петък, 6 септември 2024 г.

НЯМА НИКАКВА СТОЙНОСТ ИСТОРИЯ, КОЯТО НЕ Е СВЕДЕНА ДО ЗНАНИЕТО НА ХОРАТА - статия на Боян Балкански

 

Немалко автори – поети, писатели, публицисти и други, закърмени със североизточната руска пропаганда и тоталитарната идеология, останаха явни нейни последователи. Въпреки, че през 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. А други от кръстовището на Промените поеха по новото ветротечение на историята, но запазвайки в мислите си  утаечните наслаги в мутираното им съзнание.

Докато първите, повечето в напреднала възраст, както и техните предци, някога смятаха, че всеки, който има повече имане - воденица, тепавица, бакалница, фабрика, земи и прочие е богаташ и враг на народа, днес (за учудване) същите с голямо удоволствие приемат за нормално милиардерите и диктатурата в Русия!

Тук поставям въпроса за втория тип автори. Те се обединяват в свои малки общества. И пишат ли, пишат по вестници, списания и електронни медии, които им служат и за допълнителна хранилка. Хвалят се помежду си и се награждават помежду си. Но Те почти никога не заемат позиция по значимите катаклизми у нас и чужбина през последните години, разтърсващи установения ред след Втората световна война. И най-вече за окупиране и завладяване на нови територии и държави без спазване на никакви международни договори. Типичен пример затова е агресивната война на Русия в Украйна с цел нейното завладяване. 

Украйна, която се настила с пепел и разруха, ровове и гробове, кръв и сълзи, гняв и мъка! И това става въпреки подписаният Будапещенски договор през 1994 г., където под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал и в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз. В замяна та този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. А „гарантът“ Русия е най-големият завоевател в момента в света!? За случая, мисълта на Ото фон  Бисмарк (1815-1898) е 100-процентово вярна: „Договорите с руснаците не струват дори колкото хартията, на която са написани!“ За тези събития въпросните известни автори са мълчаливи, плашливи, пасивни, неутрални. Така, те не застават в защита на справедливостта и демокрацията, а на страната на диктаторите и агресорите.

От тези автори никога не може да прочетеш цитати на наши революционери, патриоти и културни дейци като Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и други, отнасящи се  не против обикновените руснаци, а срещу имперските апетити и управлението на Руската империя.

Например:

 Георги Раковски: „Всякога проклетата Русия (до 1878 г.), когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела“

Васил Левски: „Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби“ или „Батьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьов сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

 Христо Ботев: „Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употребява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колони.

Захари Стоянов: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти не са апелирали към Русия, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли и от турския.“

Тези плашливи творци никога не биха цитирали и изказвания на много руски личности по отношение на българите като:

Иван Аксаков (1823-1886), чието име (за голяма наша „чест“) носи град Аксаков, улица в централна София и гимназия в Пазарджик (!?): „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на руснаците или по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!“

Владимир Ламсдорф (1844-1907) в дневника му от 27 февруари 1891 г.: „На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и да не се допуска създаване на голяма и независима държава“ и „Руските интереси изискват по-силни Сърбия и Гърция и, докато е възможно, слаба България“.

Тези автори никога не биха посмели да цитират и мнението на видни руснаци по отношение за тяхната Русия. Тук трябва да споменем, че в изказванията им има и известна доза отрицателна емоция (подобни мисли са изказвани и от български личности за България и българите), но тя не може да засенчи голямата част от истината.

Александър Пушкин (1799-1837): „Народ, безразличен към най-малкия дълг, към най-малката справедливост, към най-малката истина, народ, който не познава човешкото достойнство, не признава като цяло нито свободния човек, нито свободната мисъл“.

Иван Тургенев (1818-1883): „Руснакът е най-наглият лъжец в целия свят!“;

Алексей Толстой (1828-1910): „Не е мила, не е уютна руската земя – по-зле е от горчиво робство – хиляди години, избродена с лапи, с досада разравяна с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост“;

Максим Горки (1868-1936): „Най-важният знак за успеха на руския народ е неговата садистична жестокост“;

Иван Шмельов (1873-1950): „Народ, който ненавижда свободата,  обожава робството, обича веригите на своите ръце и нозе, мръсен физически и морално… е готов във всеки момент да гнети всичко и навсякъде“;

Иван Илин (1882-1954): „Русия е най-подлата, отвратителна страна в цялата история на света. По метода на селекцията там бяха отгледани чудовищни морални чудовища, в които самото понятие за Добро и Зло беше обърнато наопаки. През цялата си история този народ тъне в лайна и същевременно иска да удави целия свят в тях.“

Михаил Булгаков (1891-1940): „Не сме народ, а скотове, наглеци, дива орда от душегубци и злодеи“;

Въпросните наши големи текстописци никога не биха писали, например, за  изкланите от Иван Грозни стотици хиляди волжки българи в Казанското княжество, в чест на което е построената черквата „Покров Богородичен“ или „Свети Василий Блажени“ на Червения площад в Москва, на която се възхищават (без да подозират за това) днешните български туристи (!?)

Тези автори никога не биха споменали за отношението на Русия (на „другата, непознатата Русия“) към България и българите затова, че:

* Практикува коварна преселническа политика по отношение на българите след всяка руско-турска война;

* Застава против самостоятелна Българска патриаршия;

* Не ни допуска в Сан Стефано при подписването на  Санстефанския мирен договор (1878);

* За 9-месечното  поддържане на нейната администрация задължава освободената България да ѝ плаща 89 640 000 златни лева или 32 тона злато!

*  Има намерение да разкъса непослушното Княжество България: „Цел на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а подялба дори на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с широка ивица по Черно море, която Русия трябва да потърси начин да остави за себе си. С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия!” (Из миналото на руската дипломация, Исторически изследвания, Полемически статии на С. С. Татишчев. Санкт-Петербург. Издание на А.Суворин, 1890).

* Застава против Съединението на България (1885);

* След Съединението на Източна Румелия и Княжество България (1885) насъсква Сърбия да ни нападне в гръб, а след победата ни над нея подготвя проруски преврат, целящ детронирането на княз Александър Батемберг;

* Застава против независимостта на България (1908);

* Обявява война на България през 1916 г. и нейни войски нахлуват в Добруджа, където са разбити от конниците на ген. Иван Колев, който (преди битката) се обръща към неговите кавалеристи: „Кавалеристи! Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и ще ги прогоним, както всеки враг, който пречи на обединението ни!“

* Под натиск на Коминтерна стимулира подготовката на Септемврийското въстание (1923);

* Подтиква и подкрепя най-големия терористичен акт в историята на България и най-големия в света (до 2001 г.) в черквата „Света Неделя“, София (1925);

* Обявява война на България на 6 септември 1944 г., която, воювайки след това с нея срещу Германия, не ни признава като воюваща, а като победена  страна;

* Създава македонска нация с усърдната подкрепа на Йосип Тито и Георги Димитров, който пред огромно множество българи изнася гръмки речи за „македонизиране“ на десетки хиляди българи, както в Пиринска Македония, така и във Вардарска Македония и Гърция. Оттам идващите българи в България се пропъждат обратно, казвайки им: „Вие не сте българи, вие сте македонци!“ Последствията – хиляди прокудени от тях са избити.

* Подтиква и стимулира избиването на българската интелигенция след 1945 г. и още, и още десетки подобни примери.

Тези потайни и плашливи автори дори не смеят да напишат истината за живота и творчеството на поетите Христо Банковски и Пеньо Пенев. Някои, познавайки ги, се пишат за техни приятели, но днес (?!), а не преди, когато много от тях ги презираха за тяхното бунтарство. Пеньо се възхищаваше от голямото строителство, но в същото време се огорчаваше от все по ширещата се несправедливост в обществото. Незабравим остава неговия стих: „Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек!“

Още множество примери могат да се изредят за покриването, потулването, премълчаването, фалшифицирането, погребването на много истини за България и българите, никога не споменавани от въпросните наши автори! А няма никаква стойност една история, която не е сведена до знанието на хората. И не разчетем ли правилно нейното минало, не можем да предложим разумно бъдеще!

Боян Балкански, "Литературно земеделско знаме", бр. 3/2024

петък, 14 юни 2024 г.

101 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛИЙСКИ - редакционна статия

 

ВЕЛИК И БЕЗСМЪРТЕН ДЪРЖАВНИК

Много пъти сме писали за безсмъртното дело и ярката личност на великия водач на земеделското движение в България - Александър Стамболийски.




Сега ви предлагаме малко хронология – защо и как се стига до жестокото покушение срещу него.

Александър Стамболийски и правителството на БЗНС успяват за кратко време да извадят страната от националната катастрофа след няколкото безсмислени войни.

Но важните, същностни реформи и цялостната дейност на правителството са в интерес на народа и  засягат икономически интереси на  групи и съсловия  в обществото. Това е една от основните причини за да се стигне до кървавия преврат на 9 юни 1923 г.

Когато тръгва на стодневната  обиколка, за да извежда страната от тежката външна изолация, Стамболийски съсредоточава усилията си за решаването на проблема със Западна Тракия и излаза на Бяло море, като оставя за по-късно въпроса за Македония. След сключването на Нишката спогодба – март 1923 г., БЗНС и лично Стамболийски получават още един сериозен противник в лицето на ВМРО.

И се започва подготовката за преврат. В Пазарджик се установява един от висшите дейци на Военния съюз – полк. Славейко Василев, с цел да организира преврата. 

Механизмът на преврата е задвижен на 8 юни.

По  това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица.

На 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полковник Славейко Василев. 

След като му съобщават за преврата, Стамболийски тръгва за двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак. По пътя за Пазарджик тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харлаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Веднага след преврата на много места в страната избухват селски вълнения в подкрепа на Стамболийски. Най-големи са размерите на бунтовете в Плевенско, Шуменско и други селища из цялата страна.  Но всички бунтове са потушени от военния гарнизон и други сили, верни на превратаджиите.

Така мъченически загива  Александър  Стамболийски – една от най-ярките личности в националната ни история.

ЛЗЗ, редакционна статия

 

Кървавият подпис на Александър Стамболийски преди смъртта му

 

Илия Бешков    Убиецът говори

 брой 2/2024


неделя, 9 юни 2024 г.

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА - 70 години от смъртта на Трифон Кунев /1880 - 1954/

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

 

Заплакала е гората

и на гората листето,

мъже по черни угари,

вдовици в черни забрадки,

заплакали са полята

и на полята листата,

селяци по занданите,

сираци по мегданите

заради Стамбол войвода:

„Де да е Стамбол да доди,

земята редом да види,

земята ни се почерни,

гората попар удари,

полята слана ослани,

в селата вихър помина,

клети селяци размята -

кой по тъмни зандани,

кой по стръмни балкани,

кой по пуста чужбина!

Де да е Стамбол да доди,

буйна му снага да видим,

огнени очи да светнат,

мъжки му думи да чуем,

мъките да ни развее!”

Тече Мрица кървава,

никому дума не казва

какъв е юнак загинал

до китните й брегове,

какви е думи издумал

за рода и за народа,

какви е мъки понесъл

за тия черни селяци,

за тия клети сираци,

за тия кутри вдовици!

Тече Марица кървава,

никому думи на казва

заради Стамбол войвода!

 

                 Трифон Кунев

събота, 8 юни 2024 г.

ЯНИНИ ГРАМАДИ - стихотворение на Йордан Борисов

 

 Предател тук сълза не рони

и комунист не сторва кръст!

Тук идва Крайненецът Боне

и в кърпа взема шепа пръст!

 

Свещица палят земеделци;

за вярност дават пак обет.

Пред Мавзолея европейци

във почит чакат своя ред…

 

След тъжно-скръбна панихида

и братски тих дълбок поклон

селякът с мъничка обида

поема път към своя дом.

 

Запрял пред скръбната си нива

той сейва шепицата пръст;

да си остане вечно жив

със жито над човешки кръст...

 

                       Йордан Борисов

четвъртък, 6 юни 2024 г.

ЗДРАВЕЦ - стихотворение на Харалан Недев

 

Съвсем безмълвен до скалата,

стои и пръска аромат

във пазвите  на планината,

със свое място в тоя свят.

 

Студ го тука не сразява,

ни гръм, ни бурите дори!

Той здравия си дъх раздава

на тия букови гори.

 

Пътник, в отдих спрял тъдява,

поема глътка здравина,

която здравеца раздава

сред тая вечна планина.

 

   Харалан Недев

неделя, 26 май 2024 г.

РОДНО ПОЛЕ - стихотворение на Иван Белослатински

Обичам в знойно лято из полето

Да ходя бос след дъжд

сред ширналото се море, в което

полюшва се узряла ръж.

 

Да гледам макове червени,

на птичките да слушам песента

и глъчка на жътвари уморени,

работещи до късно вечерта.

 

На литналата сладкопойна чучулига

да се любувам на гласа,

на равното поле, в което

родих се и прекарах младостта.

                                                 

Иван Белослатински

четвъртък, 23 май 2024 г.

БЪЛГАРСКАТА КНИГА - сатирично стихотворение на Кирил Назъров

 ... че и ний сме дали нещо на светът

и на вси словене книга да четат ...

                                   Иван Вазов

 

Столетия умната книга

народа ни духом въздига.

Макар и прокуждана,

тя пак го пробуждала –

с прочути книжовници,

с безсмъртни бунтовници

и техни следовници…

Книгата Паисиева

старателно преписвана

била е светлик, а

и днес е велика...

 

Да, книгата има история славна,

но всичко било е отдавна…

 

Днес тъне в праха и в тъгата

по старото време, когато

била е почитана,

била е прочитана…

Под тежкото бреме

на смутното време

притулва се нейде из дъното –

измачкана, влажна, прегъната…

Очаква и днес интерес,

мечтае пробуда, прогрес.

Злощастната българска книга!

Е, стига!...

Но питам се с болка, тъга:

а докога?!

бр. 2/2024