петък, 14 юни 2024 г.

101 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛИЙСКИ - редакционна статия

 

ВЕЛИК И БЕЗСМЪРТЕН ДЪРЖАВНИК

Много пъти сме писали за безсмъртното дело и ярката личност на великия водач на земеделското движение в България - Александър Стамболийски.




Сега ви предлагаме малко хронология – защо и как се стига до жестокото покушение срещу него.

Александър Стамболийски и правителството на БЗНС успяват за кратко време да извадят страната от националната катастрофа след няколкото безсмислени войни.

Но важните, същностни реформи и цялостната дейност на правителството са в интерес на народа и  засягат икономически интереси на  групи и съсловия  в обществото. Това е една от основните причини за да се стигне до кървавия преврат на 9 юни 1923 г.

Когато тръгва на стодневната  обиколка, за да извежда страната от тежката външна изолация, Стамболийски съсредоточава усилията си за решаването на проблема със Западна Тракия и излаза на Бяло море, като оставя за по-късно въпроса за Македония. След сключването на Нишката спогодба – март 1923 г., БЗНС и лично Стамболийски получават още един сериозен противник в лицето на ВМРО.

И се започва подготовката за преврат. В Пазарджик се установява един от висшите дейци на Военния съюз – полк. Славейко Василев, с цел да организира преврата. 

Механизмът на преврата е задвижен на 8 юни.

По  това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица.

На 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полковник Славейко Василев. 

След като му съобщават за преврата, Стамболийски тръгва за двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак. По пътя за Пазарджик тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харлаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Веднага след преврата на много места в страната избухват селски вълнения в подкрепа на Стамболийски. Най-големи са размерите на бунтовете в Плевенско, Шуменско и други селища из цялата страна.  Но всички бунтове са потушени от военния гарнизон и други сили, верни на превратаджиите.

Така мъченически загива  Александър  Стамболийски – една от най-ярките личности в националната ни история.

ЛЗЗ, редакционна статия

 

Кървавият подпис на Александър Стамболийски преди смъртта му

 

Илия Бешков    Убиецът говори

 брой 2/2024


неделя, 9 юни 2024 г.

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА - 70 години от смъртта на Трифон Кунев /1880 - 1954/

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

 

Заплакала е гората

и на гората листето,

мъже по черни угари,

вдовици в черни забрадки,

заплакали са полята

и на полята листата,

селяци по занданите,

сираци по мегданите

заради Стамбол войвода:

„Де да е Стамбол да доди,

земята редом да види,

земята ни се почерни,

гората попар удари,

полята слана ослани,

в селата вихър помина,

клети селяци размята -

кой по тъмни зандани,

кой по стръмни балкани,

кой по пуста чужбина!

Де да е Стамбол да доди,

буйна му снага да видим,

огнени очи да светнат,

мъжки му думи да чуем,

мъките да ни развее!”

Тече Мрица кървава,

никому дума не казва

какъв е юнак загинал

до китните й брегове,

какви е думи издумал

за рода и за народа,

какви е мъки понесъл

за тия черни селяци,

за тия клети сираци,

за тия кутри вдовици!

Тече Марица кървава,

никому думи на казва

заради Стамбол войвода!

 

                 Трифон Кунев

събота, 8 юни 2024 г.

ЯНИНИ ГРАМАДИ - стихотворение на Йордан Борисов

 

 Предател тук сълза не рони

и комунист не сторва кръст!

Тук идва Крайненецът Боне

и в кърпа взема шепа пръст!

 

Свещица палят земеделци;

за вярност дават пак обет.

Пред Мавзолея европейци

във почит чакат своя ред…

 

След тъжно-скръбна панихида

и братски тих дълбок поклон

селякът с мъничка обида

поема път към своя дом.

 

Запрял пред скръбната си нива

той сейва шепицата пръст;

да си остане вечно жив

със жито над човешки кръст...

 

                       Йордан Борисов

четвъртък, 6 юни 2024 г.

ЗДРАВЕЦ - стихотворение на Харалан Недев

 

Съвсем безмълвен до скалата,

стои и пръска аромат

във пазвите  на планината,

със свое място в тоя свят.

 

Студ го тука не сразява,

ни гръм, ни бурите дори!

Той здравия си дъх раздава

на тия букови гори.

 

Пътник, в отдих спрял тъдява,

поема глътка здравина,

която здравеца раздава

сред тая вечна планина.

 

   Харалан Недев