четвъртък, 14 юни 2018 г.

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА ЗАРАДИ СТАМБОЛ ВОЙВОДА

Скоро след зверското убийство на водача на БЗНС Александър Стамболийски
за него са създадени народни песни, които се запяват из цяла България.
Най-популярната песен за Стамболийски, която се пее по села и градове е „Заплакала е гората…” 
Неин автор е Трифон Кунев, но скоро тя се превръща в народна.
Известният поет и земеделски деец я написва по мотиви и в тоналността на популярната песен за славния Индже войвода.
 
Заплакала е гората  
и на гората листето,  
мъже по черни угари,  
вдовици в черни забрадки,  
заплакали са полята   
и на полята листата,  
селяци по занданите,
сираци по мегданите  
заради Стамбол войвода:
 
„Де да е Стамбол да доди,    
земята редом да види, 
земята ни се почерни
гората попар удари,      
полята слана ослани, 
в селата вихър помина,                         
клети селяци размята -  
кой по тъмни зандани,  
кой по стръмни балкани,  
кой по пуста чужбина!
                                
Де да е Стамбол да доди,   
буйна му снага да видим,  
огнени очи да светнат,  
мъжки му думи да чуем,  
мъките да ни развее!”
 
Тече Мрица кървава,  
никому дума не казва  
какъв е юнак загинал   
до китните й брегове,   
какви е думи издумал   
за рода и за народа,  
какви е мъки понесъл   
за тия черни селяци, 
за тия клети сираци,  
за тия кутри вдовици!
 
Тече Марица кървава,   
никому думи на казва
заради Стамбол войвода!

ЛЗЗ, брой 2/2018 г., /36/

събота, 9 юни 2018 г.

ЮНИ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

В безкрайна скръб потънаха полята
и секна веселият селски глас;
заплакаха със жалък стон селата
във юнския злокобен кървав час.
                
И тъжни сълзи ронеха листата,
на старата надвиснала върба,
замлъкна начумерена реката,
сломена от ужасната съдба.
 
Замлъкна чучулигата, не пее
над плодородната стаена шир…
И кървав вятър с дива сила вее
и шиба безмилостно, безспир.
 
О, юни! Ти разби без жал сърцата
на хиляди селяци и  борци,
но ние, на България чедата
вървим без страх по техните следи.

Петър Илиев, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/

понеделник, 4 юни 2018 г.

ИЗГРЕВ НАД КЛЕПАЛСКАТА МОГИЛА - стихотворение от БОЯН БАЛКАНСКИ

Високо над Клепалската могила
в червено дискът слънчев се показа.
И нажежен от божие огнило
скали и букове с лъчи отряза.
 
Надвеси  се над долината жива,
за да и поднесе небесна сила.
И просълзиха се треви щастливи,
усмивките разцъфнали разкрили.
 
Обсипа се простора с песнопой,
пригласян със гъдулки на щурчета.
Сърни се спуснаха за водопой
по вървище, препасало полето.
 
А аз стоя, сред билките омаян,
на този земен кът – парче от рая!

         Боян Балкански, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/

събота, 2 юни 2018 г.

В МЕХАНАТА - стихотворение от ХРИСТО БОТЕВ

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
 
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
 
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
 
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
 
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
 
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
 
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
 
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
 
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
 
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев, ЛЗЗ брой 2/2018, /36/

НА ХРИСТО БОТЕВ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

“Радецки” своя път към вечността поема,
на тихи Дунав сребърни вълни люлей
и Козлодуйски бряг – неписана поема,
събужда мрака – ето родно слънце грей!
 
Тук великани са целували земята.
На Ботева гърмели огнени слова –
със кървав меч да извоюват свободата,
че робът дигнал непокорната глава!
 
Врачанският Балкан с любов привет изпраща.
Околчица – о, храм на паднали герои –
за битка величава славата препраща…
Българийо, помни, че вечно “Жив е той!”
 
                           Иван Селановски, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/

петък, 1 юни 2018 г.

СИТНИ, ДРЕБНИ... - сатира и епиграми

ДС-ДОНОСЧИК
 
В подходящите моменти   
отстрани надлежно 
всички документи  
за ДС – принадлежност:
разните картончета,  
че е получавал милиончета,
доносите дето писал…
И сега ни лук е ял,  
ни на лук мирисал!
 
             Агент Ченгеджиев
 
ПРАЗНО ПОЛИТИЧЕСКО
ПРОСТРАНСТВО
 
Дясно и ляво - 
все некадърно.
Всякъде плява,  
никъде зърно!
 
ТРЕЗВА
 
Поде - 
водка, кола, бира…
Доде
колабира!
 
ЗАВРЪЩАНЕ
 
Макар невероятно,  
заряза даже и Париж!?
Завърна се обратно… 
за нашенски алъш-вериж!
              
                  Бодил Розин
 
СЪВРЕМЕННИЦИ
 
Творците на халтура
перото си шлифовали
и днес си пеят песнички
не познаващи провали…
В маскарада цирков
конете разиграват,
пак лапат с пълни шепи
и плюят, не прощават…
Напълнили си гушите
за миналото жалят
срещу тлъсти хонорари
и все в попътни гари.
 
              Амиш Вешковa
 
В ПАРЛАМЕНТА
 
Ядат се като побеснели песове - 
едни със западни бомбета, 
а други със червени фесове.
Апостол Левски гледа от портрета  
и съжалява ги народните избраници,
дошли единствено за тлъсти надници.
 
ФИЗКУЛТУРНИ УПРАВНИЦИ
 
Един за футболист тренира,  
утеха явно там намира,
а друг превърта се на лоста…
Пък ние – жертва на мечтите,  
минахме на хляб и сол, горките!
 
ТИХА РЕВОЛЮЦИЯ
 
Внуците смениха във властта дедите си   
и за греховете им затвориха очите си,
нямало избити в лагерите хора, 
нямало и залпа огнен на Аврора.
От народен съд убийците се скриха, 
името на партията бързо промениха.
Те това е революцията тиха!
 
                    Стоян Колдов
                                 
ЗЕМЕДЕЛЦИ НА ЯНИНИ ГРАМАДИ
                          
Едни – души ограбени,
други – бездуховни кютуци.
Традицията тук е още запазена:
събира вярващи и айдуци.
 
По комунистическо ни откраднаха БЗНС-то,
по демокрацията му раздробиха сърцето.
Убийците бащини как да прегръщаме?
От погнуса вече повръщаме!

                    Георги Козарев
ЛЗЗ, брой 2/2018 г., /36/