СЪСТОЯНИЯ
- НОВО И ОРИГИНАЛНО!
Почти от два месеца на масата ми
стои една зелена папка, към която няколко пъти посягах, и... пак изоставях...
Трудно ми е да кажа защо.
Съдържащото се в нея е озаглавено
„СЪСТОЯНИЯ”, под което, уж мирно, но загадъчно стои уточнението „ХАЙГА”.
Разгърнах и прелистих редица
тълковни, на чуждите думи в езика ни, литературни и философски речници и
справочници, но не открих никъде тази дума! Накрая се вгледах в самата й същина
– съдържанието на ръкописа и автора. И разбрах, че напразно съм търсил, защото
авторът е поетесата Габриела Цанева...
Та Габриела е автор на няколко книги
– с поезия, белетристика, романистика и публицистика, при това, доказала се не
само като образована личност (тя е юрист и инженер-химик), но и като талантлив
творец, търсещ нови, най-съвременни ракурси на своите светоусещания, особено в
поезията. Само преди две години тя издаде стихосбирката „Искам себе си”, която
нейният рецензент (Георги Цанков) нарича „хайбун” заради композиционните й
особености – редуване на стихове и прозаични фрагменти, а аз защо се стъписвам
пред новата характеристика „хайга” за настоящата й, още по-дръзка постъпка?
А това не се оказа толкова
непонятно, защото своите къси и задъхани констатации тя е и лично илюстрирала с
визуални живописни декорации, съответстващи на казаното с думи.
Редактирал и рецензирал съм вече над
тридесет книги, предимно поезия и мемоари, но не и като тази, като тези
„Състояния”!
Да си призная, озовах се като в
небрано лозе: Уж малки чепчици грозде са окичили над стоте й страници, но във
въздуха й витае мирис на сладост, на предчувствие за леещо се от дълбоки кани
вино, опиващо до замайване.
И не можеше да не изпадна и аз в
такива „Състояния”, каквито със сигурност са опивали и авторката, та е
онагледила своите къси текстове с някякси сладки миниатюрни изваяния под всеки
от тях.
И ме смайва внезапна мисъл: Ей така
отдавна трябваше да се пишат и издават стихосбирките, текстът да е нарисуван,
виден за всеки. Защото си спомням, че като запитали един френски селянин какво
е това поет, той отговорил: Човек, който е написал по средата на листа
двусмислени безсмислици!
И така, разбирам, че „хайга” е
дума-понятие, хем родеещо се с лаконизма на „хайку”, хем обогатено с изкуството
на живописта, на пейзажа. И може би това е един бунт на талантливия автор срещу
сковаността и догмата.
А както е всеизвестно, Габриела е
бунтовно чедо българско по родова традиция, фамилията й е дала кръвна жертва в
борбата срещу червената тирания (горянката Цветана Попкоева, сестра на баба й),
а тя самата беше неотстъпно в редиците ни след 10.11.1989 г.
След всичко казано до тук, мисля, че
е достатъчно обосновано да приемем Габриела като волнодумна „кръстница” на
демонстрирания в тази стихосбирка начин, вид, метод, способ „ХАЙГА” *
И това нейно първопроходство,
надявам се, ще има в бъдеще и своите дръзки творци-последователи.
Та ето и нагледното й изражение:
СЛЕДИ ОТ СТЪПКИ
Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?
И веднага – озвездено небе над
контурите на съвременен град на фона на лунния диск!
Има нещо мило, фолклорно, сакрално в
„ГАЙДАРЯТ” на следващите страници:
ГАЙДАРЯТ
Гайдарят свири.
Пет кучета го слушат
и сучат песен...
Пет кучета го слушат
и сучат песен...
И - един
чудесно изваян гайдар, а пред него, в сънливо произволни пози петте кучета го
слушат сред дървета и треви и преграждат първия от втория стих:
Свири Гайдарят.
полето зеленее.
Кучетата спят -
сънуват небесните
сфери... Бяг...и - кръговрат...
полето зеленее.
Кучетата спят -
сънуват небесните
сфери... Бяг...и - кръговрат...
С такава тиха, душехранителна
емоционалност е осеяна тази най-нова и преоригинална, стихо-картинна книга на
поетесата Габриела Цанева, положила началото на нов, съвременен в своето
собствено измерение жанр „хайга” в нашата литература (като изключим, че е имало
и други опити за подобен дизайн на книги, но без необходимата вътрешна връзка и
усещане за цялостност и затова – без успех).
Щастлив съм да констатирам, че за
разлика от тях, Габриела е съвместила в една и съща книга писмословната си
дарба на лирик с богатия си усет на график…И това не е стремеж към
забележимост, а трезво вникване в едно повсеместно вече явление, което всички
виждаме, но нито осъзнаваме, нито констатираме!
Та нали всекидневно, да не кажа и
всекинощно, ежеминутно, най-комуникативните медии, телевизията, интернет,
т.нар. социални мрежи - фейсбук и други, също, заедно с гласовития или
писмословен показ на фактите, събитията и явленията от реалния свят, при всяка
възможност ги опредметяват и визуално.
Сега и те би следвало да назовават
своя метод с обобщената дума-понятие „хайга”, един синтетичен жанр в художественото
творчество!
А всеки, който разтвори, прочете и
разгледа стихо-картинната книга „Състояния” на Габриела Цанева ще остане
трогателно доволен от докосването си до сакралния, скрития свят на поетесата,
опредметен със словесни и визуални образи.
----------------
* Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку, или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. В наши дни художниците, изпълняващи хайга, използват основно три категории техники - художествени творби, изпълнени с класически изразни средства (рисунка с туш), дигитални изображения и фотографии. В тази връзка терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с класически изразни средства, характерни за западната живописна традиция. (бел. на авт.)
октомври 2013 г.
Петко Огойски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой
6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.
