Показват се публикациите с етикет Христо Ботев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Христо Ботев. Показване на всички публикации

понеделник, 2 юни 2025 г.

БОРБА - стихотворение на Христо Ботев

 

2 ЮНИ – ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

БОРБА – стихотворение на Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“

Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те бият
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Христо Ботев

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри“

*

Днес сирените вият.

И мълчим – минута време… Животът замира – дори пътното движение спира.

И всички мълчим – нали това най-добре умеем да правим.

След сирените ще дойде парадът…

Ще маршируват –
строени в редици войници –
пред висшите политици.

А те тържествено ще гледат някъде през камерите, които ги снимат…

Уж през времето,
уж към вечността –
те, най-временните.

На ред е тържествената проверка, която ще установи липсата на „геройски загиналите за свободата и независимостта на България“ (нали и техен ден е днес)… Но, „геройски загиналите“ – за каквито и да било идеали, отдавна липсват.

Ще дойде и зарята… Нали е празник.

Площадите ще заприличат на дворове, огрени от фойерверките за рождения ден на местните новобогаташи…

И гражданите ще празнуват – хубавото време, идващото лято, гълчавата наоколо.

И никой няма да си спомня Ботев – нито как е живял, нито за какво е умрял; нито словото му.

Защото, ако помним Ботев; ако помним поезията на Ботев – светът ни щеше да е различен.

редакционен коментар на сп. "Картини с думи и багри"

неделя, 18 февруари 2024 г.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворение на Христо Ботев

 176 години от рождението на Христо Ботев

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачиш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

                                     Христо Ботев

 

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Христо Ботев. Вероятно е написано към края на 1875 г. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

 

неделя, 1 януари 2023 г.

КОЗИРОЗИ, НО НЕ КУРИОЗИ - редакционна статия

 

СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ, В НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ГОДИНИ СА РОДЕНИ ЕДНИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

Алеко Константинов и Пейо Яворов се появяват на бял свят на една и съща дата. А. Константинов е роден преди 160 години на 1 (13) януари 1863 година в Свищов.

П. К. Яворов е роден преди 145 години на 1 (13) януари  1878 година в Чирпан.

Христо Ботев е роден преди 175 години на 6/18/ януари 1848 година в Калофер.

Родени под знака на съзвездието Козирог, тези велики творци също образуват едно ярко съзвездие в небосклона на българската художествена литература.

Интересно също е, че и тримата завършват трагично своя жизнен път. И то доста млади. Загиват от куршум, независимо от чия ръка и при какви обстоятелства е изстрелян.

Сътвореното от тях обаче надживява времето, устоява на всякакви бури и хули, за да вълнува читателите от всички по-късни епохи. Те тримата и днес са сред първите измежду вечните имена в българската литература, а произведенията им са все така  актуални, съвременни  и ненадминати. Преведени са на десетки езици по цял свят.

 ЛЗЗ

175 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ

ГЕНИАЛЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ПУБЛИЦИСТ И ПОЕТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

    

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“

 „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“

Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“

Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.“

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“

 „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

… “ Ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и националните разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, ние сме длъжни да го приемем с открити сърца, без да гледаме историческата вражда, която се стреми да ни разединява.”…

Христо Ботев

    Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина! Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия сват, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа…

Проф. Атанас Семов

ХРИСТО БОТЕВ

Двустранен дял животът ти поднесе:

поет да бъдеш и войвода храбър.

Ти съчета ги и в рояка звезден

тъкат ти ореол перо и сабя.

Ф. Мърквичка – чешки поет

160  години от рождението на АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн!...“                             

„Пази боже сляпо да прогледа!“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме….“

„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“                  

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

„- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“.

Бай Ганьо пътува

„- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“

Бай Ганьо в Банята“

Алеко Константинов


145 години от рождението на ПЕЙО К. ЯВОРОВ

 ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

    Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов


събота, 2 юни 2018 г.

В МЕХАНАТА - стихотворение от ХРИСТО БОТЕВ

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
 
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
 
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
 
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
 
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
 
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
 
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
 
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
 
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
 
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев, ЛЗЗ брой 2/2018, /36/

НА ХРИСТО БОТЕВ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

“Радецки” своя път към вечността поема,
на тихи Дунав сребърни вълни люлей
и Козлодуйски бряг – неписана поема,
събужда мрака – ето родно слънце грей!
 
Тук великани са целували земята.
На Ботева гърмели огнени слова –
със кървав меч да извоюват свободата,
че робът дигнал непокорната глава!
 
Врачанският Балкан с любов привет изпраща.
Околчица – о, храм на паднали герои –
за битка величава славата препраща…
Българийо, помни, че вечно “Жив е той!”
 
                           Иван Селановски, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/