НА ПРИЯТЕЛЯ - стихотворение от СТЕФАН ПОПСТЕФАНОВ

На всеки пристан ще те чакам,

със хляб и сол на кей.

По-лесно с двама е нататък,

не се бави, братле, недей!

За друми трудни длан подай ми,

от мен десница поеми!

Тъй в подивелия безкрай

не сме сами, не сме сами!

Стефан Попстефанов,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

ГОЛГОТА - стихотворение от СТЕФАН ПОПСТЕФАНОВ

Понесох моя кръст

към моята Голгота.

Тъй малък бях на ръст,

а тъй голям живота.

Превит от зла умора,

прободен бод до бод,

а нямаше и горе

към свободата брод.

Така познах докрай

уплаха, смелост, страх.

И аз дори не зная

как оцелях!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.1, януари-февруари 2012