99 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - статия-репортаж на Живка Танчева

 

В ПАМЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

Роден на 21.12.1886 г.

Убит на 26.08.1923 г.

Той не е забравен, но малко от младите хора са чували за д-р Райко Даскалов. В училище не се изучава, съвременниците му отдавна не са живи… Само пожълтелите страници на историята шумят с името му, а съвременните членове на Земеделската организация и съгражданите му грижливо пазят спомена за него.   

 

д-р Райко Даскалов

Всяка година на лобната му дата пред неговия паметник в родната Бяла  черква се събират хора, за да поднесат цветя и венци в знак на почит и признателност. 

На 26 август 1923 г., два месеца и половина след кървавия преврат, с който е свалено правителството на Ал. Стамболийски, наемен убиец от ВМРО застрелва в Прага най-големия оратор на Балканите, наричан „ораторът със златните уста”.

Селяните захвърляли сърпове и паламарки, за да чуят словото му, а то било просто, разбираемо и звънливо; галело слуха им, като песните на Орфей. На митинг, стъпил върху купчина  камъни, едно гълъбче кацва на рамото му и стои там докато си свърши речта. Всеобщ възглас се изтръгва от  народа – „А-а-а… това е поличба“! Почитателите му го боготворят, за тях той е легенда, героят от Владая, за противниците си е „злият гений“.                                                                               

Кой е всъщност д-р Райко Даскалов?

Гениален учен: философ и финансист, владеещ няколко езика, включително латински. Завършил висшето си образование с отличен в Германия,  натрупал големи всеобщи познания в берлинските библиотеки, защитил дисертация с тема „Чуждият капитал в България”, която веднага е отпечатана в тамошната преса, за която получава докторско звание. Имал е възможност да остане и работи в Германия, но се завръща в България, за да приложи на дело всичко, което е научил в чужбина. И в продължение на пет години го прави неуморно.

И този 26 август събра в Бяла черква млади и стари пред паметника му.

Пред паметника на д-р Райко Даскалов в гр. Бяла черква, 26.08.2022 г.

И тази година с цветя и минута мълчание почетохме паметта му, спомнихме си и напомнихме делото му, живота му, мечтите му…

Живка Танчева

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 3 част

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

21.12.1886 – 23.08.1923

ТРЕТА ЧАТ

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

По настояване на Междусъюзническата комисия в началото на 1922 г. д-р Райко Даскалов е отстранен  от заеманата длъжност, защото е неотстъпчив по въпроса за репарационния дълг и е заменен с по симпатичния на съюзниците Марко Турлаков, от крайната десница в БЗНС.
Освобождаването на Райко Даскалов като комисар по репарационните въпроси се обяснява официално със здравословното му състояние, изискващо да отиде на почивка и лечение. Всъщност, той заминава за Берлин и Виена, за да запознае тези страни с репарационния въпрос и да търси съдействие. Посещава и Париж, където се опитва да преговаря директно с Главната квартира по репарациите. При завръщането си в София прави изявления, че мисията му е успешна.
През пролетта на 1923 г., става ясно, че Марко Турлаков не е подходящ за поста си и Ал. Стамболийски лично поема проблема с репарациите. На основата на извършеното от д-р Райко Даскалов, срещу някои ангажименти в областта на външната политика, България сключва сносно споразумение за репарационния дълг, с което се постига не само намаление на репарациите, а и тригодишна отсрочка за изплащането им и подобрени условия за издължаване.
Докато е комисар по репарациите, д-р Даскалов отново сменя своя ресор в правителството. През есента на 1921 г. е убит министъра на вътрешните работи Александър Димитров от терористи на ВМРО. Убитият е един от най-преданите хора на земеделската организацията, убеден републиканец-демократ, радетел за развитието на кооперативното движение в България.
След извършените кабинетни промени през януари 1922 г.,  Райко Даскалов,  с неговите изключителни способности, компетентност  и авторитет, става министър на вътрешните работи, на народното здраве и заместник на  Ал. Стамболийски. През честите и продължителни отсъствия на премиера от страната, д-р Даскалов поема и неговите задължения.
Новатор и реформатор, винаги със свежи идеи, Райко Даскалов се заема да обнови и модернизира министерството на вътрешните работи.
Поставя въпроса за приемането на редица закони: закон за устройство на министерството на вътрешните работи, закон за полицията, закон за министерството на народното здраве и др. Счита, че стабилизиране на вътрешното положение ще се постигне чрез издигането на властта и превръщането й „ в закрилник на гражданина и неговите свободи” и установяването на демократичен ред.
Според Райко Даскалов съществен елемент за народовластието е децентрализацията на властта и той проектира закона за селските общини, окръжните съвети, за управлението на окръзите и околиите. „Общинският съвет е ос, център, около който ще се върти народовластието в България” – казва в изявление той – „Същото ще се дължи и на окръжните съвети. Те ще трябва да  бъдат издигнати до  малки парламенти… за да освободят по този начин централната власт…. От чисто локални въпроси”. Заседанията на общински-те съвети да бъдат публични, да се разгласяват с барабан, да се провеждат в празнични дни и големи зали. Идеите му за самоуправление, обаче, остават само намерения.
Замислените закони по модернизирането на Министерството на вътрешни-те работи също не се осъществяват.
Обстановката в България се усложнява, започва най-бурният и драматичен период от земеделското управление. Лавина от събития и спешни проблеми поглъщат вниманието и енергията на министъра на вътрешните работи и законотворчеството остава на заден план. Приема се само „Закон на столичната община”, в който заляга принципа за модернизиране и подобряване ръководството на разрасналата се след войните София – създават се шест районни управления в шестте района на столицата. Буржоазната опозиция убеждава царя да не го подписва, но Райко Даскалов успява да респектира монарха – пише му лично писмо, двамата се срещат и указа за утвърждаване на Закона за столичната община е подписан.
Загубилите властта партии третират земеделците като нежелани пришълци в управлението. В началото техният лозунг е: „Никакво съдействие. Нека се пържат в собственото си масло!”. От есента на 1920 г. тези партии, в съюз с ВМРО, започват да кроят планове как да си върнат властта и в една нощ да пометат земеделската „мръсна пасмина”. През 1921 г. дясната опозиция се организира и сплотява. Военният съюз и ВМРО се активизират, появява се Народният сговор, а през 1922 г. и Конституционният блок (Демократическата, Радикалната и Обединената Народно прогресивна партия). От  пролетта на 1022 г.  дясната опозиция предприема широко настъпление срещу земеделския режим, комбиниран с натиск върху царя да отстрани БЗНС от управлението.
Още първите прояви показват, че Райко Даскалов не е стандартен тип вътрешен министър и е трудно предсказуем. Добре информиран и с бързи реакции, той често изпреварва журналистическия интерес по злободневни въпроси.
Недоволни от новия фонетичен правопис и от Закона за народното просвещение, ограничаващ дейността на университетските преподаватели, академичните среди обявяват през март 1922 г. Официално, тя е подкрепена от широки културни среди и техните организации, неофициално и от Военния съюз и На-родния сговор.
Според д-р Райко Даскалов университетската стачка не е академична, а партизанска: дясната опозиция използва борческия дух на студентите за свои цели. На 11 март пред Народното събрание има митинг и полицията се готви да го разпръсне. Неочаквано се появява Райко Даскалов и нарежда на полицаите да се изтеглят. Студентите заявяват, че искат да манифестират, той разрешава и сам застава в първите редици на манифестацията. Това обърква ръководители-те на акцията: те разбират, че министърът на вътрешните работи може да се включи в планирания митинг пред Народното събрание и отклоняват манифестацията към площад „Ал Невски”. „Защо се отказвате от протестния митинг, направете го, кажете вашите искания, аз ще ви отговоря от името на правителството” – предлага Р. Даскалов. Това окончателно и непоправимо дезорганизира студентите, митингът не се провежда.
Фронтът на Софийския университет срещу правителството на БЗНС не е единствен. Налице е подозрително сближаване между врангелиската армия, настанена в България по волята на Съглашението, с някои опозиционни среди и Военния съюз. През м. февруари 1922 г. лично барон Врангел идна в България да инспектира своите войски. В печата и парламента се подема кампания за разоръжаване на врангелистите и изгонването им от страната, тъй като предс-тавляват заплаха за властта и националната независимост.
Тежестта по излизането на правителството от тази тежка ситуация се поема от Райко Даскалов. Неговото министерство решава: всички руски войскови части да внасят пари за издръжката си, тъй като депозираните са изчерпани; бързо и окончателно да се разоръжат, включително техните военни  училища на българ-ска територия; всички руски военни части да се подчиняват на българските закони и на българските граждански власти, а правителството да съдейства за завръщането им в родината.
Във връзка с разкрити документи, свидетелстващи за заговорническа дейност на врангелистите с някои опозиционни партии, на 11 май Министерския съвет решава да се екстрадират от страната всички висши руски офицери и щабове, да се контролират техните фондове за издръжка, а войниците да се разпръснат по селата. Райко Даскалов уведомява Стамболийски, който е в Генуа, че врангелистите, насърчавани от дясната опозиция, организират заговор срещу суверенитета на страната. Барон Врангел реагира със заплашителна телеграма срещу земеделското правителство, което отговаря със специално комюнике, а Райко Даскалов заявява в парламента: „ Ще бъдем съдени, ще бъде престъпление, ако не вземем мерки срещу врангелистите”.
Стига се до едно полезно за България решение на Съглашението: оръжие-то на врангелистите да се предаде на ликвидационния орган на съглашението, а техните организации и сдружения да се разтурят. Това означава, че те вече не са бойна сила, която може да се използва срещу страната и правителството. С това Райко Даскалов си спечели допълнителни антипатии и нова доза ненавист от десните опозиционни лидери.
На 27 септември 1922 г. Конституционният блок насрочва национален събор в Търново с намерение съборът да се превърне в „народна трибуна над дружбашкия режим”. Дворецът внушава на привържениците на блока да не се спират пред нищо, даже и пред въоръжени стълкновения, ако властта се противопостави на акцията им със сила. Тогава царят щял да се намеси и с помощта на армията да смени правителството на Ал. Стамболийски.
     БЗНС отговаря на блоковия събор с контра събор на същата дата и съ-щото място. Свикан е под формата на конгрес на цвеклопроизводителите и конгрес на инвалидите, старците и вдовиците от войната. Ал. Стамболийски заминава за Женева, за да присъства на заседание на Обществото на Народите (ОН), като е на мнение да се забранят и двата  събора. Според Райко Даскалов няма законно основание за такава реакция и Министерския съвет решава да се вземат мерки за избягване на стълкновения, произшествия и буйства и възлага на министър Райко Даскалов да вземе необходимите мерки за запазване на реда при „пълна негова отговорност”. Той прави изявления, че не правителството, а БЗНС ще се бори с конституционния блок.
При придвижването на блокарите и земеделците, пътуващи с влака София-Търново, между тях възникват конфликти. Блокарите се държат арогантно, презрително и предизвикателно със селяните, отправят към тях обидни думи и ругатни. В същия влак пътува и Райко Даскалов, като благодарение на неговата намеса не се стига до кървави стълкновение, но не успява да спаси брадите и мустаците на М. Маджаров, д-р. Ст. Данев, Ал. Малинов, Андрей Ляпчев и др. когато влакът спира на гара Плевен. Години по-късно, когато въпросните политици още тръбят в десния печат, че селяните са извършили издевателства на тях, самият  Ал. Малинов ще каже: „вие се оплаквате загдето ни отрязаха брадите, а те пораснаха по-буйни и по-красиви, а къде са главите на Стамболийски, на Райко и на колко много още…”
Групата на Конституционния блок не стига до Търново не поради намесата на органите на властта, а поради отпора на селяните. Те не можаха да простят на тия, които водиха убийствените войни, завършили катастрофално, не можеха да простят за убитите техни свидни чеда при Захарна фабрика и на фронтовата линия, за оставените сираци и войнишки вдовици. Земеделските колони влизат в старата столица и се събират на Марно поле.
Цялата нощ на 16 срещу 17 септември Райко Даскалов посреща делегатите от страната и е уверен в тяхната подкрепа и жертвоготовност, както по време на Владайските събития. До известна степен е разтревожен дали ще съумее да  усмири това множество, което идва с определени искания, развълнувано и ожесточено. Засечени са два камиона с оръжие и боеприпаси на блокарите, идващи от Горна Оряховица към Търново. Митингът се провежда под наслов: „Да се приложат реформите на Земеделския съюз! Да бъдат съдени виновници-те за националната катастрофа! Народните предатели да се хвърлят в Янтра!”
По първия въпрос всички са единодушни, но решения по другите два биха навредили на преговорите, които Ал. Стамболийски води в Женева. Редуват се оратори, но не могат да усмирят множеството. Всички очакват на трибуната легендата на Радомирската република Райко Даскалов. Той обещава, че ще се проведе референдум, за да се допитат до целия народ и за да не допусне по-голямо брожение, запява земеделския марш, делегатите също запяват и под строй се изтеглят от митинга.
Въпреки това, всичко сторено от него като министър на вътрешните работи поражда възражения и недоволство от страна на дясното крило в земеделския съюза, на царя, на Конституционния блок и Светия Синод. Дворецът и Светият синод предпочитат да не афишират враждебност, но блоковият печат изобилства от нападки по негов адрес. Десните партии се чувстват надхитрени и изиграни, но отделни техни дейци признават политическия усет и прозорливост на министъра, който не се е поколебал да разреши едновременно провеждане на двата събора, като с това е показал силното влияние на Земеделския съюз.
Търновските събития предизвикват ръководството на БЗНС да създаде „конна гвардия” със задача да охранява конгресите и събранията на съюза. За неин главнокомандващ е определен министъра на вътрешните работи. Опозицията отново сипе хули, като нарича командира на Оранжевата гвардия – „радомирския разбойник”
Противниците на д-р Даскалов се множат.
Обещаният от него референдумът за съдене на виновниците за националната катастрофа се провежда на 19 ноември 1922 г. по закон, гласуван от парламента. Но в печата, както и в парламента, Блоковите водачи обвиняват и клеветят Райко Даскалов, че се съюзил с комунистите, а земеделците са издига-ли „болшевишкото знаме”. Съглашенците също считат, че референдума е дело на „екстремистите около Райко Даскалов” и искат разтурянето на  Оранжевата гвардия.

статията подготви и предостави за публикуване
Живка Танчева

използвани литературни източници: проф. д. и. н. Димитрина Петрова

брой 1/2020

списание "Картини с думи и багри" брой 1/2020

gabriell-e-lit

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 2 част

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

21.12.1886 – 23.08.1923

ВТОРА ЧАСТ

СЛЕДВОЕННАТА ДЕЙНОСТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

                    

Периодът, който изминава БЗНС, за да стигне до изборна победа през 1919 г., е наситен с много трудности. Изминали са шест военни години, през които не е провеждан конгрес, БЗНС няма организационен живот, наложително е да се свика ХV-ти конгрес. С изготвянето на програмата му се заемат Ал. Стамболийски и д-р Райко Даскалов. Изготвя се и проектоустав, който се обсъжда в дружбите. Д-р Райко Даскалов формулира основните принципи на БЗНС:  народовластието и трудовата поземлена собственост.

За него  са  еднакво неприемливи и „едрото земевладение и премахването на частната собственост върху земята”. Основно виждане  в неговата програма е: „Земята да принадлежи на тогова, който я обработва.”

На ХV-тия конгрес се получава известен сблъсък в парламентарната група между хората на Стамболийски и тези на Димитър Драгиев. Д-р Райко Даскалов ръководи конгреса и не допуска да се стигне до разцепление в съюза.

Приета е следната резолюция: „Септемврийската революция (1918) – беше една неизбежна последица от главоломната и гробокопаческа политика на кръволока Фердинанд.”

Основната, програмната политическа задача, приета от конгреса е „установяване на народовластие”, разбирано като конституционно парламентарно управление.

В програмата отсъства точка за република, макар участниците в него да не се отказват от републиканската идея, но моментът не е подходящ, поради пълната политическа изолация на страната; делегатите съзнават, че приемането на политически курс към установяване на републиканско управление би довело до нови скандали между съседните държави, които са с монархическо управление. При закриването на Конгреса д-р Райко Даскалов държи пламенна реч, с която взривява делегатите: „Вместо да строим казарми, ние ще строим училища. Вместо да точим ножове, ние ще точим плугове! Това е нашата политика,  нашето знаме, нашият девиз и нашият път!”

В изборите през м. август 1919 г. БЗНС е първа парламентарна сила. Ал. Стамболийски трябва да със-тави правителство. За министър на войната той предлага д-р Райко Даскалов, който има медал за храброст и е завършил школата да запасни офицери, а освен това е бил главнокомандващ Републиканската армия. Д-р Даскалов отказва. Душата му е пропита с дъха на земята и иска да работи за осъществяването на поземлена реформа. Земеделското министерство се оказва тежък ресор. Селското стопанство е в следвоенна разруха:  изтощено от реквизициите, от липсата на работоспособни мъже, добитък, коли, с износен инвентар, навсякъде се ширят спекула, мизерия и глад. България губи част от плодородните земи на Добруджа и Тракия, в страната нахлуват десетки хиляди бежанци, които трябва да бъдат оземлени. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подсигури прехраната на населението, а това означава – да се модернизира земеделието.

През м. ноември 1919 г. е приет „Закон за търговия със зърнените храни и произведения от тях за прехраната”.

Създава се Консорциум, който изкупува храни направо от производителите, но среща съпротивата на търговците житари и по настояване на Междусъюзническата комисия е отменен.

Като философ, д-р Райко Даскалов добре е проучил поземлените реформи на братята Грахки и иска, след като ги осъвремени, да ги приложи в България. С присъщата си енергия и работоспособност, заедно с екипа си, той се заема със създаването на законопроект за „трудовата поземлена собственост”. През м. февруари 1920 г. проектът е отпечатан в десетки хиляди екземпляра и е разпространен из цялата страна. С известна загриженост той констатира: „Макар черния блок и комунистите да лъжеха народа, че земеделците не ще раздават никаква земя и правят вулгарни агитации, с което попречиха на много нуждаещи се да подадат декларации за земя, досега са оземлени 55 820 семейства. За него въпросът за комасирането на земята „се намира още в самото начало на  своето развитие” и тепърва този от голямо значение въпрос ще излезе на сцената у нас. Само след неговото решаване ще може да се даде един голям тласък на българското земеделско производство.

В „Закона за трудовата поземлена собственост” д-р Райко Даскалов засяга и въпроса за „сдобиване на всяко семейство с дворно място и дом”, което да „важи както  за селата и така и за  града”. Според закона три родови семейства могат да притежават до 500 декара земя.

Току-що страната се е отърсила от шока във връзка с подписания в Ньой мирен договор и в България избухва Транспортната  стачка. Благодарение на разумната политика, която води земеделското правителство, стачката е потушена. Д-р Райко Даскалов с възмущение формулира стачката така: „социалисти и комунисти не направиха стачка против войната, а стачкуваха против земеделското правителство”.

След потушаване на транспортната стачка, БЗНСсе чувства с укрепнали позиции и започва да се готви за самостоятелна власт. Александър Стамболийски успява да издейства от цар Борис ІІІ указ за разпускане на избраното преди половин година ХVІІІ ОНС, както и за насрочване на нови избори. Пред представители на печата д-р Даскалов обяснява, че правителството е изправено пред алтернативата или да се откаже от своята програма, или да потърси подкрепа от народа.

Изборите за ХІХ ОНС се провеждат през март 1920 година при неимоверно разгорещена и ожесточена борба между политическите сили. Главното в случая не е за позициите в бъдещия парла-мент, а кой ще води съдбините на България – буржоазните партии, БКП, или междинната центристка сила БЗНС. В изборите земеделския съюз постига впечатляващ, но  непълен успех – 29% от гласовете и 110 мандата (от всичко 229). Въпреки това, след известни сондажи за формиране на коалиционно правителство, през май 1920 г. се създава самостоятелен кабинет начело с Ал. Стамболийски. В това уникално аграрно-центристко правителство д-р Райко Даскалов поема нов ресор – става министър на търговията, промишлеността и труда, без да успее да реализира проектите си за селото.

Хомогенното земеделско правителство поема държавното кормило в труден момент. България е в международна изолация, икономически съсипана, обременена с непосилни репарации и стари дългове: трябва да издържа окупационните съглашенски части, а след влизането на договора в сила и многобройни контролни органи, да осигури завръщането на пленниците и заложниците, да осигури пенсии за хилядите инвалиди, вдовици и сираци, както и обезщетения на съкратените офицери, да устрои хиляди бежанци и др.

Д-р Райко Даскалов е в челните редици на реформаторите в БЗНС, които считат, че България може да бъде извадена от това тежко, ненормално положение и да бъде поведена напред, но само при радикално преустройство на икономиката.

Необходими са реформи – ограничаване на едрия капитал, създаване на държавни монополи и превръщане на кооперациите в  доминиращ стопански фактор. Д-р Райко Даскалов е за всестранно икономическо развитие на България. Индустрия или земеделие – такъв въпрос не бива да се поставя, пише той. „Не може една страна да живее само със земеделие... Ние сме длъжни да имаме и занаяти, и индус-трия, особено оная индустрия, която черпи своите материали от нашето земеделие и нашите подземни богатства… Само със земеделие страната ни ще бъде като човек с една ръка, а сама ръка и в морето не може да се измие.

За да се развива националната икономика, капиталите трябва да се насочат към производството, а не към спекулата, да се създават държавни монополи и кооперативни предприятия в занаятите и индустрията. Прогресивно да се облагат доходите, дружествата и  имотното състояние. Работниците да получават дял от печалбите на предприятията, да се усъвършенства социалното осигуряване”, препоръчва д-р Райко Даскалов.

По въпроса за чуждите капитали, той е на мнение, че „те трябва да се допускат, но не безразборно и безконтролно.”

Концепцията на Райко Даскалов за развитието на икономиката не се приема от целия правителствен състав.

Групата около Марко Турлаков е само за козметични промени, умерените, към които принадлежи и Александър Стамболийски, са за по-ограничени реформи, против държавните монополи. Това създава определени трудности на стопанския министър, но въпреки това той движи проектите си енергично, настойчиво и с въображение и насоченост за постигане на реални радикални реформи.

Консорциумът е трансформиран в Държавно-кооперативна организация за износ и търговия с храни. Д-р Райко Даскалов успява да прокара „Закона за модернизирането на селското производство”.

Негова е идеята за обновяване на земеделието чрез „Закона за водните синдикати” /1920 г./.

Водните ресурси, макар и ограничени, да се използват най-рационално. Предвижда се строителство на язовири, водни електроцентрали, напоителни и отводнителни системи. Строителството им да се извършва не само от държавата, но и на кооперативни начала от водните синдикати, а в тях да влизат: собственици на земя, на воденици, мини и др., общини и окръзи. За водните синдикати предвижда редица привилегии: освобождават се от мито внесените от тях машини и инсталации, отстъпат им се безвъзмездно държавни и общински имоти и др. За строителството на водни съоръжения д-р Даскалов разчита на трудовата повинност, която е въведена вече със закон. В държавната програма за водите на България, той чертае една внушителна, смела и далновидна система. Модернизирането и напредъка  на страната да се осъществи чрез създаване на единна електрическа мрежа, поливно земеделие и съвременно водоснабдяване.

Д-р Райко Даскалов е инициатор за изготвяне на Законопроект за горите, който предвижда тяхната експлоатация да се извършва от кооперативни сдружения.

През 1921 г. е приет Законопроект за трудовата поземлена собственост (ТПС), но в нов вариант. При неговото обсъждане и подготовка Райко Даскалов, верен на своето убеждение за социална справедливост, държи реформата да бъде социално ориентирана, да се постави в рамките на труда и да облагодетелства колкото може повече безимотни селяни. Той е радетел за кооперативно обработване на земята. Оглавява комисията в УС на БЗНС, която трябва да проучи възможностите за нейното практическо използване.

Д-р Райко Даскалов разбира несъвършенството и ефекта на закона спрямо работниците и предлага да се разшири със закони за обществените осигуровки, контрол на работниците върху производството на предприятията и участие в техните печалби, за изглаждане на конфликтите между труда и капитала. Той е вносител на един доста модерен законопроект за социално осигуряване, провален от задружните усилия на лявата и дясна опозиция.

По повод поканата на английското правителство д-р Райко Даскалов да посети панаирите в Лондон и Бирмингам през март-април 1921 г., той е натоварен с отговорна мисия - да обиколи няколко съглашенски държави и да направи сондажи по икономически и политически въпроси. Отправя се за Женева, след това посещава Брюксел, за да се запознае с предстоящото пристигане   на Междусъюзническа комисия в България. Във Франция се среща с видни политици и общественици като Е. Ерио, Ленай (член на главната  комисия по репарациите), с приятели на България, като полковник Ламуш, мадам Менар-Дориан и много други, като търси съпричастност за намаляване на репарациите, излаз на Бяло море и раздвижване на българо-френските връзки.

След тази обиколка на Европа, той посещава Лондонското промишлено изложение. В Англия д-р Райко Даскалов се свързва с банките по плащанията на довоенните дългове на България и подписва изгодни спогодби по издължа-ването  им.

Не пропуска да посети и разгледа панаира в Бирмингам, индустриални предприятия в Глазгоу и Манчестър, посещава Департамента по морска търговия. Среща се с кмета на Лондон, гостува на английското географско дружество, проучва въпроса със снемане на възбраната на българските имоти в Англия (заради репарациите). Сврзва се с асоциацията на аглийските производенели, разговаря с писателя Х. Уелс и  много други видни общественици на Англия.

В Лондон, в края на м. февруари, започва среща на външните министри на Англия, Франция, Италия, Белгия и САЩ, на която ще се разглеждат въпроси, касаещи Балканите. Д-р Райко Даскалов не пропуска възможността да разговаря със съглашенските политици за излаза ни на Бяло море, за българските преселници от Беломорска Тракия, за диалог с членове на главната репарационна комисия. Въпреки голямата натовареност, той не престава да следи и какво става в България. Тревожи го поведението на Марко Турлаков и неговите големи амбиции за премиерския пост.

Статията подготви и предостави за публикуване
Живка Танчева

Ползвана литература:

Личен архив на д-р Райко Даскалов;

Спомени на близки хора и роднини;

проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки 

брой 4/2019
списание "Картини с думи и багри" брой 4/2019

gabriell-e-lit

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ - 1 част

ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ

21.12.1886 – 23.08.1923

ПЪРВА ЧАСТ

РАЙКО ДАСКАЛОВ – от детството до Радомирската република

Райко Даскалов се ражда в будно и родолюбиво семейство.

Учи в училището на Бяла черква, а по-късно в реалната гимназия на Велико Търново и в реномираната търговска гимназия на град Свищов. Там, освен солидни икономически знания, получава и добра езикова подготовка – изучава немски, руски и френски. По почина на баща си, който създава потребителна кооперация „Защита” в родния си град, Райко Даскалов прави ученическа кооперация „Солидарност”. Дипломира се през 1906 г. с амбиция да продължи образованието си. Работи като чиновник в „Балканска трибуна”, а после като журналист. Острото перо, непокорния дух и участието му в студентската акция против цар Фердинанд, прекратяват журналистическата му дейност. През есента на 1907 г. се записва в Хумболтовия университет, после се прехвърля във Философския факултет в Берлин. През есента на 1910 г. отправя молба до Белочерковската дружба задочно да бъде приет за неин член и пише лично до Александър Стамболийски да му изпраща вестник „Земеделско знаме”, за да му сътрудничи. Защитава докторска дисертация на тема: „Чуждестранния капитал в България” и още същата година тя е публикувана на немски език от британското издателство „Адлер”.

Удовлетворен от себе си и от отзивите, които немските преподаватели дават за него и научния му труд, той се завръща в България, с вдъхновение - всичко научено там, да го приложи на дело тук, в Родината. А България е в навечерието на Балканската война. Записва се доброволец. Участва в боевете при Чаталджа. След започване на  Междусъюзническата война е прехвърлен на запад, срещу Сърбия и там влиза в тежки сражения, за което е награден с войнишки кръст за храброст „НАШИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ”, София 28 Октомври 1913 г. Получава ордена докато е курсант в „Школата за запасни офицери” в София, но това не го радва. Райко Даскалов е покрусен от двете проиграни войни и последвалата ги национална катастрофа. Добрата му икономическа подготовка е причина Земеделският съюз да го ангажира за Управител на „Народен магазин” и той успява да го стабилизира, като активно работи и за цялостната кооперативна дейност на съюза. Чувства заплахата на приближаващата се нова война /Първата световна война/ и високо заявява – „Никаква авантюра, абсолютен, строг, искрен и пълен неутралитет. Да пазим България.” Д-р Райко Даскалов апелира за общопартиен кабинет, в който БЗНС самоотвержено да отстоява позицията си на неутралитет, но до такъв не се стига и на 10 септември 1915 г.. се обявява пълна мобилизация, а на 1 октомври с. г. България е въвлечена във войната на страната на Тройния съюз. Райко Даскалов воюва само няколко месеца. През януари 1916 г. е арестуван и доведен в София, с обвинение по Деклоазиеровата афера.

Процесът продължава няколко месеца и за да бъде отстранен като политически противник получава тежка присъда – 8 години затвор. Той не унива, чете, събира материали за книгата си „Борба за земя”, която по-късно ще издаде, пише писма.

В  затвора той формира философските си възгледи за владеенето на земята, като средство за премахване на бедността и икономическото неравенство. Във в. Земеделско знаме пише: трудовото стопанство е единствената форма на производство, която ще спаси света от гнета на експлоатацията и ще докара истинско народовластие у нас и света.” Ал. Стамболийски е заинтригуван от философските идеи на своя другар по съдба.

Войната бушува с всичка сила в Европа. По бойните полета гинат хиляди хора. Войниците, разбирайки безсмислието на проточилата се война, не искат вече да са пушечно месо. След пробива при Добро поле през септември 1918 г., българските войски от Южния фронт стихийно напускат фронтовата линия и се отправят към София, за да искат възмездие за своето страдание и погиналите свои другари.

На 23 септември цар Фердинанд освобождава от затвора Ал. Стамболийски и му предлага да състави кабинет, но той отказва. Освободен е и Райко Даскалов. Двамата земеделци, заедно с други политици участват делегация, която трябва да преговаря с представители на Съглашението и заминават за Кюстендил. Там д-р Райко Даскалов разбира, че необуздана голяма войскова част е събрана в Радомир и може да потегли за София. Той напуска делегацията и се отива в Радомир. От разбунтуваната войнишка маса успява да състави редовна армия, разпределена в дивизии и роти и осъществява жадуваната от Васил Левски идея „за чиста и свята република”! С прокламация към българския народ Райко Даскалов обявява България за Република с Министър председател Ал. Стамболийски; себе си - за главнокомандващ републиканската армия, а град Радомир обявява за столица на младата република, известна като РАДОМИРСКАТА РЕПУБЛИКА.

Тя съществува само няколко дни. Срещу републиканската армия, царят и правителството хвърлят юнкерски части и моторизирана картечна немска войскова част. Райко Даскалов е ранен тежко и Александър Димитров, по-късно министър в земеделското правителство,  го превежда през Коньовската планина до болница на  Съглашението в Солун.

Докато д-р  Р. Даскалов е в Солун, в България е окупирана от съглашенски войски. БЗНС участва във властта. Д-р Р. Даскалов се завръща в България като легендарен герой. В изборите за Народно събрание през 1919  г. БЗНС печели  85 мандата, и Ал. Стамболийски съставя коалиционно правителство, но не с леви партии, а с народняци и с прогресивнолиберали. Д-р Райко Даскалов заема две министерства и става комисар по репарационните въпроси. 

На 27 ноември 1919 г. е подписан убийствения за България Ньойски мирен договор.

Подписва го Ал.Стамболийски, който през цялото време на предвоенната подготовка е водил упорита борба против въвличането на България в Първата световна война. Според Ньойския мирен договор България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишкия окръг; Западна Тракия остава в ръцете на победителите, а по-късно е предадена на Гърция. Освен загуба на територии, България трябва да заплати на държавите победителки 2,250,000,000 златни франка /в продължение на 37 г./. с 5% лихва и да предаде на Гърция, Югославия и Румъния 70,825 глави добитък,  да дава на Югославия ежегодно в продължение на 5 години по 50,000 т. въглища. Няма право на наборна войска. Има право на 20,000 платена армия, но за да поддържа такава армия, България няма средства.

Д-р Райко Даскалов отправя обширно изложение до Председателя на Междусъюзническата Комисия Граф Шеризе в София, в което описва тежкото положение на следвоена България. „Ако бихме могли да теоретизираме, бихме могли да изтъкваме аксиомата, че европейската война, на интензивна индустриална продукция, може да се води само от развити индустриални и финансови страни. България в това отношение бе въвлечена на буксир от силни индустриални и финансови страни. Колкото и малко в количествено отношение да представлява даденото от  България в тая война, като индустриални и финансови средства, то за нейните сили, при нейното стопанство бе всичко, което тя имаше; то причини пълно изчерпване на нейните финанси, то бе пълно унищожение на финансово държавно стопанство.”

Когато излага всички доводи, относно вътрешното финансово състояние на държавата, д-р Райко Даскалов настоява пред Междусъюзническата комисия по репарациите за тригодишна отсрочка при плащанията по дълга.

Постигната е едногодишна отсрочка, и той не е доволен. Започват отново разговори и преговори, докато един ден идва желаната вест. Тригодишната отсрочка е постигната! България е спасена.

                                                   

    До негово Превъзходителство

                 Г-н Райко Даскалов и пр.

      

                                 Г- н Комисар,

        

В заседанието си на 22 того, Комисията по репарациите в Париж, взе следното решение; В изпълнение на чл.122 от Ньойския договор Комисията по репарациите изменя, както следва плащанията установени по §§ 4 и 5 от чл. 121 на казания договор, ще се извърши от 1юли 1924 г.

                               Ливио Бергезе

Отговорът на г-н Бергезе е пространен, с указания и разпоредби за из-плащане на дълга и по него е сключена Конвенция между Българското правителство и Междусъюзническата комисия в  България.

Изплащането на дълга ще започне от 1 юли 1924 г.

Оттук нататък вече всичко е в ръцете на Правителството и трудолюбието на българския народ.  

Според подписаната конвенция, тежестта на дълга трябва да се разпредели между градското и селско население в проценти така: 40% за градското население и 60% за селското. От горното се вижда, че тежестта пада преди всичко на селското население, затова Правителството пуща в ход поземлената реформа и тя дава добър резултат. Благоустрояват се селата, оземляват се безимотни хора, строят се пътища, мостове, училища, нещо невиждано за онова време. Томаховката е заровена.

Д-р Райко Даскалов излиза с поредица статии във в. „Земеделско знаме”, известявайки политическото и финансово състояние на държавата ни. Комунистите негодуват, десните партии се спотайват, виновни за това състояние на държавата, и никаква вина не търсят в себе си. Народът иска съд за виновниците за националната катастрофа. За пръв път е проведен референдум в България. Със своя вот народът си казва думата – виновниците за националната катастрофа да бъдат дадени под съд, но до съд не се стига.

Светът гледа с интерес какво става в  България. Тя  преодолява кризата безкръвно, устремена към своя напредък. Изготвената програма на Правителството за излизане от кризата, макар и под контрол на Междусъюзническата комисия, е задействана в пълна пара. Българският лев става конвертируем.

Германия прилага почти изцяло икономическата програма на Земеделското правителство и прави икономи-ческо чудо. От пази програма Франция и Щатите приемат и прилагат в своите страни – трудовата повинност (трудовите войски).

                       

статията подготви Живка Танчева

Ползвана литература:

Личен архив на д-р Райко Даскалов; 

Спомени на близки хора и роднини; 

проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки.

брой 3/2019

списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

    gabriell-e-lit

МИНИСТРИТЕ ТРЯБВА ДА ДАВАТ ОТЧЕТ ПРЕД НАРОДА - статия от д-р РАЙКО ДАСКАЛОВ

Министрите трябва да дават отчет пред народа

 

В миналото министрите се назначаваха и уволняваха само по волята на Фердинанд. По тая причина те се смятаха задължени само неговата воля да изпълняват.

Само пред “всемогъщия господар” те заставаха смирено и покорно. На него отчет за делата си те даваха. За тях народът бе едно безправно, безропотно, безволно и глупаво стадо, което им бе потребно само по избори, за да им прави  “калабалък”. Колкото по смирени и прекривени  на две те стояха пред Фердинанд, толкова горди и самонадеяни те се явяваха,  и то  само по избори, пред народа.

Изтръгнеха ли му гласа чрез лъжи, сладки обещания, измама, заплашвания и чрез бича на полицай, акцизни и горски, те вече не помислеха да се явят пред народа и отчет за делата си  нему да дават.

Това е една истина, която се знае от всички възрастни български граждани, които са имали “щастието” да изпитат котерийното и катастрофално управление на фердинандовите погромаджийски партии.

Земеделският съюз е една народовластническа организация в пълния смисъл на думата, защото тя черпи своите сили изключително от българския народ и от никого другиго.

Министрите на земеделския съюз идат на власт само по волята на народа. Партиите имаха 10 министри, когато в камарата имаха само 2-3 народни представители. Земеделският съюз имаше 3 министри, когато имаше 50 народни избраници, 7 министри, когато имаше 85 депутати и 10, когато имаше болшинство от народните представители в камарата, а именно 110.

Земеделските министри никога не биха били на тия места  без волята на народа. Народът им повери тия постове, народът може да им ги отнеме, щом в изборите не даде занапред доверието си на Земеделския съюз.

         Но ние сме уверени, че българския народ ще подържа винаги Земеделския съюз, защото чрез него той поддържа себе си. Земеделският съюз е народът. Неговите по първи работници са впрегнати да теглят държавната кола. Въпреки трудната и грамадна работа, с която те са натоварени, ние ги виждаме постоянно в контакт с народа, постоянно ходят между него, изслушват желанията му, съобщават делата и проектите си.

Земеделският съюз и неговите впрегнати в държавната кола работници са убедени, че истинско народно управление в България ще има само тогава, когато имаме един буден, съзнателен и  трезвен политически народ, пред когото управниците да се явяват както слугата пред своя господар, за да дават отчет за делата и управлението си. Само чрез постоянното общение между народа и управниците ще се чуят желанията  и делата на едните и другите, ще се подпомогнат и допълнят заедно  и само по такъв начин ще се избегнат грешките, опущенията и престъпленията на миналото.

По тази причина Земеделският съюз заповядва  на всичките свои членове, а най–вече на министрите си: давайте винаги отчет на народа за делата си, живейте с народа , за народа и чрез народа. Работете и кръстосвайте постоянно България надлъж и нашир. Докато вървите из този път, знайте, че аз, Земеделският съюз и народът ще бъдем винаги с вас.

Все по същите причини Върховният съвет на Българския земеделски народен съюз взе резолюция, в която задължава земеделските министри поне три пъти в годината, със специални тренове, на всички по-важни гари да повика народа там и да му докладва за положението на страната  и за всичко онова, което са извършили или намеряват да извършат за в бъдеще. Целият министерски съвет ще се явява значи три пъти в годината на доклад пред народа. Всички министри ще съобщават на струпания по гарите народ в обстойни речи как вървят работите на поверените им министерства, а същевременно ще приемат оплакванията и желанията на населението .За всички по големи въпроси, които са от компетентност на Министерския съвет, ще се състоят веднага министерски съвети и въпросите ще се решават на самото място, тъй да се каже, пред очите на самия народ. По този начин, когато Министерският съвет е на доклад между народа управлението но страната ще се извършва във вътрешността на страната, а не само от София, както това е било в повечето случаи досега.

Ние мислим, че със въвеждането на такава система на управление и доклади пред народа се прокарва един нов принцип в политическия живот на България, който, уверени сме, ще окаже могъщо въздействие върху по-нататъшното управление на страната.

С това ново въздействие се тури  началото, легнало в уставните положения на Земеделския съюз: народът да бъде в постоянно съприкосновение с управниците си, за да знае винаги какво ще вършат  и как вървят работите на страната, за да може и той да вземе  непосредствено участие в управлението на България, да работи за нейното спасение и преуспяване

д-р Райко Даскалов,
в-к „ Земеделско знаме”, бр.5, 26 ноември 1921 г.  , ЛЗЗ бр. 2/2014 г.

ДУМИ ЗА ВЕЛИКИЯ СТАМБОЛИЙСКИ

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражаване. Тя се проявява  в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха.

Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата”, е смелост рядка в летописите на историята.  Да заявиш пред многолюдното събрание държано на открито: „Фердинанд е най-големият виновник за катастрофата и той трябва да бъде обесен с главата надолу пред паметника на Цар Освободител”, е риск, който влече след себе си смъртно наказание.

...

Борческият дух на Ал. Стамболийски пленява и фантазира; този дух е присъща черта само на великите водители на народните маси, на завоевателите, на апостолите, които са се посветили изцяло в услуга на една идея, на един култ... Ал. Стамболийски беше истински водител на земеделското съсловие; вечната му мисъл беше сдружаването на земеделците, а вечният му култ – БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.”

Никола Д. Петков

„Твоята трагична смърт и смъртта на хилади герои и мъченици, измрели от куршуми, ножа и в затвора на свирепата българска реакция, ще крепят духа, ще окрилят вярата и ще затвърдят мишците на милионите наши последователи..."
Прага, юли 1923 г., Райко Даскалов

„Стамболийски не е една личност, която може наистина да загине и се заличи след смъртта си, а една политическа концепция, една стройна стопанска и социална идеология, която на практика се оказа много по-реална и привлекателна за народното съзнание, отколкото всички политически и социални теории и утопии на миналите столетия и особено в идеологичните състезания на двайсетия век..."
Д-р Г. М. Димитров

„България е страна на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”

Рим, 1925 г., Франческо Нити - италиански държавник и историк

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.