*
разтварям крила
(символично, разбира се) –
към кого,
към какво
да летя?!
*
искам кораб
с бели платна…
искам космос в простора
*
космосът,
който искам
е още без хора
*
не, не искам нищо –
нито птица, нито кораб;
хоризонтът нащърбен е –
тежи от облаци…
твоят гръб във вратата
*
два автобуса
с побелели глави
край пресния гроб на баща ми
колко остарели са учениците му
слънчев лъч през дъждовните капки
*
една поправена грешка –
колко други потънаха
в праха на мълчанието
тежат годините
дъждовно очакване
*
в душата си нося
вулкан от невзривени
мълчания
пеперуди върху
майски цвят
*
с изранени крака
вървя към предела;
онзи, зад който
всичко е истинско –
полет на пчела
*
на предела съм –
мойто време тука ще спре
в тишина ще умре
падат дюли –
стъпки към залеза
*
кокиче върху пряспа
главата му
по-високо от бурята
*
капка кръв
върху пръста ти –
не късай цветето!
*
сред изгорялата трева –
глава
на минзухар
*
снежинка
върху влажния нос на куче –
цялата любов на света
в един спомен
прецъфтяло глухарче
*
не са дребни теми
тревите и слънцето –
живеем от слънцето,
в треви ще се превърнем
след това
*
всичко в този свят
е значимо –
врабчето, мравките… и кучето
*
кучето –
всяка сутрин ме буди…
мисълта за него
*
треви и сухи клони,
и цветя –
тишина в стиха
Няма коментари:
Публикуване на коментар