от един от най-великите негови синове. Уви - това е невъзможно! Българският народ знае, помни и тачи своите герои. А Никола Петков е истински герой с непомръкваща слава. Защото имаше смелостта да защитава своя народ и когато предупреди царя да запази неутралитет и да не хвърля народа в касапницата на Втората световна война, и когато се изправи срещу комунистическата диктатура, и през целия си живот.
Никола Петков беше главен секретар на Българския земеделски народен съюз и водач на Обединената опозиция  - 1945-1947 г. Затова остава като светъл пример за земеделците. Пример – как се отстоява свободата, народовластието и демокрацията.

Кирил Назъров,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.