СПОКОЕН - стихотворение от Иван Селановски

ИВАН СЕЛАНОВСКИ

01.03.1931 - 14.09.2022

СПОКОЕН

И моят сетен ден във вечността ще свърши.

И леден вихър – сетно уморен;

безщадно клона на живота ми ще скърши

до дънера, безшумно повален!

Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.

И вихри, нивга, няма да сломят!

Че във нея има жар, любов и скръб човечна,

че в нея има вяра – дух крилат!

 

Разголва смело мрака с тайните зловещи,

където кървав, безпощаден свят;

бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи

на Нацията най-прекрасния й цвят.

 

Поезия такава, вярвай, не умира...

В душата нежна е камбанен звън!

Звъни, звъни... О, моя неспокойна лира,

събуждай ти, заспалите, от сън!

 

Спокоен в дните волни тленно ще изстина,

оставил свидна рожба – огнен стих!

И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,

че младостта – на нея посветих!

Иван Селановски

ТВОЯТ ОГНЕН СТИХ ЩЕ ЗВЪНИ ВИНАГИ, ПРИЯТЕЛЮ! И ЩЕ БУДИ ДУХОВЕТЕ НИ...
ПОКЛОН!

редакционна колегия на в. "Литературно земеделско знаме"

15.09.2022

ПРОЛЕТНА КАРТИНА - стихотворение от Иван Селановски

Вървя през полята и слушам:

на воля засвирил кавал –

мелодия чудна – въздишам,

обзема ме нежна печал!

Нивята - вълшебни талази

от вятър гальовно повял

и сякаш са свежи букети –

за гледка такава копнял!

Вървя и във унес съзирам

картини от дишаща шир

и дивните багри разкривам,

пленен от безкрайния мир!

Със златния залез в полето

едрее припламнала ръж

и звезден поток от небето

проблясва след пролетен дъжд!

 

                 Иван Селановски

ИВАН СЕЛАНОВСКИ НА 90 ГОДИНИ

 

     Честит 90-ти рожден ден на ИВАН СЕЛАНОВСКИ!

     Поетът-земеделец Иван  Василев Димитров /Селановски/ е роден на 01.03.1931 г.  в с. Селановци, Врачанско.

     През 1952 г. като земсист е осъден на 10 години лишаване от свобода за участие в нелегална организация против тоталитарната власт. След отбиване на военната служба е строителен работник в София. 

     Свои стихове публикува едва след падането на комунистическия режим през 1989 г. Издал е книгите „Дните на зората“ през 1998 г., „Мирен преход“ през 2010 г. и „Спомени из мрака на тоталитарната нощ“.

     Сега живее в гр. София и се радва на деца, внуци, внучки, правнуци.

     Той е един от учредителите на Съюза на писателите земеделци през 1997 г. Секретар е на Съюза от 1998 до 2015 г.,  когато си подава оставката поради здравословни причини. Едновременно с творческите си изяви, успешно съчетава и обществената си дейност като председател на Съюза на репресираните в кв. Горубляне, София. В същия квартал е и зам. председател на БЗНС.

     За неговото творчество Петко Огойски  пише:

    “Стиховете на Селановски са писни не от жажда за слава, нито с надеждата за пари. Те са концентрат, изцелен от душевните му и физически мъки, от младежките му мечти, от мислите за роден дом, майка и любима, от които жесток похитител го е откъснал цели десет години… Има куплети с такава искреност и конкретност, че ми връщат в представите моменти и картини от преживяното преди 3-4 десетилетия. И трябва за пореден път да изживея съжалението, че такива благородни, емоционални и без съмнение талантливи личности като авторът, нямаха възможност да се осъществят в пълна мяра на духовното поле.”

    Точна оценка на дейността и творчеството му дава и Йордан Борисов:

“Неговите изстрадани стихове в пазарджишкия затвор и остров Персин, при Белене са разобличителен документ против комунистическата власт, която по сталински подложи на геноцид българския народ през 50-те години в стотиците лагери и затвори на изстрадалата ни Родина… Надарен с остро чувство за справедливост, поетът Иван Селановски откликва на политическите събития с цялата си душа, отдадена всецяло в борбите на БЗНС за тържеството на земеделските идеи и демокрация.

     Днес беловласият поет откликва на политическите и социалните събития с остри сатирични стихове…”

                                          ЕПИЛОГ

 /от книгата “Спомени из мрака на тоталитарната нощ”/

 

     Мои внуци, правнуци и вашите пра правнуци: помнете и никога не забравяйте тая нощ!

     Помнете я и никога не позволявайте отново да настъпи!

     Никога, ама никога не допускайте: - Днес! Утре! Вовеки  - повторно да Ви мамят комунистическите наследници, отгледани и галени от кървавите ръце на своите бащи и деди, след като се  връщали – “убийци, инквизитори” – на хиляди достойни синове и дъщери на България – ваши предци в стотиците душегубки, лагери и затвори.

   Пред вас е свободата! Свобода все още болна, но е целуната от жертвите, дали живота си за нея!!! Излекувайте я! Пазете я като зеницата на очите си! За да не пишете никога подобни спомени!!!

 

                                                                                           Иван Селановски

ИЗПОВЕД - стихотворение от Иван Селановски

ИЗПОВЕД

На съпругата ми

Не бе щастлива ти със мене,
нерадостно във грижите дете.
Люля ни в люлка – бурно време
и в мрежата – животът що плете!

А дните ни сурови бяха
с надежди голи в тоя тъжен час.
Мечти в неволи изгоряха,
една любов остана между нас!

Целувам ти ръката, мила.
Опора златокрила бе ми ти.
И дом със мен, с дечица свила,
дарила ни с неземни красоти!

А днес среброто по косата
разлива блясък – огнени лъчи.
Сияй сърдечност непозната.
О, спри! Поклон. Минутка замълчи…

И нека изповед свещена
на връзката ни е свещен печат.
Бъди во век благословена
ЖЕНА със българския дух крилат!

Иван Селановски
брой 1/2020

"ПРОЛЕТНО ОГЛЕДАЛО" - рецензия на Иван Селановски за книгата на Милена Френкева

ЕДНА ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ ОТ ЕДНО ПРОЛЕТНО МОМИЧЕ

     През това лято на 2019 г. излезе  новата книга на поетесата Милена Френкева “Пролетно огледало” в издателството на авторката и печат Е Д ПРИНТ. Когато я прочетох,  останах крайно изненадан и възхитен от нейното композиционно оформление, като художествен продукт на поезията. Защо? …

     Преди години, за първи път се докоснах и запознах с поетичното и патетично творчество на Милена  от първата й издадена книга със стихове  “Кръговрат”. Тогава тя пишеше, твореше и се оформяше, като една емоционална, талантлива поетеса – под фамилното си име – Филипова.

   И, рекох си, след прочита на стихотворенията, че на поетичния хоризонт изгрява едно  Пролетно момиче, една поетеса. Но, все още, изпълнена  с лелеяни мечти и копнежи, осенени от възторжените полети на младостта. Ала сега, когато издаде  новата си книга със стихове “Пролетно огледало” и тя е в ръцете ми – четейки и препрочитайки, неволно улових съществената разлика – между първата “Кръговрат” и “Пролетно огледало”.

  Пред мен е вече една зряла поетеса, която е изживяла и преодоляла метафизическите си наклони от ранните творчески години.  Виждаме едно ново тръпнещо начало. От книгата й освежаващо всеки стих, всеки куплет, всяка страница е една симфония, от която струи  - поезия! Слухът улавя – мелодия. Искам още да продължа за безспорния талант на Френкева, но ще спра, та когато ги чете читателят й да изживее удоволствието от свежия лъх на пролетта, лятото, морето, природата, родния край – одухотворено възпети от нея в девет раздела със стихотворения. И същественото - да бъде съпричастен към сърдечния й повик в началото на книгата:

”Читателю, нека бъдем заедно в моите съкровени мигове”…

  Иска ми се да проследя поетиката, диапазона на цялата и книга от стихотворения в “Пролетно огледало”, във всичките девет раздела. Но ще цитирам само някой от тях. Ето първи – трогващ с едноименното стихотворение “Море като око на гларус свети”:

           Море като око на гларус свети,

           а пясъкът е топъл като длан,

           не ми достигат всичките куплети

           за синия ми поглед размечтан…

     Не по-малко  завладяващи са  и стиховете от стихотворението “Пролетно огледало” във втори раздел. Излъчващи образност, картинност…, когато ги четем:

           Небето пролетно шуми,

           реди си плочките лъчисти

           и бягат зимните тъми

           с окапал сняг без бели листи.

     Книгата на Милена Димитрова Френкева “Пролетно огледало” е един венец от свежи, неувяхващи пролетни цветя - набрани от градината на нейната богата душевност!

Иван Селановски,
брой 4/2019

НА ХРИСТО БОТЕВ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

“Радецки” своя път към вечността поема,
на тихи Дунав сребърни вълни люлей
и Козлодуйски бряг – неписана поема,
събужда мрака – ето родно слънце грей!
 
Тук великани са целували земята.
На Ботева гърмели огнени слова –
със кървав меч да извоюват свободата,
че робът дигнал непокорната глава!
 
Врачанският Балкан с любов привет изпраща.
Околчица – о, храм на паднали герои –
за битка величава славата препраща…
Българийо, помни, че вечно “Жив е той!”

 

                           Иван Селановски, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/

СПОКОЕН - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
 
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
 
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.

Поезия такава, вярвай, не умира...

В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни... О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
 
СПОКОЕН в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!

Иван Селановски

Сборник „Детелина”, поезия и проза, 2000 г. изд. Майобо, Враца
ЛЗЗ бр.1/2015 г.

НОЩ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Засвирил вятър със вълшебните си струни  
на люта зима песента.
И вихър леден безпощадно клони брули –
безкрайно дълга е нощта.
 
О, нощ свирепа… Нощ на снежните корони!      
Вилнее неспокоен сън.
А храмът ми свещен с кристалните колони 
оглася сатанински звън!
 
Пробягват във съня ми сенките зловещи –
миражи в мразовита нощ.
Сред мрака маков реят гибелните срещи  
за сетен удар – сетна мощ!
 
Душата ми потръпва в пазвите студени,   
където няма топлина…
О, вечно ли душите ще са вледенени?!...
След мрака идва СВЕТЛИНА!

Иван Селановски, ЛЗЗ бр.6/2014 г.

УПРАВНИЦИ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

04.02.2014 г.

Вий чувате ли грохота по жълтите павета?

И ехото от стъпките на възмутения народ?

Вий чувате ли дивий рев на бурята свирепа,

коя вещае ураганен вой под родний небосвод?

Вий чувате ли – осми месец как гърмят гърлата:

„Оставка!.. Вън!.. И звън зловещ полита в небесата!

А може би вий искате вендета с маршов съпровод...

Не! Няма!.. Няма! Да се случи! Само с бюлетина,

демократична ще остане нашата Родина!!!

Иван Селановски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.

ПРЕДСТАВЯМЕ ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Представяме на читателите ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

ВЪЛНУВАЩИ СПОМЕНИ

Мнозина от политическите затворници през годините от 1953 до 1962 познават Георги Константинов – Анархиста, като непримирим антикомунист, който 2/3 от присъдата си е изтърпял в карцери и режимни отделения, което го довежда до психическа депресия. Знаят също, че през 1953 г., дни преди смъртта на Сталин, той е инициатор и изпълнител по взривяването на бронзовата му статуя в Борисовата градина (Парк на Свободата), за което е осъден на 20 години, от които изтърпява почти половината.

Но малцина познават неговото необикновено перо на разказвач, което е потопено в кървавите преживявания на десетки негови колеги и от него лъха с неудържима сила сарказъм към „копоите” от Държавна сигурност в книгите му „Адски калейдоскоп” – І и ІІ том.

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

"А БЯХ САМО НА 17 ГОДИНИ" - отзив от представяне на книга - ИВАН СЕЛАНОВСКИ

През настоящата 2013 г. излезе от печат книгата „А бях само на 17 години” - второ издание, чийто автор е Бойчо Огнянов, (не литературният герой на Иван Вазов от романа му „Под игото”, а живият страдалец от комунистическите преизподни, вече покойник). Книгата му, по своята тематика е едно вълнуващо четиво. Негримирана илюстрация на нечовешки мъчения, които предизвикват сълзи у четящия. Тя завладява с искреността на описаните спомени и ни запознава с неистовата жестокост – варварски прийом на изтезания от ДС. В нея авторът, без злоба и помен от реванш, адресира написаното като послание, не само към своите съвременници, но отправя и въпиещ зов към идните поколения – да знаят и винаги да помнят тези 45 години от историята, години, изпълнени със смразяваща бруталност, стигаща до садизъм в десетките концлагери, осеяли родината ни – Ножарево, Заград, Белене, Ловеч, Скравена... Да помнят зловещата и костелива ръка на ДС. Спомените на Бойчо Огнянов не са само една исконна изповед на изживяното от него едва на 17 години, не са и една мажорна гама, преливаща в минорно съзвучие – те са присъда, заклинание, разобличителен документ към онези времена на вилнеещ комунистически терор.

Книгата му „А бях само на 17 години”, чийто словесен акварел рисува с неповторими багри, черните краски на едно черно минало, беше представена на 5 юни 2013 г. в клуб „Синият лъв”, град София. Представянето й бе удостоено с присъствието на президента на България за периода 1997-2002 г. г-н Петър Стоянов, председателят на политическа партия Обединени земеделци г-жа Петя Ставрева, организационния секретар на БЗНС Сашо Стоянов, представители на Съюза на писателите земеделци, съпругата, внуци и правнуци на автора, много сдружени земеделци и общественици. Топли и трогващи думи изказаха за книгата и нейния автор Бойчо Огнянов експрезидента Петър Стоянов, лидерът на Обединени земеделци Петя Ставрева, внучката на автора Лидия Огнянова и други. Водещият на представянето поетът Румен Леонидов прочете откъси от книгата, които прозвучаха в душната зала като тревожна камбана – ХОРА БДЕТЕ! НИКОГА КОМУНИЗЪМ!!!

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

ГОРЕЩА ЗИМА И ХЛАДНИ ПРОЛЕТНИ НАДЕЖДИ - кратък политически обзор от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Какво се случи в началото на 2013 година? Правителството на Бойко Борисов, (разбирай ГЕРБ) откакто дойде на власт през 2009 г. не реши много радикални проблеми, които бяха залегнали като приоритетни в предизборното му обещание. Ръководейки се от главозамайващата изборна победа, гербовци, тръгнаха стремглаво в не много правилна посока на управление, която ги доведе до несправяне с корупционните схеми в почти всички сфери на държавността. Конците на съдебната власт се късаха по шевовете на правораздаването под напора на „Златния телец”. Битовата престъпност триумфира. Икономиката - буксува задъхано. Пенсиите – рахитични. Загърбване на насъщни изисквания за един нормален човешки живот в една нормална правова европейска държава. Хората стигнаха до мръсното дъно на мизерията. Вярно, че всички тези негативи бяха завещани, онаследени от внуците и правнуците на БКП, които я преименуваха в БСП.

Но какво направиха гербовци? Очистиха ли авгиевиете обори на своите предшественици?

Гербовци хукнаха по магистрали...  хубаво! Но чуваха ли гласът на мизерията! Финансовият им министър в наполеонова поза гръмогласно тръбеше – „финансова дисциплина”. Да, ама... Чува ли този, чийто стомах бушува!!! Държавата  от ден на ден обезлюдява. Интелектуалният потенциал се източва зад граница, народът беднее.. Чашата на търпението прелив. Вещае се буря!

И ето, че негативът от този 23 годишен „мирен преход” се превърна в торнадо, което безпощадно отнесе и тези, на които народа бе дал своя безрезервен вот на доверие. Страната ни се тресеше от протести. Проля се кръв... самозапалвания... И ето, ГЕРБ – падна от пиедестала на властта. Служебно правителство.

Очакват ни избори на 12 май. Пръкнаха партии и партийки – като кърлежи за власт. Дал Бог! Множко. Кой ще управлява?.. Народът – суверен ще каже...

Дните до изборите са малко, броени... Чудна пролет... Май! Но ще ли има народна пролет? Ще ли има май в душите на хората?.. Ще видим!!!

Уви...

А ние, земеделците, къде сме? Къде е народната вяра и надежда в нас?..

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ПРИСТИГНА ПРОЛЕТТА - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

От зимен сън земята се събуди,

отново се усмихна пролетта

и южен вятър леден мраз прокуди -

животът неусетно разцъфтя!

Класят се житни класове в полето,

за работа камбаната зове

и слънцето издига се в небето –

огряло необятни светове!

А селото с тържествена премяна,

разкрива нежност, чудни красоти.

И селската душа с любов огряна

сияй от лъчезарни висини!

Иван Селановски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.

ПРЕД ИЗПОВЕД - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Обичам те, Съюзе мой!

На теб отдадох цялата си младост.

В затвора в хладните покои,

прекарах дълги дни посред нерадост!

Обичам те и вярвам в теб,

че ти си бойно знаме на селяка,

надежда за добро и хляб –

увереност, която дълго чака!

Обичам те в съня си свой,

че със повея слънчев на житата –

записа хиляди герои

върху скрижалите на свободата!

А днес, боли, че хули – „КОЙ”...

Боли, идва ми от гняв да плача.

Знам – имаш врагове безброй,

затуй, такъв обичам те и тача,

Съюзе мой!

Иван Селановски,

„Дните на зората”, изд. „Майобо”, Враца, 1998 г., 

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013г.

Съюзът на писателите земеделци през 2012 година - статия от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Трудно е да се опише творческата дейност на СПЗБ през 2012 г. Защо? СПЗБ през 2008 г. остана без клуб, който се намираше в Дом паметник „Александър Стамболийски” на ул. „Врабча” №1 в София. Правителството на Сергей Станишев лиши тогава БЗНС от този дом и го предаде на една креатура – „Спас Панчевци”.

И така, започна одисеята на членовете на СПЗБ - без покрив, без да има къде да провеждат нормален творчески живот. 

Въпреки всичко, с неимоверни усилия, те успяха да се съхранят и да запазят своята идентичност като при крайно неблагоприятни условия творяха.

Въодушевени, отделяха скромна лепта от мизерните си пенсии и заплати в борбата им за оцеляване.

Някои, през този период от 2008 до 2012 г. включително, преминаха в отвъдното: Георги Киришев, Андрей Василев, Искър Шуманов, Йордан Христов, Боян Илиев и Петко Згалевски.

Ала, перото на писателите земеделци не спря, не засъхна, дори и тогава, когато нямаха трибуна.

И ето, в началото на 2012 г. за първи път СПЗБ започна издаване на свой вестник – „ЛИТЕРАТУРНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ”, което излизаше периодично през цялата година и вдъхновяваше още повече пишещите братя.

Същевременно бе духовна храна за читателите в това бездуховно и меркантилно време.

Днес, когато се шири неимоверно дълбока финансова, икономическа и политическа криза, когато управляващите жонглират на политическата сцена, за да запазят някаква „финансова стабилност” – неувеличавайки пенсиите и заплатите – то писателите земеделци, лишавайки се от насъщни нужди, успяха да издадат и свои книги.

Ето някои от тях: Йордан Борисов Цветков, „Попътни строфи” – „изстрадана поезия”, Габриела Цанева, „Заскрежени птици” – една „вълнуваща симфония от цветове, силни метафизични навеи” с философска интерпретация, Кирил Назъров, „Завръщане”, стихотворения, плод на „поетичен порив и магия на вдъхновението” и Маргарита Нешкова, „Цветен прашец”, подготвена за печат. От нея лъха – романтична изповед.

И накрая – 2012 г. е пред прага на своя залез! Тя премина с пропуски и успехи за Съюза на писателите земеделци. Пред нас настъпва Новата – 2013 година. Нова година! Очакват я и членовете на Съюза на писателите земеделци с нови задължения и нови успехи!

декември 2012 г.

Иван Селановски, секретар на СПЗБ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой  1(7), януари-февруари 2013 г.

ЕДИН ЖИВОТ - слово от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

От името на Съюза на писателите земеделци в България се обръщам към вас, опечалени родственици, близки и приятели на покойника Петко Атанасов Петков – земеделец по убеждение, член на БЗНС, писател и поет, член на СПЗБ, общественик и кмет на град Божурище от 1991 до 1995 г. Преди да го поеме зиналата паст на родната земя, моля да сведем глави и с едноминутно мълчание да почетем неговата памет.

Нека да проследим неговият житейски път до момента, когато по неумолимите биологични закони на живота, смъртта го прегърна с костеливите си ръце и го отне на 27.09.2012 г. завинаги от нас, за да го пресели в лоното на вечността и превърне в синоним за подражание!

ПЕТКО АТАНАСОВ ПЕТКОВ-ЗГАЛЕВСКИ, негов псевдоним, е роден на 01.10.1935 г. в село Згалево, Плевенско. От 1971 г. живее в град Божурище. Завършил е гимназия в Плевен през 1953 г. и ветеринарна медицина в София през 1960 г.

Неговият баща е потомствен земеделец, бил е застъпник на Никола Петков по време на изборите през 1946 г. Синът, Петко, остава верен на идейното верую на своя баща. През време на унгарските събития, когато въстава унгарският народ за свобода през 1956 г., като студент е привикван многократно от кадровика на Ветеринаро-медицинския институт с предупреждения за изключване. От малък има влечение към изкуствата. Носител е на златен медал за школувано пеене на фестивала за художествена самодейност през 1969 г. в София. От 1975 г., в продължение на 18 години е бил хорист в прочутия мъжки хор „Гусла”. При излизане на турнета в чужбина, се свързва с политическите емигранти-земеделци, като пренася нелегално литература в България.

След промяната през 1989 г. се включва активно като земеделец в тъй наречения „мирен преход” и става кмет на Божурище. През време на кметството си лансира идеята за строителство на храма „Света троица” в града и за неговото отпочване на строеж. След изтичане на мандата му като кмет, работи всеотдайно за просперитета на БЗНС и остава верен на неговите идеи до последния си дъх. Пред мен, преди да почине, сподели: „Най-много обичам семейството си и любимата ми организация БЗНС”. Такъв е нравственият облик на земеделеца и общественика Петко Петков Згалевски.

Наше е задължението, като член на Съюза на писателите земеделци в България, да осветлим дейността му като писател и поет, за да се добие цялостна представа за една личност – идейно и политически изградена в контекста на нашето съвремие. Господин Петко Згалевски започва да пише – първо епиграми и хумор от 1960 година, но не публикува нищо, с изключение на няколко епиграми във в. „Софийска правда”. Едва след 10 ноември 1989 г. неговите епиграми и хумор стават мощно оръжие, с което жигосва управляващите и недъзите на тоталитарното и посттоталитарно комунистическо време. А в своите стихотворения той е любящ съпруг, нежен лирик, всеотдаен баща и предан син на БЗНС и България!

През 2000 г. е приет за член на Съюза на писателите земеделци. Издал е в годините на прехода книгите: „Епиграми-червенушки” (2007 г.) и стихосбирката „Как измамно...” (2010 г.). Познат е на читателите и с публикации на стихове и епиграми и във в. „Литературно земеделско знаме”.

Слово, произнесено от секретаря на СПЗБ Иван Селановски на 30.09.2012 г. пред гроба на поета

НИКОЛА ПЕТКОВ – символ и знаме на борбата - есе от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Хвърляйки поглед върху спомените за онези сатанински дни – „дни на погроми, мъст и кръв”, непосредствено след 09.09.1944 г. – кръвта се смразява, ледени тръпки сковават дъха. На власт идва БКП чрез щиковете на съветската армия, която вероломно окупира България. Установява се кървава болшевишка диктатура от сталински тип. Червеният съветски ботуш, със шмайзера на Альоша, тъпче земята на Ботев и Левски, земята на нашите деди. Хоризонтът на родното небе аленее от пролятата кръв. Комунистическата касапница всява смъртоносен страх. Разстрели, лагери, затвори. Такава е зловещата картина на окървавените български поля. Черни забрадки, осакатени съдби.

България е покрита с воал от черен креп. А озверени комунистически шайки всяват ужас и смърт.

На фона на тази неистова вакханалия, превърнала се в политическа клада, се извисява до пантеона на безсмъртието едно име – Никола Д. Петков. И то става символ и знаме на борбата срещу вилнеещия комунистически октопод.

Име, което фокусира лъчите на надеждата, че над България ще изгрее светлото оранжево слънце – слънцето на БЗНС!

Но родният небосклон е обвит от черните облаци на насилието, които вземат връх.

Сталинските палачи и техните български слуги не му простиха, че дръзна да поиска родината на свободолюбивия български дух да се включи в люлката на световната демократична общественост.

Той – Петков, синът на опълченеца Димитър Петков, увисна на бесилото на 23.09.1947 г.!

„О, бесило славно – ти си само

с бесилото на Дякона равно!”

Обесиха материята, плътта, Петков. Но за неговия величав дух нямаха бесило, нямаше смърт.

И ето – той се „превърна в звезда”!

Иван Селановски,

„Мирен преход”, стихове и проза, изд. „Мултипринт”, София, 2010 г.,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой5, септември-октомври 2012 г.

СОФИЙСКА ИДИЛИЯ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

На „Александър Невски” златните кубета,

сияят под софийското небе...

А долу, пеят сиви, каменни павета

и стъпките на хорското море!

И звън камбанен, тихо утрото възнася,

от сън събужда столичния град.

Моторен трясък, лудо въздуха оглася

и дим отровен, и отровен смрад!

А, Витоша, като разцъфнал цвят ухае

в градината на пролетния ден.

И ще ли тази дивна хубост да омае

живота скапан, мръсен озлобен?!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.

ПРИСТИГНА ПРОЛЕТТА - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

От зимен сън земята се събуди,

отново се усмихна пролетта

и южен вятър леден мраз прокуди –

животът неусетно разцъфтя.

Класят се житни класове в полето,

за работа камбаната зове

и слънцето издига се в небето –

огряло необятни светове!

А селото с тържествена премяна,

разкрива нежност, чудни красоти.

И селската душа с любов огряна

сияй от лъчезарни висини!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.2, март-април 2012

ДОКОСНАХ СТРУНИТЕ - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Докоснах струните на песни живи.

Ехтят омайни, нежни стихове

със порива на чувствата красиви

пред дверите на нови светове!

И препрочитам бисерите чисти –

звезди от пламнал поетичен свят,

запалили скрижалите лъчисти

в градината с кристално вишнев цвят.

в-к "Литературно земеделско знаме", пилотен брой, декември 2011