Съчувствие
Бедна моя сатира!
Кашляща и грапава!
Цял живот си патила:
гладна, боса, дрипава.
Стига си се мръщила,
жлъчно критикувала,
подкупи си връщала,
вечно негодувала...
Я погледай одата!
Как живее сладко тя,
че във крак със модата
кичи шефове с цветя.
Дяволски са хората,
С толкоз недостатъци:
с мед те хранят одата,
тебе – със отпадъци.
В служба все на правдата,
Винаги обречена?
Кой ли ден със брадвата
ти ще си посечена?...
Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой
6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар