ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА
Заплакала е гората
и на гората листето,
мъже по черни угари,
вдовици в черни забрадки,
заплакали са полята
и на полята листата,
селяци по занданите,
сираци по мегданите
заради Стамбол войвода:
„Де да е Стамбол да доди,
земята редом да види,
земята ни се почерни,
гората попар удари,
полята слана ослани,
в селата вихър помина,
клети селяци размята -
кой по тъмни зандани,
кой по стръмни балкани,
кой по пуста чужбина!
Де да е Стамбол да доди,
буйна му снага да видим,
огнени очи да светнат,
мъжки му думи да чуем,
мъките да ни развее!”
Тече Мрица кървава,
никому дума не казва
какъв е юнак загинал
до китните й брегове,
какви е думи издумал
за рода и за народа,
какви е мъки понесъл
за тия черни селяци,
за тия клети сираци,
за тия кутри вдовици!
Тече Марица кървава,
никому думи на казва
заради Стамбол войвода!
Трифон Кунев
Няма коментари:
Публикуване на коментар