Показват се публикациите с етикет Стефан Стамов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стефан Стамов. Показване на всички публикации

сряда, 18 юни 2025 г.

РОДЕН КРАЙ - стихотворение на Стефан Стамов

РОДЕН КРАЙ

 

Мой роден край,

любимо Средногорие,

населено от горди синове.

Ще спре ли някога, не знам,

на властници окото

тревожно да се взира в теб?

Мой беден край,

ограбван от султани и слуги

на чужди господари.

Едно не знам…

Ако над родната страна

настане робски мрак,

 настанат робски дни,

ти пак ще се възправиш за двубой.

И колкото по-злобен е врагът,

ти толкова по-силно ще ухаеш

на рози и барут!

 

                  Стефан Стамов

вторник, 20 септември 2022 г.

ВЕТРЕ - стихотворение на Стефан Стамов

Вей ми, ветре, мой любим разтушник

в дни на мъка търсена утеха.

Вей, довей ми, скитнико самотник,

песента от родните полета.

 

Пак е лято, вред жетвари жънат,

минеш ли, нивя да разлюлееш,

питай ги защо във жалби тънат,

песента им скръбна да довееш…

 

Знам, народа тежко е изстрадал,

но ти по-начесто обикаляй,

та когато скърбен и печален

клюмна морен – да ме разтушваш.

 

                   Стефан Стамов

неделя, 5 септември 2021 г.

СПОМЕН ЗА СЕРГЕЙ - стихотворение на Стефан Стамов

по повод 125 години от рождението на Сергей Румянцев


През минало тъмно на кървав терор

кат много безследно изчезна и ти.

Смъртта ти навеки ще бъде позор

за твоите палачи през черните дни!

 

Когато невинна се лееше кръв,

в горещите пещи димята тела.

Когато убийци безспирно със стръв

връхлитаха злобни по град и села.

 

Къде е днес гробът ти, никой не знай.

Тиранинът жалък напразно те скри!

По-светъл ликът ти в сърца ни сияй!

Ти смъртен роди се – безсмъртен стана!

 

И днеска, щом слънце над ниви изгрей,

щом вятър над родната шир разлюлей,

житата зашепват: “Над нас е Сергей!”

Гири зашумяват:”Над нас е Сергей!”

 

Духът ти навред е, любими Сергей,

закрилник в борбата на хляб, свобода.

“Напред неотстъпно!”, безспирно си пей

из родни балкани, по ширни поля.

 

Във минало черно на кървав терор,

когато убиец бе всеки подлец,

ти падна пронизан, но днес си велик,

израсна в сърца ни безсмъртен борец!

 

Стефан Стамов

вторник, 20 септември 2016 г.

ЕСЕН - стихотворение от СТЕФАН СТАМОВ

ЕСЕН

Пак е есен, тъжна есен,
всеки ден вали, вали.
Тъжно като тъжна песен
тих дъждът ръми, ръми!

Капят листи пожълтели,
бавно стелят жълт килим,
тъжно вейки оголели
климат с плач недоловим!

Облак, гарвани в небето
с грак отлита надалеч,
мъка впила се в сърцето,
сякаш гроб е зинал веч!

Глъхне тъжната ми песен
зад решетки в стар затвор
и в душата ми е есен,
мрежат сълзи сив простор!


Стефан Стамов, брой 4/2016 г.